За Сократовия метод (откъс от автобиографията на Бенджамин Франклин)

Откъс от Автобиографията на Франклин.

Докато се опитвах да подобря езика си попаднах на английска граматика (мисля, че беше тази на Гринуд), в края на която имаше два малки откъса илюстриращи двете изкуства реторика и логика, като вторият завършваше с пример за спор по Сократовия метод. Малко след това придобих „Спомени за Сократ“ (Memorabilia) на Ксенофонт , където се намираха много примери на същия метод. Методът ме плени, възприех го, спрях с директните си противоречия и положителната аргументация, и се превъплътих в смирен, задаващ въпроси и съмняващ се човек. И тъй като по това време от четене на Шафтсбъри и Колинс наистина бях почнал да се съмнявам в някои точки от релегиозната ни доктрина, този метод ми се стори най-безопасен за мен самия и много притеснителен за тези, срещу които го използвах. Затова ми доставяше голямо удоволствие, използвах го постоянно, и станах експерт и много умел в това да подвеждам дори хора превъзхождащи ме по знания да направят признания, чиито последствия не можеха да предвидят, и които ги оплитаха в трудности, от които не можеха да се измъкнат, и по този начин печелех победи, които нито аз, нито каузата ми заслужавахме. Продължих с този метод няколко години, но постепенно го оставих, като запазих само навика да се изразявам със скромна неувереност и никога да не използвам думи като със сигурност, без съмнение, или други, които създават впечатление за утвърдително мнение, когато предлагам неща, които могат да бъдат оспорени, а вместо тях да казвам, струва ми се, или на мнение съм, че нещо е така и така; намирам че, или мисля, че е така и така, поради тази и тази причина; или въобразявам си че е така, или, така е, ако не се лъжа. Този навик, вярвам, ми е бил много полезен, при случаи, когато е трябвало да налагам мненията си и да убеждавам хора в мерки, които съм подкрепял по едно или друго време. И тъй като основните цели, към които човек се стреми в разговор, са да информира или да бъде информиран, да достави удоволствие или да убеди, ми се ще разумните и добронамерени хора да не намаляват способността си за добри дела като възприемат утвърдителен, безпрекословен маниер, който рядко успява да не отврати, има склнонността да предизвиква съпротива, и напълно се проваля в постигането на всички цели на разговора, т.е. даването и получаването на информация или удоволствие. Защото, ако искаш да информираш, утвърдителен или догматичен начин на изразяване може да предизвика противоречия и да възпрепятства искреното внимание. Ако искаш да бъдеш информиран и подобряван от чуждото знание, и все пак се изразяваш като човек здраво придъжащ се към настоящото си мнение, скромните и разумни хора, които не обичат спорове, най-вероятно ще те оставят да живееш необезпокояван в заблудата си. И по този начин рядко ще можеш да доставиш удоволствие на слушателите си или да убедиш тези, чиято подкрепа ти е нужна. Поуп мъдро отбелязва

“Учи хората, като че не го правиш,

и им предлагай нещата, които те не знаят, като забравени“

и още препоръчва:

„Да говориш, макар и сигурен, привидно с неувереност“

И би могъл да съчетае с този стих един, който е съчетал с друг, според мен, по-несполучливо,

„Защото липсата на скромност е липса на разум“

Ако попиташ, защо по-несполучливо? трябва да повторя стиховете,

Нескромните слова нямат оправдание,

защото липсата на скромност е липса на разум“

Но не е ли липсата на разум (когато човек има нещастието да му липсва) някакво оправдание за липсата му на скромност? И не биха ли били тези стихове по-добре сложени така?

Нескромните слова намират само едно оправдание,

че липсата на скромност е липса на разум“

Това, обаче, трябва да предам на по-разумните за преценка.

Каймер и аз живеехме в доста добри, близки отношения, и се разбирахме порядъчно добре, защото той не подозираше нищо за започването на бизнеса ми. Той пазеше голяма част от стария си ентусиазъм и обичаше да спори. По тази причина имахме много диспути. Обработвах го със Сократовия метод и толкова често го бях подлъгвал с въпроси привидно много отдалечени от всичко, което объждахме, но всъщност постепенно водещи до темата, и го бях вкарвал в трудности и противоречия, че накрая стана смехотворно предпазлив и едва ми отговаряше дори на най-обикновените въпроси без да попита първо, „Какво искаш да заключиш от това?“ Но това го накара да придобие такова добро мнение за способностите ми да опровергавам, че сериозно ми предложи да му стана съдружник в един негов проект за започване на нова секта. Той щеше да проповядва ученията, а аз щях да оборвам всички противници. Когато започна да ми обяснява ученията, подигнах възражения по няколко трудни въпроса, за да мога да се наложа и да прокарам някои от собствените си доктрини.

Текстът на тази страница може да се използва свободно, при условие, че се посочи този блог като източник.

Creative Commons Licence
Тази творба на tropcho.wordpress.com е лицензирана под Creative Commons Attribution 3.0 Unported License.

Advertisements
This entry was posted in Преводи, Социални and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s