“Чувай се себе си” – слово на Григор Пърличев (Охрид, 1866 г.)

Чувай се себе си

Слово произнесено през 1866 г. от Григор Пърличев по случай завършването на учебната година в охридското елинско училище, където е бил учител. Речта е публикувана в цариградския български вестник “Время” (броеве 1, 2, 3 от 13, 20 и 27 август 1866)

Текстът тук е взет от „Григор Пърличев. Избрани произведения“, 1980 г., София, където е поместен с опростен правопис..

Вистина е, щото със Святий Дух е написано священото писание; вистина е, щото мъдростта Божия ся нахождат в священото писание и щото сам Бог говорит в него. Сичките божествени закони ся нахождат в църковните книги. Сичките обаче Бог ги събра в една реч: “Чувай се себе си”. Оттука можиме да разбериме, щото Божията мъдрост е глубока без дно. Защото лесно е от една реч да извадит човек многу речове, обаче многу речове да ги съберет в една реч — това е мъчно, това е Божия мъдрост.
Когато го създаде Бог человека, му даде еден закон и му рече: “Чувай се себе си”.

Вистина, овай закон не го написа Бог на книга, ни на плоча, обаче го написа право в человеческото сърце: “Чувай се”. Бог рече на человека: “Кога не ке можеш сам себе си да се чуваш, тога яс ке те чувам. Обаче, докаде можиш, чувай се, защото не ке ме имаш секога помощник. Аз ти дадох разум, чувай се; ако се не чуваш, ке седиш беден, злощастен и намурчен, и болести ке бидат на главата твоя, и колку си по-премуществен от другите животинки, толку и болестите твои ке бидат по-големи и по-страшни. Ако си болен, и злощастен, и сиромах, у тебе е вината, понеже яс не съм съгласен да имат злосчастия по земята. Ако сакаш да бидиш благополучен, чувай се. Секога кога ке го преступиш той закон, знай си, що злосчасте ке те найт. Ево те сторих цар на сичките твари (дихания), ево те сторих спроти мене, спроти лицето мое, да любиш харното и да ненавиждаш лошето, да чиниш това, що ти е полезно. Ако сториш добро другому, сам себе си чуваш, защото и другийт добро ке ти сторит; ако отбегваш от лошето, сам себе си чуваш защото и другийт не ке ти сторит лоше. Еден е законът мои: “Чувай се”, и той закон ти го написах в сърцето с живо писмо. Заедно с овай закон кладох в сърцето твое и съвест.

Кога ке сториш добро съвестта ке ся сетит, щото добро си сторил, и ке те похвали, и ке бидиш радостен и благодарен; а кога ке сториш зло, съвестта ке се сетит и ке се надкренит разпалена како некой страшен съдник, и ке ти викат от сърце, що зло си сторил, и ти ке бидеш намурчен, нерадостен, немирен, и каде би то не било да ходиш, съдникът е заедно с тебе како сенката, що не ся делит от тебе, и ке ти викат, защо го стори злото, и сон мирен не ке ти оставит, и на сънът ке ти викат и ке те клюкат, и радостта ке побегнит от тебе, и пак наконец скришното ке се явит, та тога сичките ке те ненавиждат, и най-своите, и ако люгието не можат да ти надплатат за лошето, яс ке ти плата”.

Ова рече Бог, и овай е законът негов единак (единствен): “Чувай се”. Ведно откак се исплоди народът, и греходвете се намножиха, го ужали Бог народът и му пущи пророци, и му даде закони писани. Кои са тия закони, секой ги знайт: да не крадиш, да не мамиш, да не тепаш, и много други закони, що запирает от секакъв грех. Обаче пак сичките тие закони ги събра в една реч: “Чувай се”. Що ке речит да не крадиш? Ке речит “чувай се”, защото крадейнето ке го сториш със страх и потрес, и потем (подир) крадейнето ке бидиш потресен, и ке ти се чинит, що сичкийт народ тебе те тражит и на тебе си имат очите, та така никой път радост и веселие не ке видиш. Що ке речит да не мамиш? Ке речит “чувай се”, защото ако те разберат що мамиш, сетне вистина да велиш, никой не ке ти верват. Що ке речит да не тепаш? Ке речит “чувай се”, защото никоя работа не останува довека скришна. Той що тепат, и него ке го отепает, и ако люгието не может да ти платет, Бог ке ти платит.

Сичките закони са еден закон: “Чувай се”. Овай закон е како море, а другите свите како реки: ходеет къде ходеет, и все в морето истеквает. Прочее, ке речиш ти, да се чуваме само. Ех, лесно било! Не! Много мачно е! У нас чувайне немат. Европейцът се чуват: той зимат две кучиня от една майка и ги ранит едното в чиста хава, другото в нечиста, и оттука искусвит, що зиян носит хавата нечиста; пак зимат други две, едното го мието, другото – не, и оттука искусвит, що зиян носит нечистотията; пак зимат други две, едното го пущат на лов, другото го държит вързано да не мардат, и оттука искусвит колко е зиянлия неработайнето. Та за него велям яс, защото се чуват. Овай закон Бог го написа в сърцето на сичките люгие и на всите народи. Затова секой човек, хер колку необразован да е, хер колку див да е, и с дивотиите да живит, пак се думат за себе що му е полезно и що не му е полезно. Ако да видит ягне, не го брига, а ако видит змия, бегат, се чуват. Кой го научи да егат? Закон Божий. Едно малко рульче, откак ке испита еднуш, че огнот горил, сетне веке бегат от огнот, се чуват. Дете мало, ако паднит от високо, не страдат голем вред. Защо? Защото немат разум. Това не можит да се чуват; него Бог го чуват. А един възрастен човек да паднит от тая висина, си скаршват рака, или нога, или люкейникът, и умира. Защо? Защо нему Бог му дал разум и му рече: “Чувай се”. Кога да се погодиш нечист в ръце или в трупът, не ке узнаиш една тежнна, едно безпокойствие? Това що е? Това ти велит “чувай се, биди чистотен”, и ти ке станиш, ке ся измиеш, и в чяса ке ся успокоиш. Прочее, една стара жена, що ти велит: “Синко, ако сакаш да ти трайт детето, не мии го цела година”, н ти, ако я почуеш, лесно можиш да го умриш, и ако тн останит живо, живота негова ке бидит църна. Гледаш едно дете глупаво: разве Бог го сторил такво? Не! Майка му не го зачува. Кога да ся погодиш без работа, нигде не те земат, си немирен, и лебът без похта го ядеш. Това що е? Това е вродено поучение, че неработанието е вред голем не саде на трупът, туку и на умът и на кесето. Затова се рече, че неработанието е майка на сичките злини и беди. Кога да ся погодиш преяден или препиян, нигде не те земат, и сон спокоен нема да видиш. Тога законът Божий ти викат: “Чувай се”. И ако имаш разум, сетне ке се чуваш.

Но ке речиш ти: Како можиме нне да ся чуваме от все? Кога Бог дал рофия (молния), рофията паднит на кукя висока и я уриват н човека опервит, како ке ся чуваш? Имат средство! Имат! Прочее, кое е средството? Не можиме денеска да го нзречиме; това ся учит на училище. А ти в дожливо време си излегол по високи места със сенка (умбрела), та рофията си е поводил по железото и те отепала; кой ти е внноват? “Но що знам аз, що рофнята се водила по железото?” Ех, учи, да знаиш да ся чуваш. Ако ти го расипит лозето слана, та се поплачиш, европейцът те имат за бърлив; ти му ся чудиш на зборът и ся удивляваш, а той ти велит: “Защо си глупав? Кога го пулиш времето студено, стани нокя и покри си го лозето со рогузи, за да го чуваш.” Но лозето ми е далеку, и камо толко рогузи, камо толку пари? Ти знаеш, не хули Бога; печали, да имаш. Остави я мотиката, рани коприна. Но ке
речиш ти; “Како можиме да ся чуваме? Ево Бог дал холера”. Машала де сана! Разве Бог е джелат? Бог не пущат холера, а народите. Холерага излегвит от Хиндия. Тамо имат блатища широки, и от тех ся заразява воздухът и люгето. Бог велит “Чувай се. Исушн блатата, да немат холера”. Затова европейците станаа да исушеет блатата ся чувает. Ако некой болен ся поплачи на един лекар умен и да му речит: “Аман, ти ся молям, избавление за мене! Съм болен, и пет деца имам болни скапани, н друзн пет имам закопани. Ова зараза ми е шубе да не дойде от соседите, защото и тие са болни”, тога лекарът ке му речит “Каде беше досега? Ти, човече, си бил никаква вера! Защо не си ся чувал? И ти, човече, ми ся пулиш не саде бъбрив и глупав, туку и катил”. “Защо, учителю?” “Защо си ги опрал чедата свои; и ако некое чедо ти останнт живо законо требува да те опернт”. “Како?” “Така, верно” “Аман, средство за мене!” “Средство? Не седи в блатото и в смърдея; бегай!” “А че яс не знаех, що блатото било лоше!” “Учи, да знанш да ся чуваш!”

Цели народи вървеет живот дълга без никоя болест, и не им требит ни сишар, ни лекове, ни разноски. Како? Тамо лекарът требит да бидит многу кямил; второ, той требит да е главен за една маала и ката ден да чинит визити по всите куки – не болни да ги лекуват, а с поучения да ги чуват да не пострадает никаква болест. Защото ако некой се поболит, лекарът е длъжен да го лекува от кесе. А мегю нас не да речите, че ся нахождат ни еден човек без никоя помощ; – не, никако не! Каде що немат учение, немат чувайне.

Сега хайде да видиме, разве само за люгето е овай закон. Ако беше само за люгето, тога само люгето ке ся чувая, саде люгето ке беха във векот, а друзите твари ке ся вид не видя от векот. Обаче сакайнето Божие не е такво. Бог сакат да е украшен векот със секакви твари; затова той закон го даде не само за люгето, туку и на сите твари. Затова ягнето, кога да видит вълк, бегат, ся чуват; малоо рибче, кога да видит риба голема, бегат, ся чуват; голоп, кога да видит сокол, бегат, ся чуват; пиле, кога да види страчка, бегат, и кокошката майка му ся хварлят како орел на страчката и си го чуват пилето.

Ако не царуваше овой закон по всийт век, непременно в сто години всекоя твар ке ся вид не видеше и земята ке останеше гола и пуста. Обаче Божийт закон е еден: “Чувай се”, и секой го знаит и ся чуват, и така всичките твари ся плодеет, и землята е красна с ним. Никой не можит да речит: “Мене ми е простено ер що да сторам, защо яс не го знам законът Божий”. Законът Божий е един: “чувай се”, и всекой го знаит.

За една работа чесна ер кого и да опиташ, ке ти се отговорит, защо е чесна, а за лошето всичките ти се отговарят, що е лоше.

Обаче можнте да ми речите мене, що, когато бил един зборът Божий, що нужда да се приказвит все едно по църквите и по всякое събрание? Хай, хай, нужда голема е! Зборът Божий вистина еден е, обаче толку глъбок е, толку тежък е, и умът човешки толку е плитък и тесен, щото требит ката ден да ся тълкуват зборът Божий и да ся прикажуват, и пак не можиме да го разбервиме хубаво. Спроти священнте книги човекът е токмо с говедата и многу пъти от говедата по-будала. Пойкето от говедата, кога да се поболеет, си знает къде им е лекът и го наижвейт; а човекът болен е, и не знайт коя трева му е лек: на тая трева седит и не знайт, че тая му е лек; нея я газит и не знайт, че тая му е церът. Мравата в лето лупат и ся трудит, в зиме сефа чинит и ся веселит със зайрето, що си го е събрала с пот. А люге мнозина, кога е време за работайне, спиет; кога е време за спокойствие, тога ке им дойдит умът: на младост преядени и украсени, на старост гладни и голи. Пчелите си нмает царщина чудна, н царица умна, и закони наредени како люге, и троха по-харно от люгето. Мегю ним всекоя пчела колку работат, толку чест имат; колку достойна е, толку храна й давает. Прочее, ке речиш, що само човекът имат разум, другите твари немат. Така е; обаче що му е потребен разумът, кога разумът го учит за харно, а той правит лошо? Кое говедо си видел ти да ся плашит от магия, или от вопери, или от страчкино разбивайне? Обаче всите овие глупавщини човекът ги имат. Кога да видиш едно дете разгалено, тога готов си да му речиш на татко му умни зборове: “Чувай се, зере детето ти немат харни знакове. Дай му добри наставления дури е мало. Детето що ке го учиш, това ке научит. Детето е книга бела – що ке напишеш, това ке останит в нея.” Сега, имаш разум да му дайш добри наставления другетему, а чему ти е разумът, кога сам ти не го слушаш, кога сам ти детето го галиш и не го наставляваш? Кога това куцат и тебе ти се чинит, че летат? Кога това е завесено, а тебе ти ся пулнт сокол в очите, и ако да го покарат некой, ся лютиш и не ся думаш, че воспнтанието е първо учение н наи-големо, и че учението е съвсем по пустиня без воспитание? Та човекът имал разум! Що му е потребен разумът, кога той му велит: “Господине, не имай парите како Бога, туку живи човешки и стори некое добро на сиромашията чесна, понеже утре ке умреш и стоката ке я остаиш на некой си далечен, що не потнал за нея и той ке я харчит и гробът ке ти го ругат; или ке я остаиш на некой си син развратен, та със стоката ти още понке ке ся развратит, и ке харчит, и ке ти го ругат името мъртво” Що мн е потребен разум, кога той ми велит: “не мами, не предавай”, а яс не го слушам? Що ти е потребен разум, кога той ти велит: “Чувай си я таткойната и люби я нея пойке от все!” Що ти е потребен разумът, кога той ти велит: “Учи майкин язик, защото е лесен и ке те просветит в мало време”, а ти ми учиш елиника, и нищо не разбервиш ни у църква, ни у училище, и пак си малчиш, и не ся чуваш, и не ся разбудуваш? Ево яс велям, че по-лесно ся учат десет язици европейски, отщото елинский язик сам еден. Ево яс подпис ти давам: предай ми го чедото твое на 8 години яс да му бидам татко и майка, и пак на 12 години възраст да ти го вручам да знаит три язици европейски, в 4 години да придобиет ум царский, да можит да ся съдружават с учени маже, да можит да управляват кукя, дукян и мааза. А ти ми го учиш детето елиника, и за да разберит две или три алфи, требит да го учиш до 25 години възраст. И наконец що научило? Како богове биле многу, како и звездите биле богове, како богове се чиниле, како яделе, пиеле и ся пияниле, како прадедовците биле мошне юнаци гърци, какви юнащини сториле, и друзи истории, що никаков ум човешкий не ги хващат. Сичката умщина човешка ся наожвит в денешните европейски язици, и кгърците, кои сакат да си го образуват детето, го пущат в Европа, защо и лесно язик ке го научит в три месеци, и многу сведения ке стечит; а елинскийязик и многу мачен е, и никоя полза немат – само приказки и проч. Що ти е потребен разумът, кога той ти велит: “храни коприна”, а ти от мотиката ръка не търгаш? Що ти е потребен разум, кога ти садиш църници и съседът ти ги корнит, а ти му малчиш како нем, обаче знаиш, що царът ти е татко милостивен? А ти що правиш? Седиш, ся караш, и го клениш владиката. Бог не рекал да клениш, току да са чуваш; не рекал да го биеш въздухът със сборои праздни, туку да ся чуваш. Чувай се, та да видиш сетне како и на таткойнята всето добро ке сториш, и владиката ке го сториш ягне, ке го донесеш на прав път. Чему ти е разумът, кога всекое харно го боравиш за лошо, а лошото за харно? Та, како пулите, вистина е това, що велит светото писание, що човекът става некога по-будала от говедата. Що ти е потребен разум, кога от нечувайне си болен, и лек не бараш, и велиш що ке речит Бог? Бог ти рече: “Чувай се!”

Здумайте, господа, що за никоя твар немат толку болести, колку за човекът. Защо? Защо никоя твар не го престъпвит законът, колку човекът; защо никоя твар немат толку нужда, колку имат човекът. Ние не ни е доста това, що е нужно, туку сакаме и хиляди работи непотребни, що са вредни за здравието, на умът, и на кесето. И да се опитаме себе си, дали сме достойни за салтанат. Разумът ке ни речит: “Не сте достойни, туку търгайте ръка и чувайте се, понеже салтанатот расипуват куки, и градои, и царства. Подумайте се, че човекът, откога ке се родит докога ке умрит и докога ке се стопит, все смърдей е, и що фудулокът на човека е голем резиллок и голема будалщина. А ние що правиме? Що съм яс, що си ти? Нищо не си, человече! Ние всите работи с фудулок ги чиниме. Децата за фудулок ги пущаме да учат гръцки, не да научеет нещо. Ако сакахме да ги научиме, ке ги учехме майкин язик. Хаир! Гръцкото по-ихтибарлия! У църков за големлук ходиме, не за да разбираме нещо, и кръстането и това с фудулок го правиме.

Европейци милионари не пиеет ни вино, ни ракия, ни кафе. Защо? Защо не им ражда землята, та не седеет да испущеет парите в чужда земля. Вино си прает от ячмен, евтино, и кафе си прает от желад, и евтино, и здраво. Европейци, що ги праеет сукното и кумашите, сами ги праеет, и сами не ги носеет, туку носеет вълнено и ленено и конопено – и мажи, и жени, а скапите работи нам ни ги продавает. Волната от нас е купувает 10 гр. Оката, и пак нам ни я продавает 100 гр. Оката. Коприната от нас я купувает 1 гр. Драмът, и от нея правеет кроазе, и пак нам ни го продавает по 40 гр. Драмът, а сами тие акроазе не носеет, туку лен и коноп. Та ние не сме достойни за никаков салтанат; отдвай сме достойни да носиме шаак, що можиме сами да го правиме. Прочее, ти, господине, ке ми речиш, що го хвалиш шаакът, защо не го носиш? — Защо яс носам платно по-евтино от шаак. Виноват е пастирът, що с лотът сиромашкий имат руби (дрехи) от 30000 гр., кога евангелието му порачвит да живит како пустинник. Пак и затова не можиме да го хулиме, защо Бог не рече “хули го другиго”, туку “чувай се сам себе си”. Како? Ние сме имали разум? Що ходиме на Митрополия и му целуваме ръка на един човек, що ни употребляват како сакат, и му ходиме заедно с жените наши и тамо пулиме един селянин, брат наш, сух и умилен от сиромашия, каде му сакает за една венчанина 500 гр и той сиромах със сълзи ги броит парите, и ние го пулиме и знаиме, че е брат наш; и разумът велит: “Чувай го оваго сиромаха, защото, ако чуваш него, сам себе си чуваш” и можиме с един сбор да му поможиме, и не му поможвиме; и селянинът беднийт, откако ке ги отброит парите и неке му останит нищо за бракът, ги креват очите и пулит владика столисан (украсен), пулит нас столисани, пулит жените наши обиколисани с флорин, и бисер, и коприна, и тога той завалия издишват глъбоко от сърце: “Ах, яс сиромах, за мене немат Бог!” А ние и на якът негов се смеиме. Е, слепи, слепи! Не знайме, че той як не само Бога, туку и мъртвите ке ги разбудит!

Кога Бог ти викат “чувай се”, многу повеке ти викат да си я чуваш таткойната. Затова, ер колку да бидит човек глупав и нечестен, пак таткойната му е най-мила на векът. Защо татко имаме еден, а таткойната е многу таткои; майка имаме една, а таткойната е хиляди майки; братя имаме пет или десет, а таткойната е неброени братя. Еден човек, що не си я милвит таткойната пойке от татка и майка и пойке от себе си, той е многу по-бетер от говедата; понеже ластоиците пулиме на пролет с каква радост си идеет на таткойната с каква радост си го познават седелото, каде що са родени. Та ние сме имале разум! Ние сме ся чувале! Що да е кабил и таткойната и чедата наши да му ги продайме на владиката! Защо? Защо ни сторил една визита. Ние сме имале разум, що не саде таткойната не си я чуваме, туку и тия, що ни я чувает, и них ги предаваме. Не са учителите тие, що ви кажвеет правий път? Не са учителите тие, що ви го чувает стадото от вълци църнокапци? Прочее, ето ним владиката й викат хасии на верата и на царя, и вие му малчите и не му ги затварате устата заразени, и даже харно знайте, че той е сам, що не почитат верата и не правит како Христа. Защо Христос не береше стока, а владиката берит; Христос беше облечен сиромашко, а владиката е облечен со салтанат; Христос им заповеда на апостолите да живеет како ашкетии — с едно расо, с една патерица от древо, с опинци и с торба хлеб на рамо; а владика како живит? С койни, с атови, със сеймени, с ясакчии, с кафеджии, със сеизи, с ахчии; Христос плащаше харач на царя, а владика и царските закони ги имат погазени; Христос душата си я даде за овците негови, а владиката на овците свои душата им я извади. Та ево явно, че той е, що не държит верата добро. Нека пущеет дизгините; нека прает що сакает; нашел шпиони и предаaчи колку сакает, нашел миряни прости: защото Бугаринът еден голем недостатък имат, че е многу прост, и като той немат лошина на сърдце, му ся чинит, че всите такви ся, та така лесно ся мамит, с еден збор, с еден никакъв дар (поклон). Да не бехме прости, не ке го честехме калугерът пойке от Бога; а ние Богу не ся кланяме, а на калугеринът, що ни слеквит, му ся поклонваме, и да ни речит, летна магарето, го вервиме. Недостатък наш е, че сме многу прости. Я елате да я тратиме простотата и да ся чуваме, сетне да видиме: е ли рекъл Бог 40 000 народ (бугарски) да целуват ръка калугерска, що го биет? Обаче ние малчиме, затова търгаме. Вината е наша, все наша, и попустина хулиме на владика. … Него не го хулям; тебе, тебе те имам за хулейне, що не ся чуваш, що си толку прост на сърдце, дури таткойната мила си я предааш, и за владика да е кабил кръвта да си я пролееш. Защо, господине? Кое е харно сторил той, откога е владика? … Кога той поможил на сиромаси? Кога поможил на училищата? Не земат рушвети како напред? Хакът не му го даваме како за хатър? Тебе, тебе те опитвам, господине! Толку си прост, пак и саип му излегвиш, и таткойната си я предааш, и топлиш в пазуха змия, що ке те каснит! Та владика бил за хулейне! Не, брате! Тебе, тебе предаачу те имам за хулейне, що со света голотия ми си се оженал, и си чеда стекъл, и си зел на душа, и си ги пулиш голи и боси и без воспитание и пулиш, че торбата ке им я клаиш на рамо, и пак работата не ти ся хващат в ръки, за да ги храниш. Тога що чиниш ти? Ходиш у владика, му ся продааш заедно с фамилията твоя и с всета таткойна, и му ги лижиш саханите, и му чиниш шпионство. От тебе що хаир? Кога не си можел да ся чуваш сам себе си, та ти ке я чуваш таткоината? Ти саде за вред си роден и за тежина на земята и за зараза, и тие, що те търпеет, са токму с тебе!

Та пак ние сме биле християни! Не ни кажвит верата, че овая живот е куса, че има второ судище, че тамо тежък тоар ке носеет тие, що можеле едно добро да стореет, та не го сториле, и че тамошната живот край немат? Кой от нас придобил нещо за вечната живот? Кой смислил да си оставит потем (подир) смърт име живо и да му се памевит име и пред люгие и пред Бога? Та ни е срамота да ся речеми християни, защо работите не ни са християнски. А ние ся надеваме с всичкийт ум, че сме християни и ке хойме право во райт. Многу, многу сме мамени! Священото писание велит, че верата без работи добри е мъртва; а ние кое добро сме сториле на таткойната? И че, ако сториме добро, сами себе си го чиниме, сами себя ся чуваме. Хаир! Ние сме толку одалечени от доброто, що правийт човек го имаме за будала, а музевирът за честен, всеко лошо за харно, а харното за лошо, та затова никако не можиме да ся зачуваме.

Господа! Законът Божий “чувай се” досега придобихме поне да го расталкуваме; обаче той е толку глъбок и толку богат, що уста човечка не можит да го изречит. Свите книжа, що се нахождает по векот, све ти пишеет: “Чувай се”; ама ние от свите страни видохме, от го имаме престъпено, та затова сме испаднали на едно мертебе, що, колку славен беше Охрид напрет, толку сега свиет век се лексаат сос нас. Затова сте испаднати денеска на ваков еден сон болезлив и мартов, понеже Господ рече: “Ако не се чуваш, свите таксирати (мъки) ке бидет на главата твоя”.

Сега на овая щета кой му е лекот? Лекот, що леквит секая щета от корен е учението. Това не го велям яз; го велет мъжи умни. Урнек го имаме царот наш милостивен, що разбра, оти учението крепит царство, и за учението му е първото гайле, и ката ден по свето царство широко праит училища по нови начини, и каде да чует некое дете остроумнон и сиромашко, го земат да го учит со трошок негов, и многу деца такви пущат во Европа да ги прокопсат. Урнек я имаме Бугария: в час отвори училища на народннй язик, в час ся просвети и разбра харното и лошото. И секой народ колку пойке учение имат, толку по-девлетлия е. Обаче учението е далеко от нас; дори да ся исплодит учението в Охрит, от нас никой жив не ке останит да го видит това добро. А пак ако не го утвърдиме майкинийт язик в училищата наши, непременно векове неброени ке поминеет, що Охрид не ке можит да видит учение и бело видело.

Та, како пулите, учението е най-добър лек, обаче скап и многу далеко от нас. Потем учението кой е лекот другнй ? Лекът другнй е да ся плачнме за непраинето калугерско; да не малчиме, да не думаме, че царът ни е очув; да пишиме на царя, на патрика да ни пущеет владика достоен, що да ни излеквит раните наши, да ги откорнит тарафите, да ги крепит училищата; владика добър, що да ни боравит (считават) за синови и ние да го боравиме за татко, и с все сърце ръка да му целуваме. От ова друго по-лесно имат ли? Обаче имате още еден лек, господа — още еден толку; и разве ке можите да го пияте? Аз имам борч да речам кой е той лек. Ако вистина го сакате харното ваше, да ги забележите добро всите нечестни охриянци, всите предавачи, всите шпиони, всите, що ги лижеет саханите владички, всите, що нзлегвеет саип или от интерес, или от невежество или от простота и глупавчина. Всите тие малцина са да ги забележиме; добро утро да не им велите, в куките ваши да не ги прибирате, в куките нихни да не газите, земайние-давайние с ними да немате, та тие тога ке бидат токмо афоресанн (отлучени), понеже народът можнт да афоресат кога сакат и ер кого сакат. Народът е по-страшен от морето, по-страшен от огнот: първо Бог, сетне царът, сетне народът. Обаче можиме ова да го сториме? Не. Защо? Защо мене владика ми подал поклон от пет пари, та яс му пзлегвам саип, и дома ми го пречеквам, и на митрополията му ходам. Тебе ти дошол на визита дома, и на умът твой ти ся чинит, че всийт дар Божий дома ти се растоари; тебе ти рекол добро утро, та ти сетне що велиш? Ах, мене ме любит владика: та кога мене ми е харно, земята всета нека горит. Секой за харното свое печалит, а мошне малу печалеет за харното па сиромашията. Затова умираме како песои, а никой потем смъртта не остават име и слава да му ся споменаит. Хе, християне! Що ся надуваш ти, че еде кой газнал дома ти? А ти вчера сам го хулеше и ся караше! От една страна го хулиш, от друга пак го честиш. Що ти требит да хулиш? Не мешай се с него, имай го за афоресан, та тога да видиш ели не се менвит Охрид, ели не се чинит рай Божий. И остай, че на таткойната цела ке сториш едно добро, туку и на афоресанийт и нему добро му чиниш, защо ке го видиш в малу време че ся сторил ягне, ся сторил светец. Хаир! Сакаме да ни дойдет еде кой и еде кой на визита! Та сме търгале, търгаме, н още многу ке търгаме и ние, н чедата ваши, и внукои и превнукои ваши. Всите това ке добиет от вас за наследство: бедствия! Друго нищо не. Следователно, съгласен ли е Бог на ова търгайне, на овие бедствия? Не! Бог ти даде разум и ти рече: “Чувай се”, а ти ся не чуваш, та търгаш. Ах, кой ти е виноват? Та ние с низостнте наши не можиме да речиме, че сме люгие, не можиме да речиме, че сме живи. Ние още на животта сме мъртви!

Прочее, елате да дайме сполай на Бога, че имаме цар милостив, що любит харното н ненавиждат лошото; що имат около себе си командири умни; що знаит колку му сме биле всекой път верни, и ни имат земени под колтукът негов. И имаме да ся надеваме, че со покривителството негово не ке отидиме до века в овая темннца. Амин!

Advertisements
This entry was posted in Македония and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s