Критиката за забравения Григор Пърличев

Творчеството на Гиргор Пърличев, българския писател и възрожденски деец от Охрид, изглежда е почти неизвестно на и недооценено от по-широката българска общественост.

Затова ми се струва полезно да споделя тук някои оценки, дадени от известни наши литературни критици за автобиографията му, както и едно сведение за значението на речите, които Пърличев държал през 60-те години на 19-ти век в Охрид, когато борбата за заместване на гръцкия с български в училищата и църквите в града била в разгара си.

Симеон Радев за “Автобиографията”
(откъс от “Ранни спомени“)

Автобиографията на Пърличева е по съдържание, заедно с историята на Паисия, житието на Софроний Врачански и “Под игото”, една от най-вълнуващите книги в българската литература. И със своите художествени качества тя поставя автора си между големите български писатели. Езикът на Пърличева, без никаква украса, но с необикновено изразителна сила и тъй стегнат, че нито една дума не може да се откърти от него, напомня езика на Ботева в поезията му. Смело може да се каже, че Пърличев по стегнатия си език е в прозата това, което е Ботев в стиха. Пърличев е още неоценен. Но не бе ли същият случай и със Захари Стоянов? Трябваше да се мине почти половин век, за да го открие критиката. Тя един ден ще открие и Пърличева.

Михаил Арнаудов за “Автобиографията”
(откъс от “Григор Пърличев. Живот и дело.” (1968, София))

И стилът на поета е отлично пригоден за всички желани внушения. С тази изискана краткост, с тази живост на разказ и диалог, при напълно и индивидуална чувствителност, той предава навред трепета и вълнението на разказвача. Ако Флобер изповядва в кореспонденцията си (I, 141), че обичал “нервната субстанциална фраза, ясна, с изпъкнали мускули и саждоцветна кожа”, то прозата на Пърличев, гдето отмереният и лапидарен класически стил се съчетава тъй сполучливо с темпераментното вживяване, е най-близка у нас до този естетически идеал. Автобиографията на охридчанина е положително шедьовър на тъй младата, трома доскоро българска проза; и от нея може да почерпи ценни уроци всеки български белетрист.

Автобиографията на Пърличев ни разкрива живо, нагледно, драматично една волева и страстна натура, спсобна да забрави себе си в борбата за народност. Няма други мемоари у нас, в които с толкова бързо темпо, тъй сбито, тъй увлекателно е разказана изненадващата съдба на писателя-апостол, който не знае компромиси в омразата си към гърцизма и който упорито на нася удари срещу силния противник, без страх от грозното му отмъщение. Да беше паднал в борбата, в която е оставил всеки миг вере на себе си, на идеала си, при неутолима жажда за победа, животът му би ни поразявал с истинско трагическо величие. Но и при странно пречупената линия на участта му, той не губи нищо от ореола си на легендарен патриот и единствено слабостта му да се налага всякога със своето право, изтекла от съзнание за собствените жертви и от крайна изнервеност, го прави накрай невъзможен като общественик и му причинява тежки страдания между своите. Автобиографията отразява без подправяне този неспокоен дух и тази инстересна хроинка на живота му. Тя изнася и много, и малко: много картини, описания, вътрешни бури, героично опиянение ималко от онези подробности, които биха уморявали читателя.

Спазвайки мярка в подбора на епизоди и приключения, Пърличев не дотяга никога. Имаме по-скоро чувството, че е пропуснал доста неща, които биха се оказали занимателни – особено за живота му в някогашния Охрид и в Атина, за учителските му години и за литературните му трудове. Но и тъй, както е замислена, като свободен и подвижен разказ прошарен с диалози, автобиографията печели много като мемоарна проза.

Евтим Спространов от Охрид за ролята на Пърличев и речите му за успеха на българското движение в града
(Откъс от „По възражданьето въ градъ Охридъ“, Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896, стр. 648)

Нѣмало човѣкъ, който да не мрази Мелетия и духовното му началство. Всички искали да се избавѭтъ отъ звѣрскитѣ имъ нокти, ала нужно било слово, огнено и пламенно слово, за да ги въодушеви и да ги тикне напрѣдъ. За тази грамадна маса, за това болшинство, трѣбвало лостъ твърдъ, желѣзенъ. И наистина, тъкмо въ това врѣме, въ 1866. год., когато най-много се чувствувала тая нужда, явява се на сцената Григори Пърличевъ. И можеше ли тоя възторженъ мѫжъ, тоя човѣкъ съ пламенна душа и съ горещо сърце, тоя краенъ идеалистъ, поетъ, великъ патриотъ, доблестенъ гражданинъ, да стои равнодушенъ, да мълчи и да нѣмѣе, когато правдата се тъпчела отъ шепа хора и врагове на единъ цѣлъ народъ? Никога! Той отворилъ уста и словата, рѣчитѣ и проповѣдитѣ потекли като огънь и лава. Непропущалъ случай, да не се въсползува, за да насърчи, да подкрѣпя духоветѣ на народа и да призовава всички къмъ съгласие, любовь и единодушие. Пърличевъ съ похвала насърчавалъ и съ укоръ насърчавалъ. Гдѣто не помагали добритѣ и сладкитѣ думи, тамъ си служелъ съ другото орѫжие на рѣчьта — съ укора и мъмреньето. И наистина сполучвалъ, и всѣкога излизалъ побѣдителъ. Като сега помнѭтъ охридчани, когато единъ пѫть съ прѣзрѣние и съ негодование, но съ тѫга на душата и съ болка на сърцето, отъ черковния амвонъ ги назовалъ, „кьотилеръ — селяни кондрокефали,” загдѣто изгубвали въ нѣкои случаи куража и смѣлостьта. Бичувалъ той, нападалъ безпощадно, но когато трѣбвало и гдѣто имало нужда. И никой не му се сърделъ, и всѣкой го уважавалъ, и всѣкога печелелъ. Той билъ само душа и енергия. Безъ него дълго имало да се протака въпросътъ. Той бѣ роденъ тъкмо за епохата и за това най-много помогнѫ. Нему най-вече дължѫтъ охридчани за всичко, що иматъ, и той никога нѣма да бѫде забравенъ.

Advertisements
This entry was posted in Македония and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s