Как реших да постигна съвършенството (откъс от автобиографията на Бенджамин Франклин)

По горе долу това време (около 1730 г., когато Бенджамин е бил на около 25 години, бел. пр.) се зароди в мен мисълта за дръзкия и усилен проект да постигна нравствено съвършенство. Исках да живея без никога да правя каквито и да е грешки; щях да се преборя с всичко, в което природните склонности, навика или компанията биха ме въвлекли. При положение, че знаех, или си мислех, че знам, какво е добро и какво зло, не виждах защо да не е възможно винаги да правя едното и да избягвам другото. Но скоро открих, че съм се захванал със задача по-трудна отколкото си бях представял. Докато вниманието ми беше заето с това да се пазя от един порок, често бивах изненадван от друг; навикът се възползваше от липсата на внимание; склонноста понякога се оказваше по-силна от разума. Накрая заключих, че Още

Advertisements
Posted in Преводи | Tagged , , , , , , , | 1 Comment

Относно: манипулативно отразяване на протестите за НП Пирин в “По света и у нас”

to: редакция новини БНТ news@bnt.bg
cc: kissimov@bnt.bg,
зрителски мнения БНТ gledam@bnt.bg,
katanska@bnt.bg
date: 5 January 2018 at 16:41

Уважаема г-жо Чешмеджиева,

Пиша Ви във връзка с начина, по който продуцираните от Вас новинарски емисии по БНТ1 отразяват протестите срещу наскоро приетите от МС промени в плана за управление на Национален парк Пирин.

В редица репортажи по темата, представяте протестите като протести на “еколози” срещу “решението за втори лифт в Банско” (например: емисии на “По света и у нас” от и 28/12/2017 и 04/01/2018 ).

Би трябвало да ви е известно, че в промените в плана за управление на НП Пирин приети от МС на 28 декември 2017 г. изобщо не се споменава втори лифт над Банско, а се отваря вратата за строителство на територията на 48% от националния парък (досега строителство бе възможно на едва 0.6% от територията на парка).

Би трябвало да ви е известно, че “Юлен” (настоящият концесионер на ски зоната над Банско) има планове за значително разширение на ски зоната, така че тя да обхване територии между Симитли и Добринище далеч надхвърлящи границите на настоящата концесия и навлизащи дълбоко в обекта на световното природно наследство. Планове, които са по-близо до осъществяване след последните промени в плана за управление.

На последно място, би трябвало да ви е известно, че огромното мнозинство от хилядите протестиращи в София и други български градове срещу това покушение срещу национален парк Пирин не са еколози, а граждани с най-различни професионални квалификации обединени от загрижеността си за законността и общото ни природно наследство.

Предвид тези обстоятелства, намирам че решението Ви да представите протестите като протести на “еколози” срещу “втория лифт над Банско” подвежда българската общественост, предава обществения интерес, и наподобява повече евтин пиар, отколкото обективна журналистика.

Надявам се скоро да дойде денят, в който не частните финансови интереси и политическия натиск, а общественият интерес, обективността и истината ще са основни критерии при съставянето на новините в БНТ.

В тази връзка искам да Ви насърча да проявявате нужната доблест.

С уважение,
Петър Бакалов
скиор от София

Posted in Социални | Tagged , , , , , | Leave a comment

Псевдоаргументи на псевдопатриоти

от Петър Бакалов

(Обновена версия от 28 декември 2017)

В последните седмици представители на Обединените “патриоти” се проявиха като най-ярките защитници на разширяването на ски зоната над Банско. Благодарение до голяма степен на тяхната подкрепа, днес (28 декември 2017) МС прие промени в плана на управление на Национален парк Пирин, които отварят вратата за сечи и строителство в половината парк.

Енергията с която Валери Симеонов и Красимир Каракачанов (и други по-незначителни представители на “патриотите”) защитават промените, които са в интерес на “Юлен” (концесионер на ски зоната над Банско) и вероятно ще позволят ново значително разширение на ски зоната, доведе до шеги, че Цеко е взел патриотите на концесия (става дума за Цеко Минев, акционер в Първа инвестиционна банка, който е свързан с “Юлен” и “Витоша ски”, компанията-собственик на лифтовете на Витоша).

По-долу са събрани основните аргументи на “патриотите”, заедно с коментар. Вярваме, че читателите сами могат да преценят, доколко аргументите са състоятелни. И дали тук става дума за патриотизъм или нещо друго.

1) Грижим се за поминъка на местните

Разширението на ски зоната отдавна няма общо с поминъка на местните – от десетина години работната ръка не достига и се налага да се внася от други населени места извън региона. Из Банско човек често може да чуе съдържатели на кръчми да подканят потенциални клиенти на непривични за региона диалекти. Че работници в Банско не достигат и трябва да се внасят се потвърждава от представители на общината и хотелиери:

Недостигът на работна ръка е много осезаем и идват много хора, които са извън община Банско,” заяви заместник-кметът Сашка Въчкова. „Ние нямаме персонал от Банско. Целият ни персонал е от други места,” каза Теодора Лазарова, управител на хотел. (източник)

През зимния сезон в района на Банско и Разлог се наемат на работа близо 5000 души. Много от кадрите са работили през лятото на българското Черноморие. Идват и безработни от цяла България, за да намерят своето препитание в продължение на 4-5 месеца в подножието на планините Пирин и Рила. (източник)

2) Нужна е втора кабинкова въжена линия

Става дума за кабиновия лифт, който извозва туристи от Банско до ски зоната в планината. Всъщност по признания на самия концесионер, капацитетът на сегашната кабина може да се увеличи с 40%.

Концесионерът обаче не го прави, а предпочита да води репортери да снимат опашките на паркинга пред лифта и да говори за това как “зелената мафия” скапвала ваканцията на хората. Защо?

Досега няма официално постъпило искане от страна нито на концесионера, нито на общината, за изграждане на нова кабинкова въжена линия. Нито в новия концесионен договор, за чието приемане “патриотите” настояват, нито в новия план за управление, който беше приет от МС, фигурира изграждането на втора кабинка. За сметка на това новият план за управление отвори вратата за строителство в много по-голяма територия (48%) от националния парк. Тоест, мантрата за втора кабина се използва, за да се прокарат промени, които ще развържат ръцете на концесионера за много по-мащабно строителство.

Пътем, вероятно изглежда едно ново разширение на ски зоната да доведе до ново безконтролно строителство в Банско, което отново да доведе до опашки.

Положението е малко като в поговорката, дай ми сиренце да си доям лебецо, дай ми лебец да си доям сиренцето.

3) Искаме да се развива ски спорта в България

Преди време сравнихме цената на сезонната карта в Банско и цената на сезонната карта за цял Тирол. Е, оказа се, че цената на сезонната карта за цял Тирол е по-ниска от тази за Банско.

С други думи, цената за сезонна карта, която дава достъп до стотина ски зони в Австрийската провинция Тирол се оказа по-ниска от цената за сезонна карта за ски зона Банско. Къде е тук грижата за масовия спорт или дори за професионалните скиори (които обикновено имат нужда от сезонна карта).

Всъщност твърденията на Юлен и “патриотите”, че ги е грижа за развитието на ски спорта в България, са лицемерни. Това проличава щом си припомним, че “Витоша ски” – свързаният с “Юлен” и Първа инвестиционна банка собственик на лифтовете около “Алеко” на Витоша – на практика е затворил планината за софиянци. Много от лифтовете са оставени да се разпадат (Романски, Помагалски, Спас, Боби, котвата под Черни връх не работят от години) въпреки възможността да бъдат ремонтирани. Цеко Минев дори преди време излъга (или шефът на федерацията по ски е толкова некомпетентен?), че били много стари и вече не се правели части за тях. Едно разследване на Стоян Георгиев от БТВ (който се свърза по телефона с производителите) доказа, че това не е вярно. В същото време лифтът на Горно лале, най-новият в планината, който на практика дава достъп до цялата ски зона и би могъл да компенсира отчасти липсата на Романски, в последните години не превозва скиори повече от няколко дни в годината.

4) Ама в Алпите е така

Алпите не само са с площ около сто пъти по-голяма от тази на Пирин. По стечение на историческите и икономическите обстоятелства (мислете за недоразвитата икономически Османска империя) природата на много места в Алпите отдавна е загубила първоначалния си див вид, а много от съвременните курорти са установени далеч преди идеите за опазване на природата да добият популярност. Едрите хищници (вълци, мечки) в Алпите са избивани в продължение на столетия и към началото на 20 век вече не се срещат там. Напоследък се правят опити за репопулация и се внасят мечки от други места. Това говори за наивността на сравненията между Алпите, с тяхната отдавна изгубена природа, и Пирин, обект на световното природно наследство, дом на стотици редки и защитени видове, някои срещащи се само в него.

Няма да говорим въобще за разликата във височините, количеството на валежите, височината на дървесната линия, продължителност на ски сезона и други съображения, които вярваме всеки мислещ човек може сам да претегли.

5) Хората в региона подкрепят развитието на ски зоната
Мнимите патриоти Каракачанов и Симеонов се стремят да се представят за изразители и на обществените нагласи в региона и защитници на интересите на банскалии. Същевременно твърдят, че единстените противници на разширението на ски зоната са някакво пренебрежимо малцинство, шепа “зелени рекетьори”, или “200 човека, събрани от пет извънпарламентарни партии, плюс някакви зелени, плюс гей организации” (последното са думи на Каракачанов).

“Патриотите” отново се разминават с истината.

Според социологическо проучване проведено във връзка с новия план за управление на Пирин, около 72% от хората в региона подкрепят опазването на природата, дори то да има неблагоприятни икономически последици.

***

Предвид изложеното по-горе, вярваме, че непредубедените читателите сами могат да преценят дали “патриотите”, които се хвърлят в защита на промени в плана за управление на НП Пирин, правят това от патриотични подбуди или са движени от мотивация от съвсем друго естество.

Posted in Uncategorized | Leave a comment

How to switch on a VirtualBox virtual machine remotely via ssh and get its IP address

This note to self explains how to remotely start an existing Oracle VM VirtualBox machine over ssh and find its IP address.

Step 1: once you’ve ssh-ed into the host machine on which you would like to run a VirtualBox virtual machine, start the virtual machine by typing in terminal

$vboxmanage startvm UbuntuVM --type headless

In the above UbuntuVM is the name of the virtual machine that you want to start.

Step 2: to find out the IP address of the VM

$vboxmanage guestproperty enumerate Ubuntu12.04.3 | grep IP

Et voila! Now you can ssh into your VM.

Posted in Uncategorized | Tagged , | Leave a comment

Патриот ли е Емил Кошлуков, или гербава патерица?

Няколко думи за лицемерието и за надменността присъща на неграмотния

от Петър Бакалов

Повод за бележката е следният пасквил (изпратен ми наскоро от приятелка), в който авторът Емил Кошлуков (журналист и телевизионен водещ) напада Емил Джасим, учител по история и (по това време) кандидат-депутат от “Да, България” за това, че (в една своя TEDxBG презентация от преди няколко години) уж се подигравал с историята и националните ни герои.

Не бих седнал да пиша, но текстът на Кошлуков е такъв блестящ пример на онази отровна комбинация от неграмотност и надменност, същата тази токсична смес, която трови обществото ни от години, че заслужава изобличение.

Надеждата ми е, че – лека-полека – репутацията на хора като Кошлуков ще ги застигне, и разумните и добронамерени хора ще спрат да им обръщат внимание.

Екзархия на три морета, или колко е кьорав Кошлуков

След кратко встъпление, в което Кошлуков с няколко щрихи нахвърля образа на врага (“самопровъзгласили се интелигенти”, които “вият на умряло”, че “[българите са] прости”) и декларира тезата си – Емил Джасим е малограмотен – той бързо прави стъпки към премахване съмненията относно собствената си неграмотност (или непочтеност, не е съвсем ясно). И то още с първия камък, който хвърля по “лошия” Джасим и неговата “клика”. (Епично прострелване в крака от тоя род не се среща често дори в парцалите на прасешката преса, пътем.)

Цитирам от статията: “България на три морета ставало само за тениска, не за история. Общо 22 години сме имали такава България, така че тоя цар Симеон да си го носим знаете къде […] Ако [Джасим] беше отворил картата на Екзархията, бая след онзи цар Симеон е, щеше да види, че пак България е на три морета. И това е след 200 години византийско, 500 години османско иго и още толкова разпокъсвания, войни и разделения. Абе 1000 години по-късно е тази карта, а виж ти – пак на три морета.”

Карта на Екзархията одобрена от МОН. Границите и опират само в едно море.

Много карти на Екзархията сме гледали, и знаем, че на повечето от тях тя е или на едно море (Черното, ако изобразява границите според султанския ферман от 1870 г.), или на най-много на две (ако включва области, в които български духовници са имали позволение да представляват българските общности пред властите, да се грижат за просветното дело и т.н. – макар тези области да не принадлежали формално към Екзархията), но в никакъв случай на три морета. Та един въпрос, който можем да зададем е – лъже ли Кошлуков или недовижда?

Надяваме се да е второто.

Всъщност моментът с трите морета е несъществен. По-големият грях на Кошлуков е другаде. Първо, че приписва на Джасим думи, които не е казвал: “тоя цар Симеон да си го носим знаете къде”. И второ, той подменя същината на посланието на Джасим – Симеон е велик не толкова заради трите морета, а заради Златния век.

Златният век на българската култура и просвета, който за съжаление изглежда не е стигнал да просветли ума на Кошлуков.

Продължителността на живота през 19 век, математика за “грамотни” и трудни ли са за четене “Записките” на Стоянов

Вторият просветителски опит на Кошлуков също не сполучва. Опирайки се на твърдението, че средната продължителност на живота в Османската империя през 19 век била 49 години, той заключва, че когато писал “Историята”, 40 годишният Паисий бил “старец по онези стандарти”.

За да видим наивността на това съждение стига да си припомним, че детската смъртност (дефинирана като % от живородените, които умират преди да навършат 5 години) към 18 век е била около 40%. Изглежда на Кошлуков не е хрумвало, че когато едно дете умре на 2 години, а един дядо на 96, взети заедно те имат средна продължителност на живота 49 години.

По-смешното е, че Кошлуков дава и записките на Захарий Стоянов за доказателство за „старчеството“ на 40-годишния Паисий – Стоянов пишел за някакъв 40-годишен старец. В глава четвърта, уж. Е, отваряме глава четвърта от том първи на “Записките” и там не намираме такъв старец. Старци има, но са на 60 и 65 години. За сметка на това, след като позачитаме “Записките”, установяваме, че старците на Стоянов като цяло са си 60-65 годишни. Не са, значи, били толкова редки 60-годишните старци по онова време. Не че сме много изненадани – Софроний Врачански все пак се преселва на по-доброто място на 74 г., а Неофит Рилски на 88 г., без да са известни като някакви куриози или шампиони по дълголетие.

Така или иначе, пак имаме повод да се запитаме дали Кошлуков има проблем със зрението (за математиката, логическото мислене и познанията по история не питаме – там нещата изглеждат ясни).

И отново, Кошлуков не само греши, но и се хваща за второстепенното, докато пропуска по-важното – митът, за който Джасим говори в ТЕД презентацията си, е че Паисиевата история е насочена предимно срещу турците. Всъщност тя е преди всичко насочена срещу гърците (“[Българите и гърците] рядко някога имали мир, но все война, бой и вражда имали помежду си.” – от “История славянобългарска”), а съвременната българска нация се оформя именно във и чрез продължилите десетилетия (от 30-те години на 19 век) църковни борби срещу гръцката Цариградска партриаршия.

Пеевски – национален герой?

Дотук – нищо особено. Човек, който (очевидно) няма понятие от темата пише назидателно – нормално, все пак надменността е присъща на незнанието, казват.

Нещата обаче добиват сюрреалистичен отенък, когато в своя “патриотичен” пристъп Кошлуков поставя Пеевски редом до Левски, Паисий и цар Симеон:

“Така че проблемът не е, че Джасим се подиграва с историята, с националните герои. При тях само с Прокопиев е забранено да се подиграваш, с друго всичко може. […] Виж, с Пеевски е задължително мимимум 27 пъти дневно, да изкараш надника. С Левски, Паисий и цар Симеон може по-рядко.”

На нас пък ни се струва, че истинската подигравка с нацията е това да съпоставиш Пеевски с Левски, Паисий и цар Симеон. И внушението, че за да се подиграваш на Пеевски, някой трябва да ти плаща надница. И чичко Оруел би завидял на такава способност за изкривяване на реалността.

И между другото, съпоставката е толкова ласкателна за Пеевски, че човек може да се зачуди дали не е плод на някой нездрав лакейски инстинкт у автора.

Прости ли са българите

Доста още може да се напише за перфидните внушения и глупостите в текста на Кошлуков, но няма нужда. От горното е видно, че човекът не знае за какво говори или – още по-зле – умишлено заблуждава. И в двата случая не може да му се вярва.

Все пак има нещо смешно в това, че този, който обявява Джасим за малограмотен, се разкрива като такъв; смешно е, и че този който уж защитава Паисий от Джасим и “кликата” около него, която уж обяснявала на българите, че са прости, изглежда не подозира, че самият Паисий пише в своята История: „за простите българи просто и написах“.

Всъщност Джасим прилича на Паисий по нещо – и двамата разбиват митове и вървят срещу течението – за разлика от нашия пишман просветител, който по наше мнение вероятно нахлузва наметалото на патриoтизма не толкова от любов към народа и омраза към нарочените за негови душмани, колкото от желание да брани корумпираната настояща политическа класа и да очерни тези, които я застрашават.

Нашият народ, слава на Бога, има една хубава приказка – на лъжата краката са къси. Поне когато има кой да я изобличи. Така че вярвам, че кошлукопитеците ще си получат заслуженото.

Posted in Uncategorized | Leave a comment

Досиетата Х в главата на Трифонов

от Петър Бакалов
Авторът има няколкогодишен опит като член на секционна избирателна комисия в град Льовен, Белгия.

“Това са досиетата Х. … неразгадаемо за моя ум. Как е станало това?” — Слави Трифонов

След като г-н Трифонов пита, нека обясня.

На 9 ноември вечерта, водещият Слави Трифонов подведе зрителите на шоуто си с репортаж за уж изборни манипулации около провеждането на референдума на 6 ноември.

На следващия ден, 10 ноември, около обед няколко сайта разобличиха най-грубата манипулация (или – ако сме непредубедени – да речем “грешка”) в предаването на Трифонов, и сегментът от предаването бързо беше свален от сайта на шоуто http://www.slavishow.com.

Трифонов вероятно не го съзнава, но с безотговорното си говорене и необоснованите обвинения към ЦИК причинява вреда на страната. Има претенции, че се бори срещу проблемите в държавата и се възмущава от корупция, некомпетентност, и злоупотреба с власт, но с подобни приказки сам мощно допринася за опростачаването и упадъка на страната.

Допринася като без основание подрива доверието в една институция, която – макар и несъвършена – не е отговорна за чудовищните манипулации, които той и приписва. А доверието е една от нужните спойки, за да действа едно общество. Достатъчно проблеми имаме, за да си измисляме несъществуващи такива и да разхищаваме обществените гняв и енергия за въображаеми неправди.

Ще ми се да вярвам, че глупостите, които Трифонов наговори, са резултат от това, че се е захванал с тема, която той и екипът му изглежда не разбират, а не на умишлено желание да бъдат манипулирани зрителите.

Ако действително става дума за добронамерена некомпетентност, текстът по-долу ще позволи на Трифонов и екипа му да осъзнаят грешката си. Надявам се, че ще последва извинение и самоопровержение в ефир. По възможност – преди втория тур.

Също бих препоръчал на Трифонов и екипа му да се допита до хора с опит в изборния процес преди да коментира тази тема в бъдеще. Освен ако не търсят фалшива сензация от тип САМО В ПИЦ! ПЪРВО В БЛИК!, разбира се.

Къде сбърка Трифонов – точка по точка

Трифонов дава осем примера за “манипулации и нередности” около референдума. Един по-внимателен поглед обаче показва, че ‘’манипулациите” са основно във въображението на водещия и неговите сценаристи.

Преди да продължи четенето, препоръчваме на читателя да изгледа десетминутното видео от “Шоуто на Слави” тук.

Пример 1: протокол от Силистра (“премахване на всички гласове”)

Твърдението:
гласовете на около 400 души гласували в секция в Силистра са “премахнати”. Като доказателтство се показват страница 1 и страница 3 от протокола, като се обръща внимание на т. 2 на страница 1 (брой гласували: 440) и на точка 6. (общ брой недействителни бюлетини: 4) и подточка 6а (брой бюлетини обявени за недействителни по определени причини: 436 [за пълният списък с причини – виж протокола]) на страница 3 от протокола.

Коментар:
Първо, видно е, че протоколът показан на екрана не е попълнен докрай (в т. 6а няма въведен брой с думи, а само с цифри вдясно), т.е. това вероятно не е протокол одобрен от РИК. От снимката е ясно, че не е взет и от сайта на ЦИК. По всичко личи, че става дума за заверено с печат и подписи копие от протокола (оригиналът качен на сайта на ЦИК няма печат, което е в реда не нещата). Копието показано в шоуто е получено преди предаване на протокола в РИК, където вероятно грешката е била засечена.

Второ, удобно се изпуска страница 2 от протокола, на която се вижда че са надлежно отбелязани стотиците валидни гласове за референдума. Никой нормален човек, който иска да направи манипулация, не би въвел тези данни на страница 2, ако има намерение да напише обратното на страница 3. Това не само ще направи протокола технически невалиден (причина да бъде върнат за поправка от РИК), а и защото така засичането на манипулацията е твърде лесно.

Трето, удобно се пропуска фактът, че според контролата описана на самия протокол (под т. 6) числото по т. 6 (в случая 4), трябва да е сбор от числата по точки 6а и 6б (в случая 436 и 0). Вместо това, изглежда от бързане или умора членовете на СИК са попълнили първо броя на невалидните гласове (4) и след това броя на валидните (436). Отново, пълен нонсенс е някой да фалшифицира протокол по такъв нескопосан начин.

С други думи, по всичко личи, че става дума за техническа грешка, която е лесна за допускане след 13 часов изборен ден и още няколко часа прекарани в броене (първо на резултатите от изборите за президент, след това на тези от референдума), и която вероятно е била засечена в РИК малко след направата на копието показано в шоуто.

Пример 2: втори протокол от Силистра

Твърдение: според протокола показан в предаването в секцията са гласували само 5 души, а 426 бюлетини намерени в кутията са обявени за невалидни.

Коментар: Тук грешката на сценаристите е още по-груба.

Първо, отново имаме лесна за допускане техническа грешка: на първа страница, под т. 2, вместо общия брой гласували, е въведено числото 5. Вероятната причина е, че това е броя дописани в списъка избиратели (т.е. избиратели, които не са били в предварителния списък с избиратели, чийто брой е отбелязан в т. 1 в протокола). Дали броят на дописаните в списъка е 5 лесно може да се провери при нужда. В протокола качен на сайта на ЦИК се вижда, че числото по тази точка е поправено на 426. Това вероятно е станало при достигането на контролата след т. 3 (числото по т. 3 трябва да е равно на числото по т. 2), или най-късно в РИК. Отново, никой нормален няма да тръгне да манипулира по такъв очевиден начин.

По-голямата манипулация на сценаристите тук обаче е друга. На 2:24 във видеото се казва, че числото по т. 3 (426) е броят на невалидните бюлетини. Погрешно. Числото по т. 3 е броят на намерените в кутията за гласуване пликове.

Пример 3: затваряне на секция в Лондон “как се пречи на хората да гласуват в Англия”

Твърдение: Слави показва видео от секция в Лондон, в която гневни избиратели питат защо не могат да гласуват. От думите на член на СИК става ясно, че е 21:00 часа и според правилата секцията трябва да затвори (редовният край на изборният ден е 20:00, но при наличие на избиратели се позволява удължаване с един час). Коментарът на Слави: “Това е престъпление срещу Конституцията, защото всеки български гражданин има право да гласува, а тук СИК по заповед на ЦИК не позволява на гражданите да упражнят конституционното си право на глас.”

Коментар: Правилото за затваряне на секциите в 21:00 е сурово, но не зависи от ЦИК а е вписано в закона, който е приет от Народното събрание (Изборен кодекс, чл. 220). От друга страна е ясно, че има и някои съвсем прагматични съображения, които ограничават правото ни да гласуваме. Ако в 20:00 часа, когато би трябвало да приключи изборния ден, пред секцията има сто-двеста души, при петчленна секционна комисия, това значи удължаване на работния ден с 3-5 часа. Имам познати членове на СИК, които са пренебрегвали закона и са удължавали изборния ден докато не се изгласуват всички – но това е доброволна жертва от тяхна страна, защото това значи, че те ще трябва да останат по-дълго в секцията (броенето, попълването на протоколите и чакането на потвърждение от ЦИК и без това често продължават до сутринта на следващия ден). След 13-часов работен ден това не е малка жертва.

Този проблем не може да се разреши лесно в движение. От една страна е правото на хората да гласуват. От друга е фактът, че гласуването на отнема време (1-2 минути на избирател при петчленна СИК), и че членовете на СИК са хора като нас, податливи на умора, и не може да очакваме от тях да работят 15-20 и повече часа без почивка.

Очевидното решение е разкриването на повече секции в чужбина. Шоуто на Слави с право подкрепи българите, които се бореха за повече секции в чужбина напролет, когато Изборният кодекс беше изменен по предложение на ПФ. Жалко е, че сега манипулират зрителите си с повърхностно предаване на проблема и дори приписване на злонамереност на членовете на СИК.

Между другото от коментара на Слави не става ясно, че тук секцията затваря, защото е изтекъл допълнителния един час след края на изборния ден. Още една манипулация.

Пример 4: липса на декларации в Барселона, Испания

Твърдение: пречи се на хората да гласуват в Испания. “Ето как в Барселона голяма част от нашите съграждани не са гласували, заради липсващи декларации, чието наличие е задължение на държавата.”

Коментар: Подадените предварително заявления за Барселона са 129 на брой. Общият брой гласували в Барселона е 695 души, а вписаните в изборния ден са
658 души.

При предварително подадени 129 заявления, не е трудно от посолството да подценят действителния брой хора, които ще гласуват. Вероятно това е довело до проблема с декларациите.

За да се избегнат такива проблеми, хората трябва по-масово да подават предварителни заявления. Това помага на дипломатическите представителства на България да планират провеждането на изборния ден. Още повече, при предварително подадено заявление няма нужда от попълване на декларация на място.

Пример 5: предварително подписване на протокол в Шипка, България

Единственото действително нарушение. Възможно е да е от некомпетентност. Може да са искали да пуснат някой член на СИК да си ходи вкъщи по-рано. Жената от СИК изглежда не съзнава, че е допуснала грубо нарушение.

Пример 6: “видео от нарушения по време на изборите в България през 2014”

Твърдението: Трифонов показва видео, в кеото се вижда как жена тъпче бюлетини на килограм в изборна урна. Според Трифонов, това е видеозапис от изборите за народно събрание на 5 октомври 2014 г.

Коментар: Може би най-голямата мотика, която Трифонов настъпва в това предаване.

Видеото не е от български избори и може да се намери в ютюб с дата (12 септември 2014 г.) предхождаща изборите за НС през 2014.

Пример 7: имейли от чужбина за “изчезващи” секции

Трифонов споделя писма от българи в чужбина, според които:

  • Протоколът от секцията в Магдебург “не съществува” в сайта на ЦИК
  • Липсват сканирани протоколи от Денвър, Колорадо

Коментар: За хората, които са следили провеждането на избори в предишни години, не е изненада, че появяването на протоколите на сайта на ЦИК отнема известно време. Става дума за около 12 хиляди протокола, все пак. Към този момент (10 ноември) протоколите и за двете споменати секции вече са налични на сайта на ЦИК.

Друг зрител пише на Трифонов, че:

  • Според “малоумната контрола на ЦИК” числото по т. 2 в протокола (гласували според подписите в списъка) трябва да е равно на т. 3 (намерени пликове в кутията). Така ако гласувалите са 500, а в урната има 400 бюлетини, СИК трябва да впише в протокола числото 400.

Коментар:
Всъщност контролата не е малоумна. При спазване на процедурата за гласуване тези две числа трябва да съвпадат. Ако има разлика между двете числа, това е сигнал за значителни нередности при провеждане на изборния ден, които компрометират резултатите в секцията. При това положение (още повече ако разликата е 100 гласа, както в примера в писмото на зрителя) е ясно, че резултатите не могат да се вземат насериозно и може да се разпореди прегласуване във въпросната секция.

Контролата е механизъм, който позволява да се подсигури, че резултатите не са компрометирани.

Пример 8: разминаване в данните на ЦИК

Трифонов твърди, че “по официални данни на ЦИК” в референдума са гласували 3 487 428 души и пита защо това е с 830 по-малко от числото, което в момента се намира на сайта на ЦИК.

В същото време започва предаването със съобщението, че ЦИК имат петдневен срок да обявят официално резултатите и още “мислят”.

Прессъобщение от 9 ноември на сайта на ЦИК уточнява, че досега няма официално обявени данни за резултата от референдума. Вероятно числото, с което спекулира Трифонов, идва от предварителни изявления на ЦИК при обработени 99.96% от протоколите (виж примерно съобщение в dnes.dir.bg тук).

Отново сензацията е куха.

Posted in Социални, Uncategorized | Tagged | 4 Comments

Честит Рожден ден, Систър! Ще се видим скоро!

Ule's Blog

От много години се опитвам да схвана желанието на здравните ни министри да разрушават работещи структури. Така и не успях да схвана логиката им. Не се задълбочих и в мръсните им игрички. Не вярвах, че може да го правят нарочно. Че може да продължава така. Това безхаберие ми донесе няколко епизода в живота, за които никой не ме беше подготвил.

Епизод 1 – 1990-2003
Министерство на Здравеопазването не съществува. На хартия е там, но само на хартия. За да се случи каквото и да е, ти трябват връзки (без кавички, стига сме се правили, че това е отминало и е продукт на стари времена, стига сме се правили, че е метафора. Не е.). В този период загубих много хора. Това беше времето на хероиновата епидемия. В някакъв момент свикваш, че приятел е умрял. Никой не се вълнува твърде дълго от това, че умират. Да има за хляб…
2003та е най-скапаната година…

View original post 651 more words

Posted in Uncategorized | Leave a comment

“Вероятно никоя друга нация не е гледала на съдбата си с по-дълбока и отчаяна решимост от българите в този момент” – Чърчил за положението на Балканите в навечерието на Първата световна война

Откъс от “Световната криза 1911 – 1914” на Уинстън Чърчил (Торонто, 1923):

Турската позиция може да бъде оценена само в контекста на общото положение на Балканите; а последното не може да бъде разбрано без да се имат предвид крупните факти на предвоенната балканска история.

Първата балканска война ни показа една България, която триумфално изнесе тежестта на нападението срещу Турция. Докато армиите ѝ настъпваха към Цариград срещу най-добрите войски на Турската империя, гърците и сърбите навлизаха в сравнително слабо защитените области на Тракия и Македония. Българите, след като преминаха през най-тежките битки и претърпяха далеч най-големите загуби, най-накрая бяха спрени досами Цариград, и щом се обърнаха видяха почти цялата завзета територия в ръцете на съюзниците си. Съдбата на тези територии бе определена със спогодби между четирите по-малки воюващи държави преди войната. Одрин, обаче, все още не беше се предал, и – спазвайки договорките – сърбите се притекоха на помощ на българските сили и изиграха значителна роля в пленяването на крепостта. И сърбите, и гърците използваха продължаването на войната заради нуждата Одрин да бъде превзет като аргумент да отстъпят от предвоенните договорки и междувременно продължиха окупацията на всичките завладени територии под техен контрол. Българите бързо се отплатиха за това с насилие. Те нападнаха гърците и сърбите и бяха победени от по-многобройните армии на тези две сили, а в момента на крайна слабост и поражение бяха нападнати от другата страна от Румъния, която като неучастник в конфликта до този момент разполагаше със свежи армии, с които да удари. В същия момент Турците навлязоха в Тракия предвождани от Енвер паша и отново превзеха Одрин. Така в края на Втората балканска виждаме една България, на която бяха отнети не само почти всички територии отвоювани от турците (и разделени почти изцяло между Гърция и Сърбия), но дори собствената ѝ Добруджа беше отскубната от нея от Румъния. Ужасните жестокости и кланета, които и двете страни в междусъюзническата борба бяха извършили след прогонването на турците, оставиха река от кръв между гърците и сърбите, от една страна, и българите от друга.

Вероятно никоя друга нация не е гледала на съдбата си с по-дълбока и отчаяна решимост от българите в този момент. Всичките им жертви се бяха оказали напразни и дори по-лоши от напразни. Всичките плодове на завоеванията им бяха послужили за обогатяването на съперниците им. Бяха – според тях – намушкани в гърба от Румъния, която не бяха провокирали по какъвто и да е начин. Видяха как големите Сили, предвождани от Англия, забраниха на турците да се върнат в Одрин, но не направиха ни най-малкото усилие, за да удържат думата си. Видяха как гърците взимат не само Солун, но и Кавала. Видяха как големи области населени с българи бяха освободени от турците само за да попаднат под не по-малко отвратителното за тях робство на сърби и гърци. Това бяха обстоятелствата, в които българската армия „сви знамената си“, по думите на Цар Фердинанд, и зачака по-добри дни.

Тази войнствена и мощна България, с интриганстващия си цар и доблестните си селски армии, които все още преживяваваха нетърпимите според тях неправди, беше доминиращия фактор на Балканите през 1914 и 1915.

Posted in История, Македония | Tagged , | Leave a comment