Откъс от Автобиографията на Франклин.
Понеже квартирата ми в Литъл Бритън беше доста далеч, намерих друга на улица Дюк, срещу католическия параклис. Беше от задната страна на втория етаж на един италиански склад. Вдовица държеше къщата; имаше дъщеря, слугиня и един работник, който идваше да се занимава със склада, но спеше другаде. След като изпрати да разпита за характера ми в къщата, в която живеех дотогава, тя се съгласи да ме вземе на същата цена, 3 шилинга и 6 пенса седмично; по-евтино заради – както тя каза – защитата, която очаква от присъствието на мъж в къщата. Тя беше вдовица, стара жена; беше отгледана като протестантка, дъщеря на пастор, но по-късно съпругът ѝ я обърнал в Католицизма, чиято памет тя много тачеше; дълго бе живяла сред отбрани хора и знаеше хиляда анекдота за тях чак до времето на Чарлз II. Колената ѝ бяха окуцяли от подаграта и по тази причина рядко излизаше от стаята си, така че понякога ѝ липсваше компания; и тъй като нейната ми беше много забавна, прекарвах вечер с нея винаги, когато тя поискаше. Вечеряхме по половин аншоа на много тясна филия хляб с масло, и си разделяхме половин халба светла бира; това, което ни забавляваше, бяха нейните истории. Тъй като винаги се прибирах рано и създавах малко неприятности на семейството, тя не искаше да се раздели с мен; така че, когато споменах за една квартира по-близо до работата ми за два шилинга на седмица, което имаше значение сега, когато бях съсредоточен върху спестяването на пари, тя ми каза и да не помислям, защото ще ми отстъпи два шилинга седмично за в бъдеще; така останах при нея за шилинг и шест пенса до края на престоя си в Лондон.
Още от автобиографията на Франклин тук.
Текстът на тази страница може да се използва свободно, при условие, че се посочи този блог като източник.
Тази творба на tropcho.wordpress.com е лицензирана под Creative Commons Attribution 3.0 Unported License.
Тропчо 