Две писма до Бенджамин Франклин, относно написването на автобиографията му

Писмо от г-н Абел Джеймс
получено с „Бележки за моя живот”
(получено в Париж)

“Mили и почитаеми приятелю: много пъти имах желание да ти пиша, но мисълта, че писмото може да попадне в ръцете на британците, ме възпираше, да не би някой печатар или клюкар да не публикува част от съдържанието и да нарани приятеля ни и така да си заслужа порицание.

За моя голяма радост, преди известно време ми попаднаха около двадесет и три листа писани от твоята собствена ръка и съдържащи разказ за семейството и живота ти до 1730 година, в които имаше и бележки, също писани от теб. Прилагам копие от тях, с надеждата, че ако си продължил разказа си до по-късен период, това може да послужи да бъдат събрани първата и втората части. А ако още не си написал продължението, надявам се че няма да отлагаш. Както знаем от проповедника, животът е несигурен; и какво ще каже светът, ако милият, човечен и щедър Бен Франклин лиши приятелите си и света от такава полезна и приятна творба; творба, която ще е полезна и забавна не на малък брой хора, а на милиони? Съчиненията от този род оказват много голямо влияние върху умовете на младите и никъде не е било по-голямо отколкото в случая с дневниците на нашия известен приятел. Те почти неусетно подтикват младите да решат да опитат да станат толкова добри и изтъкнати, колкото разказвача. Ако например, когато бъде публикуван, твоят разказ накара младежта (а аз не се съмявам, че ще успее да го направи) да бъде толкова трудолюбива и сдържана, колкото ти си бил на младини, каква благословия би била тази творба! Не познавам друг жив човек, нито дори мнозина взети заедно, които да могат до такава степен да насърчат духа на трудолюбие, ранно внимание към работата, пестеливост и въздържание у младите американци. Не че си мисля, че творбата не би имала други достойнства или не би принесла друга полза, съвсем не; но първото е толкова важно, че не се сещам за друго, което да се приближава по важност.”

След като показах предното писмо и съпътстващите го бележки на един приятел, получих от него следното:

Писмо от г-н Бенджамин Вогън
Париж, 31 януари, 1783 година

Най-мили господине,

след като прочетох листовете с бележките с основните събития от живота ви, които ви бяха изпратени от вашия познат квакер, ви казах, че ще ви пиша относнo причините, поради които смятам, че ще бъде полезно да бъде завършен и публикуван разказът, каквото беше неговото желание. Известно време различни обстоятелства ми пречеха да напиша това писмо, и не знам дали си е струвало чакането; но понеже така се случи, че в момента съм свободен, чрез писането поне ще прекарам времето си с нещо интересно и поучително; но тъй като изразите, които съм склонен да използвам могат да обидят човек с вашите маниери, само ще ви кажа как бих се обърнал към кой да е друг човек добър и велик колкото вас, но не толова скромен. На такъв човек бих казал, Господине, изисквам историята на живота ви със следните мотиви: Историята ви е толкова забележителна, че ако вие не ни я предоставите, някой друг със сигурност ще го направи; и може би с такъв успех, че да причини толкова вреда, колкото полза би донесло вашето лично ръководство на тази работа. Освен това историята ви ще бъде един прозорец към вътрешното положение в страната ви, който в голяма степен ще привлече заселници с добродетелни и мъжествени умове. И като вземем предвид с какво усърдие хората търсят такава информация, както и колко надалеч се носи славата ви, не мога да си представя по-ефективна реклама от вашата биография. Всичко, което ви се е случило също така е тясно свързано с обичаите и положението на един народ във възход; и в това отношение не мисля, че писанията на Цезар или Тацит могат да бъдат по-интересни за човек, който истински се интересува от човешката природа и обществото. Но тези причини, господине, са незначителни в сравнение с възможностите, която вашата история ще отвори за създаването на бъдещи велики личности; и – в съчетание с вашата книга „Изкуството на добродетелта“ (която смятате да издадете) – за подобряване на чертите на характера на много хора, и съответно за увеличаване на щастието, както в обществото, така и у дома. По-точно, двете творби, които визирам, господине, ще се превърнат в благородно правило и ще послужат за пример за самоусъвършенстване. Училищата и други образователни институции постоянно работят на базата на кухи принципи и предлагат непохватна система, насочена към куха цел; но вашата система е проста, а целта – истинска; и докато родителите и младите хора не разполагат с други честни средства да оценят и да се подготвят за разумен път в живота, вашето откритие, че задачата е по силите на много хора, ще бъде безценно! Влиянието, оказано върху характера късно в живота, е не само влияние оказано късно в живота, но и слабо влияние. На младини придобиваме основните си навици и предразсъдъци; на младини взимаме решения свързани с професията, интересите и женитбата си. Младостта, следователно, е решаваща; дори образованието на следващото поколение се решава на младини; в младостта се формират обществения и личния характер; и тъй като животът върви от младост към старост, животът трябва да започне добре още от младостта, и особено преди да вземем решения относно най-важните неща. Но вашата биография не само ще учи на самоусъвършенстване, а на самоусъвършенстването на един мъдър човек; и най-мъдрият ще получи просветление и ще подобри напредъка си, ако види подробно описано поведението на друг мъдър човек. А и защо да лишаваме по-слабите от такава помощ, когато виждаме, че в това отношение расата ни от край време се лута в тъмнина, почти без водач? Затова, господине, покажете на синовете и на бащите, колко много може да се направи; и поканете всички мъдри хора да станат като вас, а всички други да бъдат мъдри. Като виждаме колко жестоко могат да се отнасят държавниците и воините към човечеството, и колко абсурдно могат да се държат изтъкнатите хора с познатите си, ще бъде поучително да се види увеличение в броя на хората с кротки, скромни обноски; и да стане ясно колко съвместимо е величието с непревзетото отношение и завидните постижения – с доброто настроение.

Малките лични преживявания, за които ще разкажете, също ще принесат значителна полза, тъй като преди всичко имаме нужда от правила за благоразумие в обичайните ни дела; и ще бъде любопитно да се види как вие сте се справял с тях. Ще бъде нещо като ключ към живота и ще разясни много неща, които би трябвало да бъдат обяснени по веднъж на всички хора, за да имат те възможност да станат мъдри чрез предвидливост. Нещото, най-сходно със собствения опит, е това да видим чуждият опит представен по интересен начин; вашето перо със сигурност ще постигне това; нашите работи и решения ще придобият дух на простота и важност, който със сигурност ще впечатли; и съм сигурен, че сте водил работите си по толкова оригинален начин, като че става дума за политическа или философска беседа; и кое е нещото, което повече от живота заслужава експерименти и систематичен подход (като вземем предвид важността и грешките му)?

Някои хора са били добродетелни на сляпо, други са правили фантастични преувеличения, трети са използвали разума си за лоши цели, но съм сигурен, че вие, господине, ще напишете с ръката си само неща, които са едновременно мъдри, практични и добри, вашият разказ за вас самия (защото приемам, че паралелът, който правя с г-н Франклин е валиден не само по отношение на характера, а и на личната история) ще покаже, че не се срамувате от никой произход; нещо, което е още по-важно, тъй като показвате колко малка роля играе произходът при постигането на щастие, добродетел и величие. Също така, тъй като никоя цел не бива постигната без употребата на средства, ще открием, господине, че вие сам сте съставил плана, чрез който станахте значим; но в същото време можем да видим, че макар и резултатът да е превъзходен, средствата са толкова прости, колкото мъдростта може да ги направи; тоест, такива, които зависят от природата на нещата, добродетелта, мисълта и навика. Друго нещо, което вашият разказ ще покаже, е това колко удачно е всеки човек да чака момента, в който ще се появи на световната сцена. Тъй като сетивата ни са до голяма степен фокусирани върху настоящия момент, сме склонни да забравяме, че ни предстоят други моменти след настоящия, и съответно, че човек трябва да избира поведение което приляга на животa в неговата цялост. Изглежда, че вашият подход е бил приложен към живота ви и отделните негови моменти са били изпълнени със съдържание и удоволствие, вместо да бъдат измъчвани от глупаво нетърпение или съжаления. Този вид поведение е лесно за тези, които опитват да постигнат добродетел чрез примера на други велики мъже, за които търпението често е характерно. Вашият събеседник квакер, господине (тук отново ще предположа, че адресатът на писмото ми прилича на д-р Франклин), ви хвали за пестеливостта, усърдието и умереността ви, за които смята, че са пример за подражание за всички млади хора; но намирам за учудващо, че е забравил вашите скромност и себеотдайност, без които никога не бихте могли да дочакате издигането си или да се чувствате удобно преди това; което е голям урок илюстриращ нищетата на славата и колко е важно да регулираме умовете си. Ако този ваш събеседник познаваше репутацията ви толкова добре колкото аз я познавам, щеше да ви каже, Вашите предишни писания и мерки ще привлекат внимание към биографията ви и „Изкуството на добродетелта“, а от друга страна вашите биография и „Изкуство на добродетелта“ ще привлекат внимание към тях. Това е едно предимство, което съпътства многостранния характер, и което увеличава ефекта на всичко свързано с него; и е толкова по-полезно, доколкото може да се предположи, че повече хора имат нужда от средства да подорбят умовете и характерите си, отколкото имат нужда от време и желание. Но има и още една заключителна причина, господине, която ще покаже ползата от записването на вашия живот като проста биография. Този род писания изглежда малко е загубил популярност, и въпреки това е много полезен; и вашият разказ може да е особено полезен, тъй като ще позволи сравнение с животите на различни обществени главорези и интриганти, и с абсурдни монашески самомъчители или суетни литературни дребнавци. Ако насърчи писането на други съчинения подобни на вашето и накара повече хора да живеят живот, който заслужава да бъде описан, ще бъде по-ценно от всичките животописи на Плутарх взети заедно. Мили д-р Франклин, тъй като се уморих да си представям въображаем образ, който във всяко отношение съответства на един единствен човек на света, без да му отдам заслужената похвала, ще приключа писмото си с лично обръщение към вас. Искрено желая, мили господине, да откриете на света чертите на истинския си характер, тъй като обществените брожения (става дума за Американската война за независимост, 1775 – 1783 г., б.пр.) биха могли иначе да го засенчат или очернят. Като вземем предвид голямата ви възраст, предпазливия ви характер и особеният ви начин на мислене, изглежда малко вероятно предположението, че някой друг може да е достатъчно запознат с фактите от живота ви или с намеренията на ума ви. Освен всичко това, настоящата голяма революция непременно ще насочи вниманието ни към автора й, и тъй като се твърди, че принципите й са добродетелни, ще бъде много важно да се покаже, че такива принципи в действителност са й повлияли; и тъй като вашият характер е първият, който ще бъде подложен на подробно обследване, е удачно (дори само заради резултата, който ще произведе върху огромната ви и надигаща се страна, както и върху Англия и Европа) той да остане завинаги неопетнен. Винаги съм твърдял, че за да се увеличава човешкото щастие е нужно да се докаже, че дори в настоящия момент човек не е зло и отвратително животно; и още повече, да се докаже, че добрите напътствия могат да го направят много по-добър; и до голяма степен по същата причина с нетърпение очаквам да видя утвърдено мнението, че сред човешката раса има почтени хора; иначе, в момента, в който сметнем всички за безнадеждни, добрите хора ще спрат да правят усилия, смятани за безсмислени и може би ще почнат да мислят как да докопат своя дял в битката на живота, или поне как да направят живота удобен най-вече за себе си. Затова, мили господине, захванете се с тази работа възможно най-бързо: покажете се толкова добър, колкото сте добър; толкова въздържан, колкото сте въздържан; и преди всичко, докажете, че сте човек, който от детството си обича правдата, свободата и съгласието concord, по начин, който показва, че действията ви от последните седемнадесет години от живота ви са естествени и последоветални. Нека англичаните бъдат принудени не само да ви уважават, а дори да ви обичат. Ако започнат да мислят добро за хора от вашата страна, ще се приближат до това да мислят добро за страната ви; а когато вашите сънародници видят, че англичаните мислят добро за тях, това ще ги приближи до това да мислят добро за Англия. Разширете хоризонтите си още повече; не се ограничавайте с англоговорящите, но след като вече сте се погрижил за толкова много въпроси от политиката и природата, помислете за подобряването на цялото човечество. Тъй като не съм чел нищо от живота, за който говорим, а само познавам човека, който го е изживял, говоря донякъде наслуки. Въпреки това съм сигурен, че животът и трактатът, който споменах (върху “Изкуството на добродетелта”), непременно ще отговорят на основните ми очаквания; още повече, ако вземете мерки да нагодите тези творби към по-горе изразените възгледи. Но дори да се провалят във всичко на което един ваш въодушевен почитател се надява, поне ще сте написал съчинения, които ще занимават човешкия ум; а който намери начин да достави невинно удоволствие на хората, е добавил нещо към светлата страна на живота, който иначе е твърде помрачен от тревога и твърде наранен от болка. Затова, с надежда, че ще се вслушате в молитвата отправена към вас в това писмо, мили господине, моля да се нарека ваш, и т.н.

Подпис, Бендж. Вогън

За още Франклин тук.

Текстът на тази страница може да се използва свободно, при условие, че се посочи този блог като източник.

Creative Commons Licence
Тази творба на tropcho.wordpress.com е лицензирана под Creative Commons Attribution 3.0 Unported License.

Advertisements
This entry was posted in Преводи, Социални and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s