Първата обществена библиотека в Пенсилвания и една от притчите на Соломон (откъс от автобиографията на Бенджамин Франклин)

Продължение на “Равносметка за живота ми”
Започнато в Паси, близо до Париж
1784

Мина известно време откакто получих горните писма, но досега бях все твърде зает, за да изпълня молбата, която съдържат. Освен това, най-вероятно щях да свърша тази работа по-добре, ако си бях у дома, сред книжата ми, които щяха да съдействат на паметта ми и да ми помогнат да си спомня някои дати; но тъй като не е ясно кога ще се върна, и понеже сега имам малко свободно време, ще се опитам да си спомня и да запиша каквото мога; ако доживея да се прибера у дома, там ще може да се нанесат корекции и подобрения.

Понеже нямам под ръка копие от вече написаното, не знам дали е описан начинът, по който основах обществената библиотека на Филаделфия, която започвайки със скромно начало сега е станала толкова значима, въпреки че си спомням, че бях стигнал до момента на тези събития (1730 г.) Затова тук ще започна с разказ за това, а ако по-късно се окаже, че вече съм разказал, това може да се махне.

По времето, когато се установих в Пенсилвания, в нито една от колониите южно от Бостън нямаше добра книжарница. В Ню Йорк и Филаделфия печатарите в действителност продаваха канцеларски материали; продаваха само хартия и т.н., алманаси, балади, както и някои по-прости учебници. Тези, които обичаха четенето, трябваше да си поръчват книги от Англия; всеки от членовете на Хунтото имаше по няколко. Бяхме напуснали кръчмата, където първоначално се срещахме, и бяхме наели стая за сбирките на клуба. Предложих всички да донесем книгите си в стаята, където не само щяха да са ни полезни за справка по време на срещите ни, а щяха да се превърнат в общо благо, тъй като всеки щеше да може да заема това, което иска да чете, у дома. Предложението ми беше прието и за известно време това ни задоволи.

Виждайки преимуществата на тази малка колекция, предложих да направим ползата от книгите по-широко достъпна като започнем обществена библиотека с абонамент. Нахвърлях плана и правилата, които щяха да са нужни, и намерих умел нотариус – г-н Чарлз Брокдън – който да оформи всичко като договорно споразумение за абонамент, според което всеки абонат се задължаваше да плати определена сума в аванс за първоначалната покупка на книги, а след това да допринася с ежегодна вноска за увеличаване на колекцията. Толкова малко читатели имаше по това време във Филаделфия – и повечето от нас толкова бедни – че не успях дори с много усилия да намеря повече от петдесет човека, най-вече млади търговци, които да се съгласят да платят за тази цел петдесет шилинга в аванс и по десет всяка година. С тези малки суми започнахме. Книгите бяха внесени; библиотеката беше отворена един ден в седмицата за заемане на книги срещу писмено обещание, че ако не бъде върната, книгата ще бъде заплатена в двоен размер. Ползата от организацията скоро пролича, и беше имитирана в други градове и провинции. Библиотеките се допълваха и посредством дарения; четеното стана модерно; и като нямаха други обществени забавления, които да ги отклоняват от ученето, нашите хора се запознаха по-отблизо с книгите, и след няколко годнини чужденицте почнаха да отбелязват, че са като цяло по-добре образовани и по-интелигентни отколкото хора от същото потекло в други страни.

Когато дойде време да подпишем гореспоменатото споразумение, което щеше да обвърже нас и наследниците ни и т.н. за срок от петдесет години, г-н Брокдън, нотариусът, ни каза, „Вие сте млади хора, но е малко вероятно някой от вас да доживее до изтичането на срока определен в документа.” Въпреки това, някои от нас все още са живи; но няколко години по-късно документът беше анулиран от устав, с който се създаде компания с безсрочно действие.

Отказите и нежеланието, с които се срещнах, докато набирах абонати, бързо ме накараха да почувствам неуместността на това човек да се представя за двигател на какъвто и да е полезен проект, за който би могло да се предположи, че ще повдигне репутацията му над тази на съседите му, когато има нужда от помощта им, за да го осъществи. Затова се покрих доколкото можах и го представих като идея на няколко приятели, които ме бяха помолили да обиколя и да го предложа на тези, за които смятат, че обичат да четат. По този начин цялата работа потръгна по-гладко и в подобни случаи винаги съм прилагал същия подход; и поради честите ми успехи мога сърдечно да го препоръчам. Временната малка жертва на честолюбие по-късно ще ще бъде възнаградена многократно. Ако известно време остане неясно на кого е заслугата, някой по-честолюбив от теб ще пожелае да си я припише. А тогава дори завистта ще е склонна да се отнесе справедливо към теб, като свали тези приписани заслуги, за да окичи с тях истинския им притежател.

Библиотеката ми позволи да се развивам чрез постоянно учене, за което отделях по час или два на ден, и така компенсирах донякъде загубата на образованието, което баща ми едно време беше предвидил за мен. Четенето беше единственото забавление, което си позволявах. Не прекарвах време по кръчми, в игри или веселби от какъвто и да е род; и усърдието ми в работата продължаваше толкова неуморно, колкото беше нужно. Дължах заеми за печатницата си; имах младо семейство, за чието образование трябваше да се погрижа, и трябваше да се състезавам за работа с двама печатари, които бяха установени в града преди мен. Положението ми обаче всеки ден ставаше по-добро. Продължавах по навик да съм пестелив. А понеже когато бях дете, баща ми, наред с другите поучения, с които ме наставляваше, често ми беше повтарял една от притчите на Соломон – „Видял ли си човек пъргав в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред прости“ – смятах трудолюбието за средство за придобиване на богатство и издигане в обществото. Макар че не мислех, че някога наистина ще стоя пред царе, което обаче се случи; защото от тогава съм стоял пред петима, а дори имах честта да седна да вечерям с един – краля на Дания.

Още от автобиографията на Франклин тук.

Текстът на тази страница може да се използва свободно, при условие, че се посочи този блог като източник.

Creative Commons Licence
Тази творба на tropcho.wordpress.com е лицензирана под Creative Commons Attribution 3.0 Unported License.

Advertisements
This entry was posted in Преводи, Социални and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s