Изпит по гръцки в Охрид (откъс от Автобиографията на Григор Пърличев)

Из Автобиографията на Пърличев. Действието се развива около 1840 г.

Влахът, както и всички пред него и след него учители, ни преподаваше по два бедни урока на ден. Казвам бедни, зачтото всекий урок състоеше от десетина думи, които нито ние разумевахме, нито он можеше ни изясни на матерний ни язик. Можете си съобрази каква беше ползата от такива учители. И днес още се чудя с крайната си търпеливост, дето дълги години посещавал съм училището, без да разумевам почти ничто. Приемник на Влахът (Почти всека година и всеко тримесечие се променяваха учителите) беше, ако добре помня, некой си Константин Янинец, наречений “Куциот“. Он учителствова три годин с такво усърдие, чтото зе да храка кръв, но гласът му, както и онзи на Влахът, беше глас вопиющаго в пустини. Почти никой ничто не му разбираше. Он в църков често грабеше от ръцете на четците църковните книги и ме заставяше да чета. Робе му каза:

– Даскале! три години ни служиш. Ти плащаме честно: удостои ни да видим плодът на трудовете ти.

Учителят пожълте как смил, требваше да послуша и за 1 месец се готви за изпит. Се наредихме около 40 ученика в митрополийский салон; Робе почна да изпитва:

– Ἡ μέθη τί μέρος λόγου εἴναι?
– [“Пиянство” каква част на речта е?]
– Ἐπίῥῤημα.
– [Наречие.]
– Τί εἴναι ἑπίῥῤημα?
– [Какво е наречие?]
– Λέξις ἡ ὁποία σημαίνει ἐνέργειαν.
– [Дума, която означава действие.]

Ученикът безочливо отговаряше: като знаеше, че ничто не знае, он мислеше, че и изпитателят му ничто не знае; но на третия въпрос се отчая и замълча. Робе повика другего:

– Τό γάρ τί μέρος λόγου εἴναι?
– [Думата “защо“ каква част на речта е?]
– Ῥῆμα.
– [Глагол.]
– Σχημάτισέ το.
– [Спрегни го.]
– Γαργαρέω-ῶ, γαργαρέεις-εῖς…
– [Защом, защощ …]

Робе се разсмея.

– Τί σημαίνει τό γάρ?
– [Какво значи “защо“?]

Ученикът замълча. Робе повика третяго ученика, който како по-хитър, зе да изустява ораторски-звучно граматиката, без да чака въпроси. Робе се разхохота и го спре. Подобни беха изпитите и на други ученици, докле ми дойде редът. Робе ме попита:

– Στρατηγούσης τί μέρος λόγου εἴναι?
– [“Командуващ“ каква част от речта е?] (Он изпитваше само за частите на речта).
– Μετοχή.
– [Причастие.]
– Τί εἴναι μετοχή?
– [Что е причастие?]
– Ἐπίθετον προερχόμενον ἀπό ῥῆμα.
– [Прилагателно, произходяще от глагол.]
– Τί σημαίνει προερχόμενον?
– [Какво значи “произходяще“]
– Что излегвит [произлиза].

Робе узна, че разбирам нечто си и каза:
– Τήν δεκάτην ὧραν ἔλα εἰς τὸ μαγαζὶ νὰ ἐκλέξῃς μπασμᾶν διὰ φορέματα.
– [В 10 часа дойди в магазина да избереш басма за дрехи.]

После ме застави да спрягна Στρατηγέω-ῶ [“командувам”] и го проспрягнах бързо. Очарованието беше общо. След свършъкът, учителя ме прегърна пред целия събор:

– Πάρλιτζε! ἑσὺ μου ἄσπρισες τό πρόσωπο = [Пърличе!] ти ми лице обели [изчисти от позор], и плака, плака как человек омит от безчестие обществом признано. Ай наивний! Той требаше да е уверен, че жителите колкото по-малко го разумеваха, толко повече го уважаваха. Тоя ден песни и радости на сродниците, дето в изпитанията се отличил един папагал. К вечеру отидох у Робеви и ми отмериха три аршина басма.

Цялата Автобиография
Още от Пърличев

Advertisements
This entry was posted in Македония, Социални and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s