Реч на Файнман по случай завършването на студентите от Калтек* 1974

Наука от вида “преклонение пред товара”

От Ричард Ф. Файнман

Файнман
Някои забележки за науката, псевдонауката и за това как да се научим да не се самозаблуждаваме. Реч от церемонията при завършването на випуск 1974 г. в Калтек.

През Средновековието имало всякакви откачени идеи, като например, че парче от рога на носорог повишава потентността. (Още една откачена идея от Средновековието са шапките, които носим днес – която е твърде широка в моя случай). Тогава бил открит метод за разделяне на идеите – който се състоял в това да се провери дали идеята работи, и ако не работи, да бъде отхвърлена. Този метод се организирал, разбира се, в науката. И се развил така добре, че сега сме в епохата на науката. Епохата ни е толкова научна, че всъщност ни е трудно да разберем как въобще някога са могли да съществуват баячки, след като никое от средствата им не давало резултат – или съвсем малко от тях.

Но дори днес срещам много хора, които рано или късно започват да ми говорят за НЛО, астрология, или някаква форма на мистицизъм, разширено съзнание, нови видове светоусещане, екстрасензорни възприятия, и така нататък. И заключих, че светът не е научен.

Повечето хора вярват в такива чудни неща, че реших да проуча защо. И това, което някои са наричали „моето изследователско любопитство“, ми докара голям проблем, защото намерих толкова много глупости, за които да говоря, че не мога да го направя в тази реч. Разбит съм. Започнах с проучването на разни идеи за мистицизма и мистични преживявания. Влизах в изолационни бани (те са тъмни и тихи, и човек плува в магнезиев сулфат), и имах много часове халюцинации, така че знам нещо по тоя въпрос. Тогава отидох в Есален, който е кошер за този вид мислене. Това ме разби. Не съзнавах колко много има.

Седях, например, в басейн с гореща вода и в басейна имаше още едно момче и едно момиче. Той казва на момичето:
– Уча се да масажирам и се чудя дали мога да се упражня върху теб?
Тя отвръща:
– Добре.
и ляга на една маса, а той започва от стъпалото й – труди се над палеца й и го бута наляво-надясно. След това се обръща към нея, която явно му е наставник, и казва:
– Напипвам някаква вдлъбнатина. Това хипофизата ли е?
А тя му отвръща:
– Не, тя се усеща по друг начин на пипане.
А аз казвам:
– Бая далче си от хипофизата, човече.
А те и двамата ме погледнаха – издал се бях, нали разбирате – и тя каза:
– Това е рефлексология.
Затова затворих очи и се престорих, че медитирам.

Това е само един пример за нещата, които ме разбиват. Също се задълбочих в екстрасензорни възприятия и паранормални психологични явления, и последната мода беше Ури Гелър, човек, за когото се предполага, че може да огъва ключове като ги потърка с пръста си. Така че по негова покана го посетих в хотелската му стая, за да видя демонстрация на четене на мисли и огъване на ключове. Не прочете успешно нито една мисъл; предполагам, че никой не може да прочете мислите ми. А синът ми му подаде ключ, Гелър го потърка, и нищо не стана. Той ни каза, че работи по-добре под вода, така че можете да си ни представите тримата как стоим в банята с ключа под течащата вода и как той търка ключа с пръста си. Нищо не стана. Така че не успях да проуча това явление.

Но тогава започнах да мисля, в какви други неща вярваме? (И тогава помислих за баячките, и колко лесно би било да ги провери човек, като забележи, че никой от методите им не действа.) И така намерих неща, в които дори повече хора вярват, като например, че имаме някакви познания как да обучаваме. Има големи школи по методи за четене и математически методи и така нататък, но ако сте наблюдателни, ще забележите, че резултатите от изпитите по четене се влошават – или едва се покачват – въпреки че постоянно използваме същите тези хора да подобряват методите. Ето един магически лек, който не действа. Това трябва да се провери; откъде знаят, че методът им действа? Друг пример е начинът, по който се отнасяме с престъпниците. Очевидно няма напредък – много теория, но никакъв напредък – в намаляването на престъпността чрез методите, които използваме, за да се справим с престъпниците.

При все това, за тези неща се говори, че са научни. Изучаваме ги. И мисля, че обикновени хора с идеи, които са плод на здрав разум, биват обезкуражавани от тази псевдонаука. Учителка, която има добра идея как да учи децата си да четат, бива насилвана от училищната система да го прави по друг начин – или дори бива лъгана от училищната система, че нейният метод не е непременно добър. Или майка на лоши момчета, след като ги дисциплинира по един или друг начин, чувства вина през остатъка от живота си, защото не е направила “правилното” според експертите нещо.

Затова наистина трябва да се вгледаме в теориите, които не работят, и в науката, която не е наука.

Опитах се да намеря принцип за откриването на повече подобни неща, и измислих следната система. Винаги, когато се окажете на коктейл и разговаряте за нещо без да се притеснявате, че домакинята може да дойде да ви каже:
– Момчета, защо пак говорите за работа?
Или че жена ви ще дойде и ще каже:
– Защо флиртуваш отново?
можете да сте сигурни, че говорите за нещо, за което никой нищо не знае.

Използвайки този метод открих още няколко теми, които бях забравил – сред тях и ефикасността на някои видове психотерапия. Затова започнах да проучвам в библиотеката, и така нататък, и имам толкова много да ви кажа, че въобще не мога да го направя. Ще трябва да се огранича с няколко малки неща. Ще се концентрирам върху нещата, в които повече хора вярват. Може би догодина ще държа поредица от речи на всички тези теми. Ще отнеме доста време.

Мисля, че образователните и психологически изследвания, които споменах са примери за това, което бих искал да нарека наука от вида „преклонение пред товара“. При народи в Южните морета съществува  „Преклонение пред товара“. По време на войната те виждали как кацат самолети с много хубави материали, и им се иска същите неща да се случват и сега. Затова са се погрижили да направят нещa като самолетни писти, да напалят огньове по протежение на пистите, да направят дървена барака, в която човек може да седне, с две парчета дърво на главата му като слушалки и бамбукови пръчки стърчащи като антени – това е диспечерът – и чакат самолетите да кацнат. Правят всичко както трябва. Формата е съвършена. Изглежда точно както изглеждало преди. Но не работи. Не кацат самолети. Затова наричам тея неща наука от вида „преклонение пред товара“. Наука, защото привидно следват всички правила и процедури на научното изследване, но изпускат нещо съществено, защото самолетите не кацат.

Сега, разбира се, съм задължен да ви кажа какво изпускат. Но ще бъде почти толкова трудно да се обясни на островитяните от Южните морета как да подредят нещата, за да вкарат малко богатства в системата си. Не е нещо просто, като да им кажеш как да подобрят формата на слушалките. Но има една характерна особеност, която забелязвам, че като цяло липсва в науката от вида „преклонение пред товара“. Това е идеята, която всички се надяваме, че сте научили докато сте учили наука в училище – никога не казваме изрично каква е тя, а просто се надяваме, че схващате чрез всичките примери за научни изследвания. Затова е интересно да я изкараме на преден план сега и да говорим за нея изрично. Това е един вид научна честност, принцип на научната мисъл, който отговаря на един вид крайна откровеност – един вид престараване. Например, ако правите експеримент, трябва да докладвате всичко, което мислите, че може да го дискредитира, а не само нещата, които мислите, че са наред: други причини, които биха могли да обяснят резултатите ви; нещата, за които сте помислили и елиминирали чрез друг експеримент, и какво е излязло от тях – за да е сигурно, че друг може да се увери, че са били елиминирани.

Подробностите, които могат да поставят под съмнение интерпретацията ви, трябва да бъдат изложени, ако ги знаете. Ако знаете, че нещо не е съвсем наред или би могло да не е наред, трябва да направите всичко, което можете, за да го обясните. Ако създадете теория, например, и я рекламирате или публикувате, тогава трябва да посочите и всички факти, които й противоречат, както и тези, които я потвърждават. Има и още един по-тънък момент. Когато съчетаете много идеи, за да направите сложна теория и обяснявате с какво си пасва, е добре да се уверите, че нещата, на които пасва добре, не са точно тези неща, които са ви дали идеята за теорията; а че завършената теория обяснява още нещо в допълнение.

Накратко, идеята е да се опитате да дадете пълната информация, която да помогне на другите да преценят стойността на приноса ви; не само информация, която води до едностранчива преценка.

Тази идея най-лесно може да бъде обяснена чрез сравнение с рекламата например. Вчера чух че олиото Уесън не се просмуква в храната. Хубаво, това е верно. Не е нечестно; но аз не говоря просто за нечестност, а за научна откровеност, която е едно друго ниво. Фактът, който трябва да бъде добавен към тази реклама е, че никое олио не се просмуква през храната, ако с него се работи на определена температура. Ако се работи на друга температура, всички масла – включително това на Уесън – го правят. Така че става дума за намека, който се прави, не за факта, който е истина, и разликата между двете е това, с което трябва да се справим.

От опит знаем, че истината излиза наяве. Други експериментатори ще повторят експериментите ви и ще разберат дали сте били прави или не. Природните явления ще потвърдят или опровергаят теорията ви. И, макар че може да спечелите малко временна слава и вълнение, няма да си изградите добра репутация като учен, ако не се опитате да сте много внимателни в този вид работа. И точно този вид откровеност, тази предпазливост да не се самозаблудим, липсва до голяма степен в много от изследванията в науката от тип „преклонение пред товара“.

Голяма част от трудностите им разбира се идват от трудностите на предмета и неприложимостта на научния метод към него. И все пак трябва да се отбележи, че това не са единствените трудности. Това е причината самолетите да не кацат – но те не кацат.

От опит сме научили много за това как да се справяме с някои от начините, по които се самозаблуждаваме. Един пример. Миликан измерил заряда на електрона в експеримент с падащи капки мазнина и получил резултат, за който сега знаем, че не е съвсем точен. Има малко отклонение, защото имал неправилна стойност на вискозитета на въздуха. Интересно е да се погледне историята на измерванията на заряда на електрона след Миликън. Ако ги представите като функция на времето в графика, ще видите, че едното е малко по-голямо от това на Миликън, а следващото е малко по-голямо от него, а следващото е малко по-голямо от него, докато накрая се установяват близо до по-висока стойност.

Защо не са открили, че новата стойност е по-висока от раз? Това е нещо от което учените се срамуват – тази история – защото е видно, че хората правили нещо такова: когато получавали резултат, който превишавал значително този на Миликан, те мислели, че нещо не е наред – и търсели и намирали причини нещо да не е наред. А когато получавали резултат близък до този на Миликан не търсели толкова усърдно. И така елиминирали числата, които много се отклонявали, и правили други подобни неща. Вече сме научили тези номера и не страдаме от този вид болест.

Със съжаление обаче трябва да кажа, че тази дълга история на научаването как да не се самозаблуждаваме – как да имаме безупречен научен морал – е нещо, което не сме включили специално в нито един курс, за който съм чувал. Само се надяваме, че сте прихванали чрез осмоза.

Първият принцип е, че човек не трябва да заблуждава себе си – а това е човекът, който може най-лесно да бъде заблуден. Затова трябва да сте много внимателни в това. След като успеете да не излъжете себе си, е лесно да не лъжете и другите учени. След това просто трябва да сте честни по обикновения начин.

Бих искал да добавя нещо което не е съществено за науката, но е нещо в което един вид вярвам, което е, че не трябва да лъжете неспециалиститите, когато говорите като учени. Не се опитвам да ви кажа какво да правите когато искате да изневерявате на жена си, или да лъжете приятелката си, или нещо такова, когато се опитвате не да сте учени, а просто обикновени човешки същества. Тея проблеми ще ги оставим на вас и на равина ви. Говоря за един особен, допълнителен вид честност, който не е лъжене, а престараване да покажете как може би грешите, който трябва да практикувате, когато действате като учени. И това със сигурност е наша отговорност като учени към другите учени, а мисля и към неспециалистите.

Например, бях малко изненадан от разговора с един приятел, който щеше да участва в радиопредаване. Той работи в областта на космологията и астрономията, и се чудеше как ще обясни какви са приложенията на работата му.
– Ами – казах аз – няма такива.
Той каза:
– Да, но тогава няма да получим финансиране за повече такива изследвания.
Мисля, че това е малко нечестно. Ако се представяш като учен, тогава трябва да обясниш на неспециалистите с какво се занимаваш, и ако при тези условия не искат да те подкрепят, решението е тяхно.

Това е един пример за този принцип: ако сте решили да пробвате някаква теория или искате да обясните някаква идея, трябва да решите да публикувате независимо от резултата. Ако публикуваме само резултати от определен вид, можем да разкрасим аргумента. Трябва да публикуваме и двата вида резултати. Ако например – нека се върнем към рекламата – предположим, че някоя цигара има някакво определено качество, като нисък никотин. Компанията разгласява, че това значи, че цигарата е добра за вас – не казват, например, че катраните са в друго съотношение, или че на цигарата нещо друго не й е наред. С други думи, вероятността за публикуване зависи от отговора. Това не бива да се прави.

Казвам също, че това е важно и при определени видове консултации за правителството. Да предположим, че някой сенатор ви помоли за съвет, дали да копае дупка в този щат, а вие решите, че би било по-добре в някой друг. Ако не публикувате такъв резултат, струва ми се, че не давате научни консултации. Използват ви. Ако отговорът ви се окаже в посоката желана от правителството или политиците, те могат да го използват като аргумент в тяхна полза; ако се окаже в противоположната, те не го публикуват. Това не е даване на научни консултации.

Други видове грешки са по-характерни за лошата наука. Когато бях в Корнел**, често разговарях с хората в катедрата по психология. Една от студентките ми каза, че иска да направи експеримент, който беше горе-долу следния – не си спомням подробностите, но беше установено от други, че при определени условия X, плъховете правят нещо – A. Тя беше любопитна дали ако промени условеята на Y, те ще продължат да правят A. Затова предложението й беше да направи експеримента при условията Y и да види дали те продължават да правят А.

Обясних й, че първо е нужно да повтори в лабораторията си екепримента на другия човек – да го направи при условия Х, за да види дали също ще получи резултат А – и след това да премине към Y и да види дали А се променя. Тогава би установила, че истинската разлика е нещото, което тя мисли че е под нейн контрол.

Тя беше много възхитена от тази нова идея и отиде при професора си. А неговият отговор беше, не, не можеш да направиш това, защото екепериментът вече е направен и само ще загубиш време. Това беше около 1945г. и изглежда по онова време беше общоприета политика да не се повтарят психологични екеперименти, а само да се променят условията и да се наблюдава какво става.

В днешно време има определена опасност същото да се случи дори в прочутата област на физиката. Бях шокиран, като научих за един експеримент в големия ускорител при Националната ускорителна лаборатория, при който един човек използвал деутерий. За да сравни резултатите си от тежкия водород с това, което би се случило с лек водород, той трябвало да използва данни от чужд експеримент с лек водород, който бил извършен на друг уред. Когато бил попитан защо, той казал, че не могъл да получи програмно време (защото има толкова малко време и уредът е толкова скъп) да направи експеримента с лек водород с този уред, защото нямало да получи нов резултат. И така хората, които управляват програмите в НУЛ са толкова нетърпеливи за нови резултати, за да получават повече пари, за да продължават цялата работа, за да си поддържат репутацията, че унищожават – може би – стойността на експериментите, които са целта на цялото занятите. За експериментаторите там често е трудно да извършат работата си така, както научната им почтеност го изисква.

Но не всички експерименти по психология са като този. Например, правени са много експерименти с плъхове бягащи през всякакви лабиринти и така нататък с малко ясни резултати. Но през 1937 един човек на име Юнг извършил един много интересен. Той имал дълъг коридор с врати по цялото продължение от едната страна, от която влизали плъховете, и врати по продължение на другата страна, където била храната. Искал да види дали може да научи плъховете да влизат в третата врата от тази от която ги пускал. Не. Плъховете веднага отивали при вратата, зад която била храната предишния път.

Въпросът бил, при положение, че коридорът бил толкова добре направен и толкова равноемерен, откъде знаят плъховете, че това е същата врата? Очевидно във вратата имало нещо, което я различавало от другите врати. Затова боядисал всички врати много внимателно, изпипвайки повърхността на предната страна на вратите по един и същ начин. И пак, плъховете познавали. Тогава си казал, сигурно плъховете надушват храната, и затова използвал химикали, за да променя миризмата след всеки опит. И пак, плъховете познавали. Тогава осъзнал, че плъховете биха могли да се ориентират по светлините и обстановката в лабораторията, като всеки нормален човек. Затова покрил коридора, но пак плъховете познавали.

Накрая открил, че познавали по звука, който подът издавал, когато пробягвали по него. И могъл да се справи с това единствено като поставил коридора си в пясък. И така покрил една след друга всички улики и накрая успял да заблуди плъховете, така че трябвало да се научат да влизат в третата врата. Ако не спазвал стриктно което и да било от условията си, плъховете познавали.

Сега, от научна гледна точка, това бил експеримент номер 1. Това е експериментът, който дава смисъл на експериментите с тичащи плъхове, защото разкрива всички улики, които плъхът в действителност използва – не тези, които си мислите, че използва. И това е експериментът, които казва точно какви условия трябва да се използват, за да се контролира внимателно всичко в един експеримент с тичащи плъхове.

Погледнах последвалата история на тези изследвания. Следващият експеримент и този след него не споменават г-н Юнг въобще. Те въобще не прилагат никои от критериите му като слагане на коридорите в пясък, или много внимателна подготовка. Те просто продължават да пускат плъхове да тичат по същия начин и не обръщат никакво внимание на великите открития на г-н Юнг, а неговите статии не биват цитирани, защото той не открива нищо свързано с плъховете. Всъщност, той открива всичко, което е нужно, за да бъде открито нещо свързано с плъховете. Но пренебрегването на подобни експерименти е характерно за науката от вида „преклонение пред товара“.

Друг пример са експериментите свързани с екстрасензорни възприятия (ЕСВ) на г-н Райн и други. Поради критиката на различни хора – а и те самите критикуват собствените си експерименти – те подобряват техниките си, така че ефектите стават по-малки, все по-малки и още по-малки, докато постепенно не започнат да изчезват. Всички парапсихолози търсят експеримент, който може да бъде повторен – който можете да направите отново и да получите същия ефект – дори статистически. Пускат милиони плъхове да тичат – не, в този случай са хора – правят много неща, и наблюдават определен статистически ефект. Като опитат отново, ефектът го няма вече. И сега намирате човек, който казва, че да се очаква един експеримент да е повторяем, е несъстоятелно изискване. Нима това е наука?

В разговор, в който си подаде оставката като Директор на Института по парапсихология, този човек също говори за нова институция. И докато обяснява на хората какво трябва да направят, казва, че едно от нещата, които трябва да направят е да са сигурни, че обучават само студенти, които са показали способността си да получават ЕСВ резултати в приемливи граници – вместо да си губят времето с онези амбициозни и любознателни студенти, които получават само случайни резултати. Много е опасно човек да има такава политика в преподаването – да учи студентите само как да получават определен вид резултати, вместо как да провеждат експериемнти с научна почтеност.

Ето защо ви пожелавам – нямам повече време, затова имам само едно пожелание за вас – добрия късмет да сте някъде, където ще сте свободни да поддържате вида почтеност, който описах, и където няма да се чувствате насилени да загубите почтеността си от нуждата да запазите позицията си в организацията, или финансовата си подкрепа, и така нататък. Дано да имате тази свобода. Нека ви дам и един последен съвет: никога не се съгласявайте да държите реч, ако не знаете точно за какво ще говорите и горе-долу какво ще кажете.

*Калтек (Калифорнийски технологичен институт) е университет в Калифорния, САЩ
**Корнел е университет в САЩ, щат Ню Йорк (б.пр.).

Препратка към оригиналната реч.

Creative Commons Licence
This work by tropcho.wordpress.com is licensed under a Creative Commons Attribution 3.0 Unported License.

Advertisements
This entry was posted in Наука, Преводи, Социални and tagged , . Bookmark the permalink.

One Response to Реч на Файнман по случай завършването на студентите от Калтек* 1974

  1. Boris says:

    Много се радвам да видя този текст на български. Благодаря!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s