Как реших да постигна съвършенството (откъс от автобиографията на Бенджамин Франклин)

По горе долу това време (около 1730 г., когато Бенджамин е бил на около 25 години, бел. пр.) се зароди в мен мисълта за дръзкия и усилен проект да постигна нравствено съвършенство. Исках да живея без никога да правя каквито и да е грешки; щях да се преборя с всичко, в което природните склонности, навика или компанията биха ме въвлекли. При положение, че знаех, или си мислех, че знам, какво е добро и какво зло, не виждах защо да не е възможно винаги да правя едното и да избягвам другото. Но скоро открих, че съм се захванал със задача по-трудна отколкото си бях представял. Докато вниманието ми беше заето с това да се пазя от един порок, често бивах изненадван от друг; навикът се възползваше от липсата на внимание; склонноста понякога се оказваше по-силна от разума. Накрая заключих, че основаното на спекулации убеждение, че е в наш интерес да сме съвършено добродетелни, само по себе си не е достатъчно да ни предпази от това да грешим; и че противните навици трябва да бъдат елиминирани, а добрите да се придобиват и установяват, преди да можем да разчитаме на постоянна и неизменна праведност в поведението си. По тази причина измислих следния метод за целта.

В разните списъци с нравствени добродетели, с които се бях запознал в четенията си, намерих голяма разлика в броя на добродетелите, тъй като различните автори включваха повече или по-малко идеи под едно и също име. Въздържанието, например, според някои се ограничаваше до яденето и пиенето, а според други означаваше упражняване на умереност във всяко друго удоволствие, апетит, склонност или страст, телесна или умствена, или дори в нашите алчност и амбиция. Казах си, че за по-голяма яснота е добре да използвам повече имена свързани с по-малко идеи, отколкото малко на брой имена с повече идеи; и събрах всичко, което смятах за нужно или желателно под имената на тринадесет добродетели, като към всяка приложих кратко поучение, което напълно изразяваше смисъла, който й придавах.

Имената на добродетелите, заедно с описанията им, бяха:

1. ВЪЗДЪРЖАНИЕ. Не яж до преяждане и не пий до напиване.

2. МЪЛЧАНИЕ. Не говори, освен такива неща, които биха могли да са от полза на другите или на теб; избягвай празните приказки.

3. РЕД. Нека всичките ти неща да си имат място; нека всяка част от работата ти да има определено време.

4. РЕШИТЕЛНОСТ. Решавай се да правиш това, което трябва; непременно изпълявай това, което си решил.

5. ПЕСТЕЛИВОСТ. Не харчи пари освен за да направиш добро на други или на себе си; т.е. не прахосвай нищо.

6. УСЪРДИЕ. Не губи време; винаги се занимавай с нещо полезно; изхвърли всички безполезни действия.

7. ИСКРЕНОСТ. Не използвай измама във вреда на другиго; мислите ти да бъдат невинни и справедливи, и, ако говориш, говори както подобава (на мислите ти).

8. СПРАВЕДЛИВОСТ. Не причинявай никому неправда чрез обида или като пропуснеш да отдадеш дължимите ползи.

9. УМЕРЕНОСТ. Избягвай крайностите; въздържай се от това да негодуваш толкова срещу обидите, колкото мислиш, че трябва.

10. ЧИСТОТА. Не допускай нечистота в тялото, дрехите или жилището си.

11. СПОКОЙСТВИЕ. Не оставяй дреболий или обикновени или неизбежни произшествия да те смущават.

12. ЦЕЛОМЪДРИЕ. Не прави секс освен за здраве или поколение и никога до затъпяване, слабост или във вреда на нечий мир или репутация.

13. СМИРЕНИЕ. Имитирай Иисус и Сократ.

Понеже намерението ми беше да привикна в упражняването на всички тези добродетели, сметнах, че вместо да се опитам да ги придобия всичките наведнъж, което щеше да разсее вниманието ми, е по-добре да се фокусирам върху тях една по една; и когато овладея една, да премина към следващата и така нататък, докато не покрия всички тринадесет; и тъй като придобиването на някои от тях би могло да помогне за придобиването на други, ги подредих в реда, в който са поместени по-горе. Поставих въздържанието на първо място, тъй като то има склонност да осигурява тези свежест и яснота на ума, които са толкова необходими, когато човек трябва да бди и да стои на пост срещу неотслабващото привличане на стари навици и силата на постоянни съблазни. Щом то веднъж бъде придобито, Мълчанието ще дойде по-лесно; поставих го на второ място тъй като желанието ми беше да увеличавам знанията си, докато напредвам в добродетелността, и понеже в разговор знанието се придобива по-скоро чрез употребата на ушите, отколкото с езика, поради което исках да се отърва от навика да дърдоря, да си играя с думите и да се шегувам, който бях започнал да придобивам, което беше приемливо само в несериозна компания. Очаквах, че Мълчанието и следващата добродетел – Реда – ще ми позволят да намеря повече време за проекта ми и за учене. Веднъж превърнала се в навик, Решителността би ме утвърдила в опитите ми да придобия всички останали добродетели; като ме освободят от оставащия ми дълг, и като увеличат богатството и независимостта, Пестеливостта и Усърдието ще улеснят упражняването на Искреност и Справедливост и т.н., и т.н. Съзнавайки че съгласно съвета на Питагор от неговите Златни стихове ще е нужно ежедневно изпитване, измислих следния начин за провеждане на изпита.

Направих малка книжка, в която отделих по една страница за всяка от добродетелите. Разграфих всяка страница с червено мастило, така че да има по седем колони, една за всеки ден от седмицата, като отбелязах всяка колона с буква за деня. Разделих колоните с тринадесет червени линии, отбелязвайки началото на всеки ред с първата буква на една от добродетелите, за да мога на този ред, в съответната колона, да отбелязвам с малка черна точка всяка грешка, която при изпита установявах, че съм направил спрямо тази добродетел в този ден.

Вид на страниците:
Франклиновия Бележник

Реших да насоча вниманието си изцяло към всяка една от добродетелите последователно за по седмица. Така през първата седмица положих най-големи усилия да не допусна дори най-малкото прегрешение срещу Умереността, оставяйки останалите добродетели да следват нормалния си ход, като само отбелязвах грешките от деня. Така ако през първата седмица успеех да запазя първия ред – отбелязан с У. – без точки, приемах, че толкова съм привикнал към тази добродетел, и толкова отвикнал от противоположия й порок, че мога през следващата седмица да насоча вниманието си и към следващата добродетел и да се опитам да запазя и двата реда без точки. Продължавайки по този начин, можех да изкарам пълен курс за тринадесет седмици и четири курса на година. И като човек, който има градина, която има нужда да бъде оплевена, който не опитва да изчисти всички бурени наведнъж, защото няма да му е по силите и обхвата, а работи леха по леха, и след като е изчистил първата, преминава към втората, така и аз се надявах, че ще мога да изпитам радостта от насърчителния си напредък в добродетелта, изчиствайки последователно редовете от техните точки, докато накрая, след няколко курса, не изпитам удоволствието да видя чиста книжка след тринадесет седмици ежедневно изпитване.

За девиз на малката ми книжка служеха следните редове от „Катон“ на Адисън (става дума за пиесата „Катон: трагедия“ на Джоузеф Адисън за Марк Проций Катон, наричан още Катон Млади, б.пр.):

“Тук ще стоя. Ако над нас има Сила
(а че такава има, цялата Природа се провиква
чрез всички свои Дела.), тя трябва да се наслаждава на добродетелта.
И това, в което тя се наслаждава, трябва да е щастливо.“

Друг от Цицерон (Марк Тулий Цицерон б.пр.):

“O vitae Philosophia dux! O virtutum indagatrix
expultrixque vitiorum! Unus dies, bene et ex praeceptis
tuis actus, peccanti immortalitati est anteponendus.”

(„О, Философийо, водач във живота! О, търсач на добродетел
и враг на порока! Ти ни учиш, че един ден добро е за предпочитане
пред цяла вечност грях.“)

Друг, от Притчите на Соломон (Книга Притчи Соломонови от Библията, б.пр.), който говори за мъдростта или добродетелта:

В десницата й е дългоденствие, а в левицата й –
богатство и слава; пътищата й са приятни пътища, и
всичките й пътеки – мирни. (3:16-17)

И понеже смятах, че Бог е изворът на мъдростта, намерих за добро и нужно да помоля за неговото съдействие за придобиването й; за тази цел създадох следната малка молитва, която беше поместена преди таблиците за самоизпитване, за ежедневна употреба:

“О мощна Доброта! изобилен Татко! милостиви Водителю! Увеличи в мен тази мъдрост, която открива най-истинския ми интерес! Заздрави у мен решителността да изпълнявам това, което мъдростта повелява. Приеми сърдечните услуги, които извършвам за останалите твои деца, като единствения начин, по който мога да ти се отплатя за продължаващото ти благоволение към мен.“

Понякога също така използвах една малка молитва, която взех от стихотворенията на Томсън (Джеймс Томсън, английски поет, 1700-1748, б.пр.), а именно:

“Татко на светлина и живот, ти Най-висше Благо!
Научи ме какво е добро; научи ме лично!
Предпази ме от глупост, суета и порок,
от всяко долно занимание; и изпълни душата ми
със знание, съзнателен мир и чиста добродетел;
свещено, изпълващо, неизбледняващо блаженство!

Понеже предписанието на Реда повеляваше за всяка част от работата ми да има определено време, една от страниците на книжката ми съдържаше следният план за заниманията през двадесет и четирите часа на естествения ден:

Франклиновия план за деня

Захванах този план за самоизпитване и продължих да го следвам известно време с малки прекъсвания. С изненада установих, че имах доста повече недостатъци, отколкото си мислех; но имах и удоволствието да видя как намаляват. За да си спестя нуждата да подновявам от време на време малката си книжка, която беше станала цялата на дупки, защото за да я подготвя за нов курс изстъргвах от хартията точките обозначаващи стари прегрешения, пренесох таблиците и поученията върху гланцираните листа на един бележник, в който линиите бяха отбелязани с червено мастило, което оставяше трайна следа, а прегрешенията си отбелязвах с черен молив, който лесно можех да изтрия с мокра гъба. След време минавах само по един курс на година, а после по един на няколко години, докато накрая спрях съвсем, тъй като бях зает с пътувания и работа в чужбина и с много различни дела, които не позволяваха; но винаги носех малката книжка със себе си.

Програмата ми за РЕД ми създаваше най-много проблеми; и открих, че макар и да е изпълнима за хора, чиято работа им позволява да разполагат с времето си, като калфа в печатница например, майстор не е възможно да я следва точно, защото трябва да се меша със света и често да приема хора по работа по време удобно за тях. Също така намерих за крайно трудно да се приуча на ред по отношение на местата на неща, книжа и т.н. Не бях навикнал на това от дете, и понеже имах изключително добра памет, не усещах неудобството от липсата ми на систематичен подход. Затова тази точка ми струва голямо количество болезнено съсредоточение, а грешките ми толкова ме дразнеха и напредвах толкова слабо, и толкова често се връщах към старите си привички, че бях почти готов да се откажа да опитвам и да се задоволя с несъвършен характер в това отношение, като човекът, който отишъл да си купи брадва от ковача – съседа ми – и поискал цялата да е лъсната като ръба. Ковчът се съгласил да я излъска до блясък при условие, че човекът се съгласи да върти колелото; той въртял, а ковачът притискал силно и тежко широката страна на брадвата към камъка, което направило въртенето много изморително. Човекът идвал отвреме навреме от колелото да погледне как върви работата и накрая поискал да си вземе брадвата както е, без повече лъскане. „Не“, казал ковачът, „върти, върти; след малко ще блести; сега е още на петна.“ „Може,“ казал човекът, „но мисля, че най ми харесва брадва с петна.“ Сега вярвам, че е възможно много хора, след като поради липса на някакъв подход като този, който аз използвах, са намерили за трудно придобиването на добри и оставянето на лоши навици свързани с други видове пороци и добродетели, да са преминали през подобно преживяване, да са се отказали от борбата и да са заключили, че „най им харесва брадва с петна“; защото нещо, което се преструваше, че е разумът, от време на време ми внушаваше, че такава крайна безупречност като тази, която изисквах от себе си, може да е един вид нравствена суета, за която ако се разчуе, ще стана за посмешище; че съвършеният характер върви с неудобството да бъдеш мразен и обект на хорската завист; и че добронамереният човек трябва да си остави някои недостатъци, за да не смущава приятелите си.

В действителност установих, че съм непоправим по отношение на Реда; и сега, когато съм стар и паметта ми е отслабнала, усещам много остро липсата му. Но, като цяло, въпреки че никога не постигнах съвършенството, което имах амбицията да добия, а останах доста далеч от него, все пак опитът ме направи по-добър и щастлив човек, отколкото бих бил, ако не бях се опитал; като тези, които се опитват да усъвършенстват почерка си като имитират гравюри, въпреки че не успяват да постигнат превъзходството на гравюрите, все пак почеркът им се подобрява от усилието и е приемлив и същеверемнно хубав и четлив.

Може би е добре потомството ми да научи за този малък трик, на който – с Божията благословия – техният праотец дължи постоянното щастие на живота си, чак до седемдесет и деветата му година, в която това е написано. Какви обрати предстоят в остатъка е в ръцете на Провидението; но ако такива дойдат, размислите за изпитаното минало щастие би трябвало да помогнат да бъдат те понесени с повече примирение. На Въздържанието той приписва дългогодишното си здраве и остатъците от добро телосложение; на Усърдието и Пестеливостта – ранните успехи и придобиването на богатството си, както и на всичкото това знание, което му позволи да бъде полезен гражданин, и му създаде някакво име сред учените; на Искреността и Справедливостта – доверието на страната си и почетните дела, които тя му повери; а на съчетаното влияние на всичките добродетели, дори във несъвършения вид, в който успя да ги придобие – всичкото това спокойствие на характера и всичката тази бодрост в разговор, поради които компаният му е търсена и досега и приятна дори на по-младите му познати. Затова се надявам, че някои от наследниците ми ще последват примера и пожънат ползите.

Въпреки че планът ми не беше изцяло лишен от религия, може да се отбележи, че не носи белезите на нито едно от основните вярвания на коя да е секта. Нарочно ги избегнах; понеже бях напълно убеден в полезността и превъзходството на метода ми, и че може да бъде полезен на хора от всички религи, и понеже възнамерявах в един или друго момент да го публикувам, не исках в него да има каквото и да е, което би отблъснало който и да е, от която и да е религия. Имах намерение да напиша кратък коментар към всяка добродетел, в който щях да покажа нейните предимства и недостатъците съпътстващи съответния порок; и щях да нарека книгата си „ИЗКУСТВОТО НА ДОБРОДЕТЕЛТА“ [7], понеже щеше да показва средствата и начина за постигане на добродетел, което щеше да я разграничи от простото призоваване към добри дела, което не поучава и не посочва начина, и така прилича на вербалния благодетел от Апостола, който призовава голите и гладните да се нахранят и да се облекат, без да им покаже къде могат да намерят дрехи и храна – Яков 2:15,16.

[7] Нищо не е по-вероятно да направи човек богат от добродетелта. –[Бележка в полето.]

Но така се случи, че намерението ми да напиша и публикувам този коментар не се осъществи. Наистина от време на време си записвах кратки бележки с настроения, размишения и т.н., които да използвам в него, някои от които все още имам на разположение; но нуждата да отдавам вниманието си на лични работи в по-ранната част от живота ти и на обществени задачи оттогава, ме накараха да го отложа; и понеже в съзнанието ми той е свързан с голям и обширен порект, който изисква цялото внимание на човек, за да бъде изпълнен, и на който поредица от непредвидени занимания ми попречи да се отдам, досега е останал незавършен.

Намерението ми беше в тази творба да обясня и подкрепя доктрината, че злите деяния не са вредни, защото са забранени, а че са забранени, защото са вредни, с оглед единствено на човешката природа; и че по тази причина е в интереса на всеки, който иска да бъде щастлив в този свят, да бъде добродетелен; и изхождайки от това обстоятелство (понеже винаги има по света голям брой богати търговци, благородници, държави и принцове, които имат нужда от честни служители за да управляват работите си, и понеже споменатите се срещат толкова рядко), щях да се опитам да убедя младите хора, че няма качества, които е по-вероятно да направят човек богат от честността и почтеността.

Списъкът ми с добродетели първоначално съдържаше едва дванадесет; но след като един мой приятел квакер любезно ме информира, че като цяло ме смятат за горд; че гордостта ми често проличава в разговор; че не се задоволявах с това да съм прав в спора, а че натяквах и се държах доста нагло, в което ме убеди с няколко примера; реших, ако мога, да се излекувам от този пророк или глупост наред с другите, и прибавих Смирението към списъка си, като дадох на думата обширно значение.

Не мога да се похваля с много успех в действителното придобиване на тази добродетел, но външен вид го докарах. Стана ми правило да избягвам всякакви директни противоречия с чуждите мненията и всички положителни изрази на моите собствени. Дори си забраних, съгласно правилата на нашето Хунто, да използвам в езика си каквито и да е думи или изрази, които придават твърдост на мнението, като със сигурност, без съмнение и т.н., и вместо тях използвах струва ми се, доколкото разбирам, струва ми се, че нещо е така и така; или така ми изглежда в момента. Когато някой направеше твърдение, което смятах за погрешно си отказвах удоволствието рязко да го конфронтирам и веднага да му покажа нещо абсурдно в твърдението му; и в отговора си започвах с налбюдението, че в някои случаи или обстоятелства мнението му би било правилно, но в настоящия изглежда или ми се струва, че има известна разлика, и т.н. Скоро установих предимството на тази промяна в подхода ми; разговорите, в които участвах преминаваха по-приятно. Скромният начин, по който изразявах мненията си предразполагаше към по-лесно възприемане и по-малко противоречия; когато се окажеше, че греша, грешките ми ми носеха по-малко унижение, и по-лесно убеждавах другите да се откажат от грешките си и да се присъединят към мен, когато се случеше да съм прав.

И в крайна сметка, този подход, който в началото си наложих с известно усилие против естествените ми наклонности, в крайна сметка ми стана толкова удобен и така привикнах към него, че през последните може би петдесет години никой не ме е чул да се произнасям догматично. И на този навик (след почтеността) приписвам това, че толкова рано придобих тежест сред съгражданите си при предлагането на нови институции или при промени в старите и толкова влияние в обществените съвети, когато станах член; защото слабо умеех да говоря, никога не бях красноречив, много се колебаех в избора на думи, едва успявах да говоря без грешки и въпреки това като цяло успявах да събера подкрепа за предложенията си.

В действителност едва ли има друга естествена склонност, която да е толкова трудна за превъзмогване като гордостта. Прикривай я, бори се с нея, тъпчи я, задушавай я, усмирявай я колкото искаш, все пак е жива, и отвреме навреме ще надникне и ще се покаже; може би често ще я виждаш в тази история; защото дори да можех да си допусна, че напълно съм я превъзмогнал, в такъв случай най-вероятно щях да се възгордея със смирението си.

[Дотук написано в Паси, 1784 г.]

Още от автобиографията на Франклин тук. Не след дълго идва и пълният текст.

Текстът на тази страница може да се използва свободно, при условие, че се посочи този блог като източник.

Creative Commons Licence
Тази творба на tropcho.wordpress.com е лицензирана под Creative Commons Attribution 3.0 Unported License.

Advertisements
This entry was posted in Преводи and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink.

One Response to Как реших да постигна съвършенството (откъс от автобиографията на Бенджамин Франклин)

  1. sirius says:

    суупер :)) чичо Бен е бил много велик и примерен човек

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s