Как реших да постигна съвършенството (откъс от автобиографията на Бенджамин Франклин)

По горе долу това време (около 1730 г., когато Бенджамин е бил на около 25 години, бел. пр.) се зароди в мен мисълта за дръзкия и усилен проект да постигна нравствено съвършенство. Исках да живея без никога да правя каквито и да е грешки; щях да се преборя с всичко, в което природните склонности, навика или компанията биха ме въвлекли. При положение, че знаех, или си мислех, че знам, какво е добро и какво зло, не виждах защо да не е възможно винаги да правя едното и да избягвам другото. Но скоро открих, че съм се захванал със задача по-трудна отколкото си бях представял. Докато вниманието ми беше заето с това да се пазя от един порок, често бивах изненадван от друг; навикът се възползваше от липсата на внимание; склонноста понякога се оказваше по-силна от разума. Накрая заключих, че Още

Advertisements
Posted in Преводи | Tagged , , , , , , , | 1 Comment

How to switch on a VirtualBox virtual machine remotely via ssh and get its IP address

This note to self explains how to remotely start an existing Oracle VM VirtualBox machine over ssh and find its IP address.

Step 1: once you’ve ssh-ed into the host machine on which you would like to run a VirtualBox virtual machine, start the virtual machine by typing in terminal

$vboxmanage startvm UbuntuVM --type headless

In the above UbuntuVM is the name of the virtual machine that you want to start.

Step 2: to find out the IP address of the VM

$vboxmanage guestproperty enumerate Ubuntu12.04.3 | grep IP

Et voila! Now you can ssh into your VM.

Posted in Uncategorized | Tagged , | Leave a comment

Патриот ли е Емил Кошлуков, или гербава патерица?

Няколко думи за лицемерието и за надменността присъща на неграмотния

от Петър Бакалов

Повод за бележката е следният пасквил (изпратен ми наскоро от приятелка), в който авторът Емил Кошлуков (журналист и телевизионен водещ) напада Емил Джасим, учител по история и (по това време) кандидат-депутат от “Да, България” за това, че (в една своя TEDxBG презентация от преди няколко години) уж се подигравал с историята и националните ни герои.

Не бих седнал да пиша, но текстът на Кошлуков е такъв блестящ пример на онази отровна комбинация от неграмотност и надменност, същата тази токсична смес, която трови обществото ни от години, че заслужава изобличение.

Надеждата ми е, че – лека-полека – репутацията на хора като Кошлуков ще ги застигне, и разумните и добронамерени хора ще спрат да им обръщат внимание.

Екзархия на три морета, или колко е кьорав Кошлуков

След кратко встъпление, в което Кошлуков с няколко щрихи нахвърля образа на врага (“самопровъзгласили се интелигенти”, които “вият на умряло”, че “[българите са] прости”) и декларира тезата си – Емил Джасим е малограмотен – той бързо прави стъпки към премахване съмненията относно собствената си неграмотност (или непочтеност, не е съвсем ясно). И то още с първия камък, който хвърля по “лошия” Джасим и неговата “клика”. (Епично прострелване в крака от тоя род не се среща често дори в парцалите на прасешката преса, пътем.)

Цитирам от статията: “България на три морета ставало само за тениска, не за история. Общо 22 години сме имали такава България, така че тоя цар Симеон да си го носим знаете къде […] Ако [Джасим] беше отворил картата на Екзархията, бая след онзи цар Симеон е, щеше да види, че пак България е на три морета. И това е след 200 години византийско, 500 години османско иго и още толкова разпокъсвания, войни и разделения. Абе 1000 години по-късно е тази карта, а виж ти – пак на три морета.”

Карта на Екзархията одобрена от МОН. Границите и опират само в едно море.

Много карти на Екзархията сме гледали, и знаем, че на повечето от тях тя е или на едно море (Черното, ако изобразява границите според султанския ферман от 1870 г.), или на най-много на две (ако включва области, в които български духовници са имали позволение да представляват българските общности пред властите, да се грижат за просветното дело и т.н. – макар тези области да не принадлежали формално към Екзархията), но в никакъв случай на три морета. Та един въпрос, който можем да зададем е – лъже ли Кошлуков или недовижда?

Надяваме се да е второто.

Всъщност моментът с трите морета е несъществен. По-големият грях на Кошлуков е другаде. Първо, че приписва на Джасим думи, които не е казвал: “тоя цар Симеон да си го носим знаете къде”. И второ, той подменя същината на посланието на Джасим – Симеон е велик не толкова заради трите морета, а заради Златния век.

Златният век на българската култура и просвета, който за съжаление изглежда не е стигнал да просветли ума на Кошлуков.

Продължителността на живота през 19 век, математика за “грамотни” и трудни ли са за четене “Записките” на Стоянов

Вторият просветителски опит на Кошлуков също не сполучва. Опирайки се на твърдението, че средната продължителност на живота в Османската империя през 19 век била 49 години, той заключва, че когато писал “Историята”, 40 годишният Паисий бил “старец по онези стандарти”.

За да видим наивността на това съждение стига да си припомним, че детската смъртност (дефинирана като % от живородените, които умират преди да навършат 5 години) към 18 век е била около 40%. Изглежда на Кошлуков не е хрумвало, че когато едно дете умре на 2 години, а един дядо на 96, взети заедно те имат средна продължителност на живота 49 години.

По-смешното е, че Кошлуков дава и записките на Захарий Стоянов за доказателство за „старчеството“ на 40-годишния Паисий – Стоянов пишел за някакъв 40-годишен старец. В глава четвърта, уж. Е, отваряме глава четвърта от том първи на “Записките” и там не намираме такъв старец. Старци има, но са на 60 и 65 години. За сметка на това, след като позачитаме “Записките”, установяваме, че старците на Стоянов като цяло са си 60-65 годишни. Не са, значи, били толкова редки 60-годишните старци по онова време. Не че сме много изненадани – Софроний Врачански все пак се преселва на по-доброто място на 74 г., а Неофит Рилски на 88 г., без да са известни като някакви куриози или шампиони по дълголетие.

Така или иначе, пак имаме повод да се запитаме дали Кошлуков има проблем със зрението (за математиката, логическото мислене и познанията по история не питаме – там нещата изглеждат ясни).

И отново, Кошлуков не само греши, но и се хваща за второстепенното, докато пропуска по-важното – митът, за който Джасим говори в ТЕД презентацията си, е че Паисиевата история е насочена предимно срещу турците. Всъщност тя е преди всичко насочена срещу гърците (“[Българите и гърците] рядко някога имали мир, но все война, бой и вражда имали помежду си.” – от “История славянобългарска”), а съвременната българска нация се оформя именно във и чрез продължилите десетилетия (от 30-те години на 19 век) църковни борби срещу гръцката Цариградска партриаршия.

Пеевски – национален герой?

Дотук – нищо особено. Човек, който (очевидно) няма понятие от темата пише назидателно – нормално, все пак надменността е присъща на незнанието, казват.

Нещата обаче добиват сюрреалистичен отенък, когато в своя “патриотичен” пристъп Кошлуков поставя Пеевски редом до Левски, Паисий и цар Симеон:

“Така че проблемът не е, че Джасим се подиграва с историята, с националните герои. При тях само с Прокопиев е забранено да се подиграваш, с друго всичко може. […] Виж, с Пеевски е задължително мимимум 27 пъти дневно, да изкараш надника. С Левски, Паисий и цар Симеон може по-рядко.”

На нас пък ни се струва, че истинската подигравка с нацията е това да съпоставиш Пеевски с Левски, Паисий и цар Симеон. И внушението, че за да се подиграваш на Пеевски, някой трябва да ти плаща надница. И чичко Оруел би завидял на такава способност за изкривяване на реалността.

И между другото, съпоставката е толкова ласкателна за Пеевски, че човек може да се зачуди дали не е плод на някой нездрав лакейски инстинкт у автора.

Прости ли са българите

Доста още може да се напише за перфидните внушения и глупостите в текста на Кошлуков, но няма нужда. От горното е видно, че човекът не знае за какво говори или – още по-зле – умишлено заблуждава. И в двата случая не може да му се вярва.

Все пак има нещо смешно в това, че този, който обявява Джасим за малограмотен, се разкрива като такъв; смешно е, и че този който уж защитава Паисий от Джасим и “кликата” около него, която уж обяснявала на българите, че са прости, изглежда не подозира, че самият Паисий пише в своята История: „за простите българи просто и написах“.

Всъщност Джасим прилича на Паисий по нещо – и двамата разбиват митове и вървят срещу течението – за разлика от нашия пишман просветител, който по наше мнение вероятно нахлузва наметалото на патриoтизма не толкова от любов към народа и омраза към нарочените за негови душмани, колкото от желание да брани корумпираната настояща политическа класа и да очерни тези, които я застрашават.

Нашият народ, слава на Бога, има една хубава приказка – на лъжата краката са къси. Поне когато има кой да я изобличи. Така че вярвам, че кошлукопитеците ще си получат заслуженото.

Posted in Uncategorized | Leave a comment

Досиетата Х в главата на Трифонов

от Петър Бакалов
Авторът има няколкогодишен опит като член на секционна избирателна комисия в град Льовен, Белгия.

“Това са досиетата Х. … неразгадаемо за моя ум. Как е станало това?” — Слави Трифонов

След като г-н Трифонов пита, нека обясня.

На 9 ноември вечерта, водещият Слави Трифонов подведе зрителите на шоуто си с репортаж за уж изборни манипулации около провеждането на референдума на 6 ноември.

На следващия ден, 10 ноември, около обед няколко сайта разобличиха най-грубата манипулация (или – ако сме непредубедени – да речем “грешка”) в предаването на Трифонов, и сегментът от предаването бързо беше свален от сайта на шоуто http://www.slavishow.com.

Трифонов вероятно не го съзнава, но с безотговорното си говорене и необоснованите обвинения към ЦИК причинява вреда на страната. Има претенции, че се бори срещу проблемите в държавата и се възмущава от корупция, некомпетентност, и злоупотреба с власт, но с подобни приказки сам мощно допринася за опростачаването и упадъка на страната.

Допринася като без основание подрива доверието в една институция, която – макар и несъвършена – не е отговорна за чудовищните манипулации, които той и приписва. А доверието е една от нужните спойки, за да действа едно общество. Достатъчно проблеми имаме, за да си измисляме несъществуващи такива и да разхищаваме обществените гняв и енергия за въображаеми неправди.

Ще ми се да вярвам, че глупостите, които Трифонов наговори, са резултат от това, че се е захванал с тема, която той и екипът му изглежда не разбират, а не на умишлено желание да бъдат манипулирани зрителите.

Ако действително става дума за добронамерена некомпетентност, текстът по-долу ще позволи на Трифонов и екипа му да осъзнаят грешката си. Надявам се, че ще последва извинение и самоопровержение в ефир. По възможност – преди втория тур.

Също бих препоръчал на Трифонов и екипа му да се допита до хора с опит в изборния процес преди да коментира тази тема в бъдеще. Освен ако не търсят фалшива сензация от тип САМО В ПИЦ! ПЪРВО В БЛИК!, разбира се.

Къде сбърка Трифонов – точка по точка

Трифонов дава осем примера за “манипулации и нередности” около референдума. Един по-внимателен поглед обаче показва, че ‘’манипулациите” са основно във въображението на водещия и неговите сценаристи.

Преди да продължи четенето, препоръчваме на читателя да изгледа десетминутното видео от “Шоуто на Слави” тук.

Пример 1: протокол от Силистра (“премахване на всички гласове”)

Твърдението:
гласовете на около 400 души гласували в секция в Силистра са “премахнати”. Като доказателтство се показват страница 1 и страница 3 от протокола, като се обръща внимание на т. 2 на страница 1 (брой гласували: 440) и на точка 6. (общ брой недействителни бюлетини: 4) и подточка 6а (брой бюлетини обявени за недействителни по определени причини: 436 [за пълният списък с причини – виж протокола]) на страница 3 от протокола.

Коментар:
Първо, видно е, че протоколът показан на екрана не е попълнен докрай (в т. 6а няма въведен брой с думи, а само с цифри вдясно), т.е. това вероятно не е протокол одобрен от РИК. От снимката е ясно, че не е взет и от сайта на ЦИК. По всичко личи, че става дума за заверено с печат и подписи копие от протокола (оригиналът качен на сайта на ЦИК няма печат, което е в реда не нещата). Копието показано в шоуто е получено преди предаване на протокола в РИК, където вероятно грешката е била засечена.

Второ, удобно се изпуска страница 2 от протокола, на която се вижда че са надлежно отбелязани стотиците валидни гласове за референдума. Никой нормален човек, който иска да направи манипулация, не би въвел тези данни на страница 2, ако има намерение да напише обратното на страница 3. Това не само ще направи протокола технически невалиден (причина да бъде върнат за поправка от РИК), а и защото така засичането на манипулацията е твърде лесно.

Трето, удобно се пропуска фактът, че според контролата описана на самия протокол (под т. 6) числото по т. 6 (в случая 4), трябва да е сбор от числата по точки 6а и 6б (в случая 436 и 0). Вместо това, изглежда от бързане или умора членовете на СИК са попълнили първо броя на невалидните гласове (4) и след това броя на валидните (436). Отново, пълен нонсенс е някой да фалшифицира протокол по такъв нескопосан начин.

С други думи, по всичко личи, че става дума за техническа грешка, която е лесна за допускане след 13 часов изборен ден и още няколко часа прекарани в броене (първо на резултатите от изборите за президент, след това на тези от референдума), и която вероятно е била засечена в РИК малко след направата на копието показано в шоуто.

Пример 2: втори протокол от Силистра

Твърдение: според протокола показан в предаването в секцията са гласували само 5 души, а 426 бюлетини намерени в кутията са обявени за невалидни.

Коментар: Тук грешката на сценаристите е още по-груба.

Първо, отново имаме лесна за допускане техническа грешка: на първа страница, под т. 2, вместо общия брой гласували, е въведено числото 5. Вероятната причина е, че това е броя дописани в списъка избиратели (т.е. избиратели, които не са били в предварителния списък с избиратели, чийто брой е отбелязан в т. 1 в протокола). Дали броят на дописаните в списъка е 5 лесно може да се провери при нужда. В протокола качен на сайта на ЦИК се вижда, че числото по тази точка е поправено на 426. Това вероятно е станало при достигането на контролата след т. 3 (числото по т. 3 трябва да е равно на числото по т. 2), или най-късно в РИК. Отново, никой нормален няма да тръгне да манипулира по такъв очевиден начин.

По-голямата манипулация на сценаристите тук обаче е друга. На 2:24 във видеото се казва, че числото по т. 3 (426) е броят на невалидните бюлетини. Погрешно. Числото по т. 3 е броят на намерените в кутията за гласуване пликове.

Пример 3: затваряне на секция в Лондон “как се пречи на хората да гласуват в Англия”

Твърдение: Слави показва видео от секция в Лондон, в която гневни избиратели питат защо не могат да гласуват. От думите на член на СИК става ясно, че е 21:00 часа и според правилата секцията трябва да затвори (редовният край на изборният ден е 20:00, но при наличие на избиратели се позволява удължаване с един час). Коментарът на Слави: “Това е престъпление срещу Конституцията, защото всеки български гражданин има право да гласува, а тук СИК по заповед на ЦИК не позволява на гражданите да упражнят конституционното си право на глас.”

Коментар: Правилото за затваряне на секциите в 21:00 е сурово, но не зависи от ЦИК а е вписано в закона, който е приет от Народното събрание (Изборен кодекс, чл. 220). От друга страна е ясно, че има и някои съвсем прагматични съображения, които ограничават правото ни да гласуваме. Ако в 20:00 часа, когато би трябвало да приключи изборния ден, пред секцията има сто-двеста души, при петчленна секционна комисия, това значи удължаване на работния ден с 3-5 часа. Имам познати членове на СИК, които са пренебрегвали закона и са удължавали изборния ден докато не се изгласуват всички – но това е доброволна жертва от тяхна страна, защото това значи, че те ще трябва да останат по-дълго в секцията (броенето, попълването на протоколите и чакането на потвърждение от ЦИК и без това често продължават до сутринта на следващия ден). След 13-часов работен ден това не е малка жертва.

Този проблем не може да се разреши лесно в движение. От една страна е правото на хората да гласуват. От друга е фактът, че гласуването на отнема време (1-2 минути на избирател при петчленна СИК), и че членовете на СИК са хора като нас, податливи на умора, и не може да очакваме от тях да работят 15-20 и повече часа без почивка.

Очевидното решение е разкриването на повече секции в чужбина. Шоуто на Слави с право подкрепи българите, които се бореха за повече секции в чужбина напролет, когато Изборният кодекс беше изменен по предложение на ПФ. Жалко е, че сега манипулират зрителите си с повърхностно предаване на проблема и дори приписване на злонамереност на членовете на СИК.

Между другото от коментара на Слави не става ясно, че тук секцията затваря, защото е изтекъл допълнителния един час след края на изборния ден. Още една манипулация.

Пример 4: липса на декларации в Барселона, Испания

Твърдение: пречи се на хората да гласуват в Испания. “Ето как в Барселона голяма част от нашите съграждани не са гласували, заради липсващи декларации, чието наличие е задължение на държавата.”

Коментар: Подадените предварително заявления за Барселона са 129 на брой. Общият брой гласували в Барселона е 695 души, а вписаните в изборния ден са
658 души.

При предварително подадени 129 заявления, не е трудно от посолството да подценят действителния брой хора, които ще гласуват. Вероятно това е довело до проблема с декларациите.

За да се избегнат такива проблеми, хората трябва по-масово да подават предварителни заявления. Това помага на дипломатическите представителства на България да планират провеждането на изборния ден. Още повече, при предварително подадено заявление няма нужда от попълване на декларация на място.

Пример 5: предварително подписване на протокол в Шипка, България

Единственото действително нарушение. Възможно е да е от некомпетентност. Може да са искали да пуснат някой член на СИК да си ходи вкъщи по-рано. Жената от СИК изглежда не съзнава, че е допуснала грубо нарушение.

Пример 6: “видео от нарушения по време на изборите в България през 2014”

Твърдението: Трифонов показва видео, в кеото се вижда как жена тъпче бюлетини на килограм в изборна урна. Според Трифонов, това е видеозапис от изборите за народно събрание на 5 октомври 2014 г.

Коментар: Може би най-голямата мотика, която Трифонов настъпва в това предаване.

Видеото не е от български избори и може да се намери в ютюб с дата (12 септември 2014 г.) предхождаща изборите за НС през 2014.

Пример 7: имейли от чужбина за “изчезващи” секции

Трифонов споделя писма от българи в чужбина, според които:

  • Протоколът от секцията в Магдебург “не съществува” в сайта на ЦИК
  • Липсват сканирани протоколи от Денвър, Колорадо

Коментар: За хората, които са следили провеждането на избори в предишни години, не е изненада, че появяването на протоколите на сайта на ЦИК отнема известно време. Става дума за около 12 хиляди протокола, все пак. Към този момент (10 ноември) протоколите и за двете споменати секции вече са налични на сайта на ЦИК.

Друг зрител пише на Трифонов, че:

  • Според “малоумната контрола на ЦИК” числото по т. 2 в протокола (гласували според подписите в списъка) трябва да е равно на т. 3 (намерени пликове в кутията). Така ако гласувалите са 500, а в урната има 400 бюлетини, СИК трябва да впише в протокола числото 400.

Коментар:
Всъщност контролата не е малоумна. При спазване на процедурата за гласуване тези две числа трябва да съвпадат. Ако има разлика между двете числа, това е сигнал за значителни нередности при провеждане на изборния ден, които компрометират резултатите в секцията. При това положение (още повече ако разликата е 100 гласа, както в примера в писмото на зрителя) е ясно, че резултатите не могат да се вземат насериозно и може да се разпореди прегласуване във въпросната секция.

Контролата е механизъм, който позволява да се подсигури, че резултатите не са компрометирани.

Пример 8: разминаване в данните на ЦИК

Трифонов твърди, че “по официални данни на ЦИК” в референдума са гласували 3 487 428 души и пита защо това е с 830 по-малко от числото, което в момента се намира на сайта на ЦИК.

В същото време започва предаването със съобщението, че ЦИК имат петдневен срок да обявят официално резултатите и още “мислят”.

Прессъобщение от 9 ноември на сайта на ЦИК уточнява, че досега няма официално обявени данни за резултата от референдума. Вероятно числото, с което спекулира Трифонов, идва от предварителни изявления на ЦИК при обработени 99.96% от протоколите (виж примерно съобщение в dnes.dir.bg тук).

Отново сензацията е куха.

Posted in Социални, Uncategorized | Tagged | 4 Comments

Честит Рожден ден, Систър! Ще се видим скоро!

Ule's Blog

От много години се опитвам да схвана желанието на здравните ни министри да разрушават работещи структури. Така и не успях да схвана логиката им. Не се задълбочих и в мръсните им игрички. Не вярвах, че може да го правят нарочно. Че може да продължава така. Това безхаберие ми донесе няколко епизода в живота, за които никой не ме беше подготвил.

Епизод 1 – 1990-2003
Министерство на Здравеопазването не съществува. На хартия е там, но само на хартия. За да се случи каквото и да е, ти трябват връзки (без кавички, стига сме се правили, че това е отминало и е продукт на стари времена, стига сме се правили, че е метафора. Не е.). В този период загубих много хора. Това беше времето на хероиновата епидемия. В някакъв момент свикваш, че приятел е умрял. Никой не се вълнува твърде дълго от това, че умират. Да има за хляб…
2003та е най-скапаната година…

View original post 651 more words

Posted in Uncategorized | Leave a comment

“Вероятно никоя друга нация не е гледала на съдбата си с по-дълбока и отчаяна решимост от българите в този момент” – Чърчил за положението на Балканите в навечерието на Първата световна война

Откъс от “Световната криза 1911 – 1914” на Уинстън Чърчил (Торонто, 1923):

Турската позиция може да бъде оценена само в контекста на общото положение на Балканите; а последното не може да бъде разбрано без да се имат предвид крупните факти на предвоенната балканска история.

Първата балканска война ни показа една България, която триумфално изнесе тежестта на нападението срещу Турция. Докато армиите ѝ настъпваха към Цариград срещу най-добрите войски на Турската империя, гърците и сърбите навлизаха в сравнително слабо защитените области на Тракия и Македония. Българите, след като преминаха през най-тежките битки и претърпяха далеч най-големите загуби, най-накрая бяха спрени досами Цариград, и щом се обърнаха видяха почти цялата завзета територия в ръцете на съюзниците си. Съдбата на тези територии бе определена със спогодби между четирите по-малки воюващи държави преди войната. Одрин, обаче, все още не беше се предал, и – спазвайки договорките – сърбите се притекоха на помощ на българските сили и изиграха значителна роля в пленяването на крепостта. И сърбите, и гърците използваха продължаването на войната заради нуждата Одрин да бъде превзет като аргумент да отстъпят от предвоенните договорки и междувременно продължиха окупацията на всичките завладени територии под техен контрол. Българите бързо се отплатиха за това с насилие. Те нападнаха гърците и сърбите и бяха победени от по-многобройните армии на тези две сили, а в момента на крайна слабост и поражение бяха нападнати от другата страна от Румъния, която като неучастник в конфликта до този момент разполагаше със свежи армии, с които да удари. В същия момент Турците навлязоха в Тракия предвождани от Енвер паша и отново превзеха Одрин. Така в края на Втората балканска виждаме една България, на която бяха отнети не само почти всички територии отвоювани от турците (и разделени почти изцяло между Гърция и Сърбия), но дори собствената ѝ Добруджа беше отскубната от нея от Румъния. Ужасните жестокости и кланета, които и двете страни в междусъюзническата борба бяха извършили след прогонването на турците, оставиха река от кръв между гърците и сърбите, от една страна, и българите от друга.

Вероятно никоя друга нация не е гледала на съдбата си с по-дълбока и отчаяна решимост от българите в този момент. Всичките им жертви се бяха оказали напразни и дори по-лоши от напразни. Всичките плодове на завоеванията им бяха послужили за обогатяването на съперниците им. Бяха – според тях – намушкани в гърба от Румъния, която не бяха провокирали по какъвто и да е начин. Видяха как големите Сили, предвождани от Англия, забраниха на турците да се върнат в Одрин, но не направиха ни най-малкото усилие, за да удържат думата си. Видяха как гърците взимат не само Солун, но и Кавала. Видяха как големи области населени с българи бяха освободени от турците само за да попаднат под не по-малко отвратителното за тях робство на сърби и гърци. Това бяха обстоятелствата, в които българската армия „сви знамената си“, по думите на Цар Фердинанд, и зачака по-добри дни.

Тази войнствена и мощна България, с интриганстващия си цар и доблестните си селски армии, които все още преживяваваха нетърпимите според тях неправди, беше доминиращия фактор на Балканите през 1914 и 1915.

Posted in История, Македония | Tagged , | Leave a comment

Масови нарушения в секциите в Турция или преувеличения и спекулации?

Дебат с Ангел Джамбазки за промените в Изборния кодекс

от Петър Бакалов

“Of her fate, Mito, who clearly distinguished between what he saw and what he suspected, knew nothing.”Report of the International Commision to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars, p. 101

Благодарен съм на г-н Джамбазки, който прие предизвикателството и отдели на дискусията толкова време, колкото беше нужно за да бъдат обсъдени всички въпроси, които бях подготвил. Ако някой неудобен въпрос е отанал незададен, това се дължи предимно на ограниченото време за подготовка, което имах – професионалните ми задължения са далеч от политиката – и уменията ми като събеседник.

Преди няколко седмици, в разгара на дискусиите около промените в Изборния кодекс, предизвиках г-н Ангел Джамбазки (Евродепутат, ВМРО) на дебат по темата.

Повод да отправя предизвикателството бяха няколко негови твърдения във фейсбук и туитър относно протичането на българските избори в Турция.

Основната цел на дебата за мен беше да науча от г-н Джамбазки на какво се основават тези негови твърдения. На второ място, дебатът бе удобна възможност да науча мнението му и по други въпроси свързани с промените в Изборния кодекс, включително оценката му на някои изказвания на негови колеги от Патриотичния фронт.

Дебатът се състоя на 31 май и по предварителна уговорка е достъпен в своята цялост тук.

От изказванията на г-н Джамбазки и негови колеги от ПФ от седмиците преди дебата бе ясно, че аргументът „заплаха за националанта сигурност заради изборите в Турция“ е на практика единственият или поне най-значимият аргумент, който все още се изтъква като оправдание за текущото прекрояване на изборното законодателство. Всички останали аргументи свързани с цената на изборите в чужбина, избирателната активност и т.н. бяха вече безапелационно оборени (виж тук и тук).

Затова тук ще се съсредоточа върху споменатите по-горе твърдения свързани с гласуването в Турция и аргументите, с които г-н Джамбазки ги подкрепи.

Твърденията

Следните твърдения от статус във фейсбук страницата на г-н Джамбазки бяха основният повод за дебата:

  • секциите в Турция са извън контрола на България и под контрола на турската държава
  • разкриването на предизборни секции в Турция представлява “огромна изборна фалшификация”
  • гласуването в “турските сеции” на последните избори е спряло “в 16:00 ч. като отрязано с нож. По команда.”
  • (коментар под сатуса)

В хода на самия разговор бяха направени няколко допълнителни твърдения:

  • членовете на СИК в Турция дават инструкции за кого да се гласува
  • на черните дъски в секциите се изписва номера на ДПС
  • има реклами за ДПС по турски телевизионни канали
  • местни кметове агитират за ДПС
  • предоставя се транспорт за гласоподаватели на ДПС

Без да е казано изрично, думите на г-н Джамбазки създават впечатлението, че ако не повсемесни, то тези нарушения са най-малкото широко разпространени.

Фактите

От разговорът с г-н Джамбазки разбираме, че ПФ са изпратили представители в десетина турски[1] града на изборите през 2014 г., които са описали нарушенията (според тях) в доклади, които са предадени на Централната избирателна комисия (ЦИК). В някои случаи членовете на съответната секционна избирателна комисия отказвали да подпишат сигналите на пълномощниците на ВМРО, защото – по думите на г-н Джамбазки – се страхували от политически репресии от страна на политически сили избирани с техните гласове. (Дали това е така, или членовете на СИК са имали други съображения можем да гадаем.) ЦИК не е предприела действия по тези сигнали.

Към настоящия момент нито докладите, нито мотивите на ЦИК са ни известни и можем само да предполагаме защо сигналите на представителите на ПФ не са били взети под внимание. Не е изключено липсата на реакция на ЦИК да се дължи на липсата на подписи на членовете на СИК. Така или иначе, изглежда че ЦИК не е сметнала изборните резултати за компрометирани.

Каквито и да са мотивите на ЦИК, от разговора с г-н Джамабзки става ясно, че на практика няма доказателства, които да подкрепят твърденията на представителите на ПФ. По-конкретно:

  • няма видео или аудио запис, на който се вижда как членове на СИК инструктират гласоподавателите да гласуват за която и да е партия
  • няма видеозапис или снимка от изписани на дъската инструкции за коя партия да се гласува
  • няма запис от реклама за ДПС излъчена по телевизията
  • няма запис и от което и да е от другите нарушения изброени по-горе

Т.е. гореизброените твърдения се основават на практика изцяло на свидетелствата на представителите на ПФ, които – както разбираме от г-н Джамбазки – в някои (ако не във всички) случаи не са потвърдени от членовете на съответната СИК и са били отхвърлени от ЦИК.

Г-н Джамбазки обясни липсата на снимки или каквито и да е видео или аудиозаписи от секциите с враждебното отношение на членовете от СИК (тук си струва да се отбележи, че членовете на СИК извън страната са назначени от ЦИК със съгласието на партиите, а един член е предложен от МВнР).

Противно на картината обрисувана от г-н Джамбазки, член на СИК (от квотата на МВнР) в Турция, с когото имах възможност да разговарям, не е видял враждебното отношение, а – напротив – разказа за гостоприемното отношение на местната общност.

Що се отнася до спирането на гласуването като „по команда“ в 16:00, в хода на разговора с г-н Джамбазки се разбра, че „като отрязано с нож“ не трябвало да се разбира като „на секундата“, а приблизително, и че сведенията са отново от десетината наблюдатели. Т.е. дори да приемем свидетелствата на тези наблюдатели за истина, твърдението, че това е станало във всичките 136 секции е нищо повече от спекулация (същото важи и за всички останали твърдения за масовост на нарушенията, които почиват на сведенията на тези десетина наблюдатели). Друг е въпросът дали координирани действия от този род на група избиратели представляват формално нарушение на изборните правила.

Един аргумент на г-н Джамбазки, който не се опира на сведенията на представителите на ПФ, е наблюдението, че на двата референдума (за ядрената енергетика през 2013 г. и за електорнното гласуване през 2015 г.) активността в Турция (съответно 140 души и 222 през 2013 и 2015 г.) както и броя секции са били аномално ниски спрямо типичните активност и брой секции на национални избори (50-60 хил. гласували в Турция в около 100 секции). За г-н Джамбазки, това е неоспоримо доказателство, за намесата на Турция в политическия живот на страната. При по-подробно разглеждане обаче и този аргумент пропада. Първо, струва си да се отбележи, че само по себе си бойкотирането на избори или референдум от страна на привържениците на дадена партия не е нарушение на изборните правила. По-важното в случая е, че на референдума през 2013 г. секции зад граница (не само в Турция) има само в дипломатическите и консулските представителства (ДКП) на България в съответната държава, т.е. причината тогава в Турция да има само две изборни секции не е в Турското правителство. На референдума през 2015 г. секции зад граница имаше и извън ДКП, но на 16 октомври (9 дни преди референдума) ЦИК намалява броя секции в Турция от 21 на 7 по молба на МВнР. Министерството се позовава на “съображения от техническо естество” (зад граница МВнР често разчита наподкрепа от местните общности за организиране на секции извън ДКП; в този случай, по данни на Медиапул, от местните изселнически организации са информирали МВнР за “невъзможност за оказване на логистично и административно съдействие”, заради наближаващите на 1-ви ноември турски парламентарни избори).

Изводите
От горното е ясно едно: налице са изключителни твърдения („огромна изборна фалшификация“) подкрепени с твърде оскъден „доказателствен“ материал – свидетелствата на наблюдателите на ПФ – който освен това е оспорен от членовете на СИК (отказът да се разпишат на протоколите на наблюдателите е знак на несъгласие), и за който ЦИК е преценила, че не е достатъчно основание да се приеме, че изборите в тези секции са компрометирани.

Струва си да се спомене, че в един от споровете ни в туитър преди дебата г-н Джамбазки ме попита дали лично съм видял как се провеждат избори в Турция, или „една жена [ми] каза“.

При положение, че доказателственият материал на г-н Джамбазки е на практика изцяло съставен от сведения от рода „един наблюдател на ПФ каза“, този въпрос добива ново звучене.

Едно момче от Егейска Македония и днешната политика

В началото на този текст поставих един цитат от т. нар. Карнегиева анкета, който илюстрира едно важно умение, което Мито, интелигентно (по думите на авторите на анкетата) 14-годишно българче от Егейска Македония, е могло да овладее в началото на 20-ти век: умението да се разграничават фактите от подозренията и спекулациите – умение жизненоважно за работата и на Карнегиевата комисия, чиято цел след края на Балканските войни е да намери истината сред планините от лъжи, преувеличения, манипулации и взаимни обвинения в жестокост съпътствали конфликтите.

Днес ние също се намираме в положение на война – макар и политическа – и е не по-малко важно да разграничаваме фактите от спекулациите. Това важи с особена сила при взимането на решения с многобройни, сериозни последици за страната, каквито са промените в ИК. Такива решения трябва да се взимат на базата на факти, защото иначе отваряме вратата за всякакъв вид произвол и злоупотреба с власт. В случая цената, която плащаме е ограничаване на конституционните права не само на съгражданите ни в Турция, а по цял свят.

Коя е истинската заплаха за националната сигурност?

Вероятно има и хора, които биха казали, че целта оправдава средствата, и ако целта е да се разправим с ДПС, може да си позволим леко да отстъпим от принципите на правото.

Тази логика обаче страда от някои съществени недостатъци. От една страна, използването на държавния апарат за разправа с политически противници крие големи рискове и на практика ни засилва по пътя към диктатурата и безправието. От друга, в случая покрай ограничаването на вота в Турция се ограничава възможността да гласуват българите по цял свят.

Но може би най-големият проблем е, че фиксацията върху ДПС и „заплахата“ за националната сигурност от изборите в Турция представлява подмяна на приоритети, отвличането на общественото внимание от съществените теми към един лов на вещици, от който ще спечелят една-две партии, а губещите ще сме всички ние.

Слушаме представители на ПФ да обясняват как 60 хил. гласа (около 4 депутатски места) от българските граждани в Турция са недопустима намеса във вътрешните работи на България. В същото време рядко някой отбелязва факта, че благодарение на намаляващата през годините избирателна активност, броят депутатски места, които ДПС печели, се е увеличил с над 50% (418 хил. гласа през 1991 г. са спечелили 24 места за ДПС; 400 хил. гласа през 2013 г. са им донесли 36 депутатски места). Така, ако гласовете в Турция дават няколко депутатски места на ДПС, то намалената избирателна активност, резултат в немалка степен на отвращението на българското общество от партиите и политиката, дава много повече.

Логичното заключение е, че ако няколко гласа от Турция са заплаха за националната сигурност, то повсеместната корупцията и стабилно безпринципното и некадърно управление са много по-голяма заплаха за нея. Но разбира се много по-удобно е да насочим общественото внимание към един лов на вещици, особено при наличието на лесна за демонизиране жертва.

От тук накъде?

Утре предстои гледането на първо четене на поредните изменения в Изборния кодекс в Народното събрание. Как ще гласуват депутатите? Ще изберат ли принципите, разума и владеенето на правото? Или ще надделеят безочието и желанието за власт? Предстои да видим.

[1] – в по-ранна версия, текстът гласеше “От разговорът с г-н Джамбазки разбираме, че ПФ са изпратили „десетина“ души представителите в Турция на изборите през 2014 г.”

Posted in Социални | Tagged | 2 Comments

Кратка история на изборите зад граница или кой печели и кой губи от промените в ИК

от Деси Христова, Димитър Иванов, Любомир Гаврилов, Мария Спирова, Нели Олова, Петър Бакалов и Стефан Манов

Виж също Всичко, което искахте да знаете за изборите зад граница, но ви беше страх да попитате
история на изборите

В предишния материал развенчахме някои от най-разпространените митове около изборите в чужбина. Настоящият текст проследява накратко еволюцията на правилата за гласуване в чужбина и кой в действителност печели или губи от дискутираните настоящи промени.

Прибързаните изменения в Изборния кодекс, подкрепяни от Патриотичния фронт (ПФ), елиминират някои от най-ефективните и успешни изборни практики в чужбина. Чрез силното ограничаване на възможността на българите зад граница да гласуват, те категорично ще допринесат за отчуждаване на съгражданите ни в чужбина. Ползите от тях – ако изобщо има такива – обслужват статуквото и интересите на отделни партии.

Положението до 2009 г.
До 2009 няма единен изборен кодекс, който да урежда изборните правила и изборите се провеждат по вече отмененият Закон за избиране на народни представители и няколко други разпоредби. Така на изборите през 2009 се стига до нарушения в попълването на протоколите и Конституционния съд касира резултатите от 23 (от общо 123) секции в Турция. На изборите през същата година броя гласоподаватели в Турция достига най-високата си стойност (89 хил. действителни гласа, от които впоследствие 18 358 са касирани). На графиката по-горе са показани общият брой валидни гласове + касираните.

Кодексът “Фидосова”
Като реакция на проблемите от 2009, през 2010-2011 се изработва първият Изборен кодекс, станал известен като кодекса “Фидосова”. Според него се изискват 100 заявления за откриване на секция в чужбина, извън дипломатическите или консулски представителства (ДКП). Няма възможност за автоматично отваряне на секции на следващи избори – всеки път трябва да се подават по 100 заявления.

Кодексът “Манолова” – автоматични секции и улеснено откриване на секции
През 2014 отново се приемат поправки в Изборния кодекс. Нововъведенията в него:

1) свалят прага за предварително подадени заявления от 100 на 40;
2) въвеждат възможността за откриване на “автоматични секции” – всяка секция, в която са гласували над 100 избиратели през последните 5 години, се отваря автоматично на следващи избори.

Освен че силно облекчават условията на гласуване в чужбина, допълнителни нововъведения в кодекса позволяват на диаспората да участва активно в организацията на изборите, да натрупва гражданска експертиза и да развива гласоподавателна приемственост. Същевременно се въвеждат практики, които намаляват неимоверно риска от фалшификации (сканиране на протоколи непосредствено след приключване на изборния ден и изпращане до ЦИК директно от секцията, участие на поне 1 представител на държавна администрация във всяка секция и т.н.).

Този вариант става известен като кодекса “Манолова” и по него се провеждат евроизборите и парламентарните избори през 2014, както и референдумът за електронното гласуване през 2015.

Какъв е резултатът от кодекса “Манолова”?
Секции зад граница по години

Облекчените правила за разкриване на секции и самоорганизацията на местните български диаспори по света водят до рекордно увеличение на броя секции зад граница и забележителен скок на избирателната активност. Секциите извън ДКП бележат върхов дял от 80%, при максимални 70% в предишни избори. В страните от ЕС, САЩ и Австралия активността нараства значително – със средно 66% спрямо изборите през 2013, проведени по кодекса “Фидосова”. В някои държави, сред които Германия, Великобритания и САЩ, активността се увеличава около 2-3 пъти.

Въпреки облекченията и рекордно големия брой секции и в Турция (136 спрямо 86 през 2013), там активността не нераства, а напротив – бележи лек спад от 5% в броя гласоподаватели.

Прави впечатление липсата на драстична промяна в броя валидни гласове от Турция от 2009 до 2014 като цяло, както и стабилната тенденция за намаляване на избирателна активност, за разлика от увеличаващата се активност в страните от ЕС, САЩ и Австралия. От данните може дори да се спекулира, че броят гласоподаватели в Турция е достигнал възможния максимум още през 2009 година.

Изключително важно е да се подчертае, че, благодарение на облекченията при разкриването на секции в чужбина в кодекса “Манолова”, през 2014 за първи път откакто има избори в чужбина, броят на гласоподавателите в Турция е по-малък от този на гласувалите в останалите държави (това е кръстосването на кривите в първата графика).

Проблемът днес
Последните промени, предложени от Патриотичния фронт (ПФ), отменят ключовите придобивки на Кодекса “Манолова” – прагът за разкриване на секции се вдига отново на 100 заявления, отпадат “автоматичните” секции. Тоест, създава се положение, много по-близко до това в кодекса “Фидосова”, с допълнението, че в страните извън ЕС се ограничава възможността за откриване на секции извън ДКП – там секции ще могат да се откриват само в градовете с над 1 милион жители, само по една секция в такова населено място, и то по преценка на МВнР. В големите градове в ЕС, въвеждането отново на понятието “населено място” поставя въпроса, как ще се организират секции извън ДКП в мегаполиси като Лондон и Париж (при подобна законова уредба станахме свидетели на “Лондон 2013”, когато в посолството гласуваха 2085 български граждани при 6 часови опашки).

От посоченото до тук е ясно, че промените ще ограничат драстично избирателната активност в страните от ЕС, САЩ и Австралия, докато ефектът за вота от Турция ще бъде спорен (поради близостта до България и традиционно добрата логистична организация, както и заради наличието на четири ДКП в Турция). Слабата му промяна при три последователни вота за НС под три различни законодателства, подсказва, че най-вероятно турският дял отново ще доминира във вота от чужбина. На практика, с гласуваните последни мерки е по-вероятно да се постигне обратен ефект на обявения като цел от политическите партии.

Има ли алтернативно решение?
През 2014, едва 43% от гласовете в чужбина идват от Турция, а 57% – от останалата на част на света. Общо гласуването в чужбина представлява ~4% от всички подадени гласове, което съответства на приблизително 10-11 депутатски мандата (10,6). Така на вота от Турция се дължат процентно ~4,5 мандата, а на вота от останалите държави – 6 мандата. Това е първата година, в която вота от ЕС, САЩ и Австралия изпреварва в мандатите, тъй като в предишни години мандатите от Турция винаги са доминирали.

Мандати зад граница
Броят мандати показва още по-ясно тенденцията за стабилизиране на приноса на турския вот с постоянни 4-5 мандата в три парламента от 2009 година насам, проведени в условията на три различни законодателни акта. За разлика от тях, мандатите, идващи от останалите държави, значително нарастват като пряк резултат от либерализиращите процеса поправки в кодекса “Манолова”. Тези факти показват ефекта от насърчаване на избирателната активност в чужбина и осветляват нуждата от мобилизиране на капацитета от гласоподаватели в държавите извън Турция – нещо, което, според известите данни, се постига с мерки за улесняване на достъпа до избирателни урни зад граница, а не с рязкото му ограничаване.

Избирателен район “Чужбина”
Мандати зад граница общо
Елегантно решение на проблема с контролирания вот от Турция би било лансираното от години предложение на българи в чужбина за въвеждане на многомандатен избирателен район ‘Чужбина’ (МИР “Чужбина”). Създаването на отделен избирателен район с депутатски листи, представляващи диаспората, би имало силен ефект върху избирателната активност извън граница. Такива практики има в други държави в Европа, като Франция, Испания, Италия, Португалия, включително съседните на нас Македония, Хърватия и Румъния. В подкрепа на предложението е и стабилно нарастващият с годините брой мандати в НС, определяни с гласовете от чужбина.

Предложението за МИР “Чужбина” бе разгледано в парламентарната Комисия по правни въпроси на 19-ти април. Комисията излезе с препоръка МИР “Чужбина” да бъде въведен в закона с 4 мандата. Въпреки че тази бройка е намалена от реално полагащите се 10-11 спрямо последните избори от 2014, въвеждането на МИР “Чужбина” е вероятно най-добрият начин да се стимулира избирателната активност в страните от ЕС, САЩ и Австралия, което би намалило още повече влиянието на вота от Турция. Този резултат едва ли би се постигнал чрез предложените от ПФ произволни, недалновидни и неотчитащи изборните тенденции ограничения в новия кодекс.

Ясно е кой губи. А кой печели?
Упорито защитаваните от ПФ затруднения в организацията на изборите извън ДКП създават пречки пред повече от 1 милион българи извън страната, чийто вот реално има потенциала да удави купения и контролиран вот, когато бъде стимулиран и подпомаган, а не ограничаван.

Предложението за МИР “Чужбина” е влизало за гласуване в пленарна зала два пъти, като и двата пъти бива отхвърляно: от 42-ро Народно събрание на 22.02.2014 и от 43-то Народно събрание на 22.04.2016. При това положение, кой печели от ограничаване на неконтролирания вот в страните от ЕС, САЩ и Австралия и запазване на тежестта на контролирания вот от Турция – а и от страната? Кой, ако не статуквото?

Основен печеливщ, разбира се, е и ПФ, защото дава вид, че изпълнява едно от амбициозните си предизборни обещания – край на намесата на Турция в делата на България. По същество обаче, ПФ търси политически дивиденти и начини да укрепи своята обществена значимост с постоянни изяви в медиите, при които се позиционира като партия, заемаща принципни позиции срещу външна заплаха. Не на последно място, малка партия като ПФ печели от намалената активност в чужбина (където те взеха едва 3.7% от гласовете през 2014 г.), защото това увеличава тежестта на гласовете им в страната. Представители на ПФ вече неколкократно се оплакаха, че заради гласовете от Турция през 2001 г. малко не им ‘достигнало’ да влязат в парламента.

Българската Конституция в чл. 10 прогласява общото, равно и пряко избирателно право, а в чл. 26, ал.1 посочва, че българските граждани, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция, тъй като са неделима част от суверена на Републиката – българският народ. В рождената за българската демокрация 1990, конституционният законодател е показал визионерска далновидност и модерност – България далеч не се изчерпва просто с територия. В глобализирания и свръхсвързан свят на 21 век, България е там, където има български граждани.

Image | Posted on by | Tagged | 1 Comment