Бенджамин Франклин разказва за баща си (откъс от автобиографията на Бенджамин Франклин)

Имаше превъзходно телосложение: среден на ръст, но добре сложен, и много силен; беше находчив, умееше да рисува хубаво, имаше малко музикални умения и ясен, приятен глас, така че беше изключително приятно да го слушаш как свири псалми на цигулката си и пее, както понякога правеше вечер след като приключеше с работата за деня. Имаше и дарба на механик и понякога беше много сръчен в употребата на инструменти на други занаятчии; но истинското му превъзходство беше в дълбокото му разбиране на и надеждна преценка по въпроси които изискват прозорливост и мъдрост, както в личните така и в обществените дела. Наистина той никога не бе се занимавал с последните, тъй като многобройното му семейство, което трябваше да образова, и притесненото му положение го държаха близо до занаята му; но си спомням добре, че често бе посещаван от видни хора, които се допитваха до него по градските дела или делата на църквата, към която принадлежеше, и показваха доста уважение към преценката и съветите му: в случай на трудности често беше търсен за съвет и от частни лица във връзка с техните дела, а и често беше избиран за арбитър между спорещи страни.

Винаги, когато имаше възможност, обичаше да кани на масата у дома за разговор някой разумен приятел или съсед, и винаги се стараеше да подхване някоя хитроумна или полезна тема за разговор, която би могла да подобри умовете на децата му. По този начин той насочваше вниманието ни към това, което е добро, справедливо и благоразумно в живота; и на храната на масата – дали е добре или зле приготвена, според сезона или не, добра или лоша на вкус, за предпочитане пред или по-лоша от това или онова подобно ястие – се обръщаше много малко или почти никакво внимание, така че бях възпитан в такова пълно невнимание към тези неща, че въобще не ми прави впечатление каква храна слагат пред мен, и толкова не я забелязвам, че и до ден днешен ми е трудно да кажа какво съм вечерял, ако ме попитат няколко часа след вечеря. Това е било много удобно за мен при пътувания, при които понякога спътниците ми са били много нещастни поради липсата на подходящо удовлетворение за по-добре обучените им и затова по-деликатни вкусове и апетити.

Майка ми също беше много здрава: откърми всичките си десет деца. Не си спомням майка ми и баща ми някога да са боледували освен от болестите, от които умряха – той на 89, тя на 85 години. Погребани са заедно в Бостън, където преди няколко години поставих мраморна плоча на гроба им.

Още от автобиографията на Франклин тук.

Текстът на тази страница може да се използва свободно, при условие, че се посочи този блог като източник.

Creative Commons Licence
Тази творба на tropcho.wordpress.com е лицензирана под Creative Commons Attribution 3.0 Unported License.

Advertisements
This entry was posted in Преводи and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s