За връзката между приложната и фундаменталната наука

“Под научни изследвания в чистата наука разбирам изследвания направени без каквато и да е идея за приложение в индустрията, а единствено с цел да бъде разширено нашето познание на законите на Природата. Ще дам само един пример за ‘ползата’ от такъв вид изследвания, такъв, който е изкаран на преден план заради Войната – имам предвид използването на рентгеновите лъчи в хирургията…

Сега, как беше открид този метод? Той не беше резултат от изследвания в приложната наука, проведени с цел да бъде открит по-добър метод за откриване на рани от огнестрелно оръжие. Такива изследвания може би биха довели до по-добри сонди, но не можем да си представим, че биха могли да доведат до откриването на рентгеновите лъчи. Не, този метод е резултат от изследвание в чистата наука, извършени с цел разкриване какво е естеството на Електричеството.”

Дж. Дж. Томсън, цитиран на стр. 198 от “The Life of Sir J.J. Thomson”, Lord Rayleigh, Cambridge University Press, 1942

“Чувал съм понякога изказвания, че приносът на академичните изследвания в иновациите не е голям. Това е кажи-речи най-крещящата глупост, която съм имал късмета да чуя.

Сигурно е, че човек може да си прави празни предположения, дали транзисторите не е можело да бъдат открити от хора, които не са учили вълнова механика или квантовата теория на твърдите тела и са нямали принос в тези области. Случайно изобретателите на транзисторите познаваха квантовата теория на твърдите тела и имаха принос в нея.

Човек може да попита дали не е било възможно елементарните схеми в компютрите да бъдат открити от хора, които са искали да създадат компютри. По случайност, те са открити през тридесетте години от физици, които брояли ядрени частици, защото се интересували от ядрена физика.

Човек може да попита дали ядрената енергия не е резултат от желанието на хората да открият нови енергийни източници, или дали нуждата от нов източник на енергия би довел до откриването на ядрото. Може би – само че не станало така.

Човек може да попита дали електронната индустрия би съществувала без електронът да бъде открит от хора като Томсън и Лоренц. Отново, не станало така.

Човек би могъл да попита дали бобините в моторите биха могли да бъдат открити от предприятия, които са целяли направата на моторен транспорт и дали те не биха открили законите на идукцията. Но законите на индукцията били открити от Фарадей много десетилетия преди това.

Или дали в желанието си да подобри методите за комуникация, човек не би открил електромагнитните вълни. Те не са открити по този начин. Те са открити от Херц, който подчертавал красотата на физиката, и който основал работата си върху теоретичните съображения на Максуел. Мисля, че в двадесети век е почти невъзможно да се намери пример за иновация, която не е задължена по този начин на фундаменталната научна мисъл.“

H.G.B. Casimir, Contribution to Symposium on Technology and World Trade, US Department of Commerce, 16 November 1966

Advertisements
This entry was posted in Наука, Преводи, Социални and tagged , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s