Две дописки на Димитър Миладинов до “Цариградски вестник” (март 1860 г.)

Дописки на Димитър Миладинов до “Цариградски вестник“, бр. 476 от събота, 26 март 1860 г.

Текстът по-долу е предаден с опростен правопис. В закръглените скоби са дадени пояснения, които се намират в оригиналния текст (понякога с гръцки букви, които ще добавя по-късно). В квадратни скоби са добавени мои пояснения към текста.

Достопочтени ми Издателю Цареградскаго Вестника, молиме да вместите в почтениот ваш лист следующи Вароши Охридски, и за Кошища улица Охридска, и за Струга касаба.

Во прочутиот град Охрит не остана нищо от великолепие, и от стародревности, само святите мощи от святаго Климента, и тие без святата Кара, коя та у (Вирройа) (Бер) Гърци я украдоха и я даржат денеска во Обител от Святаго Йоанна Продрома, един два Кодика от Архиепископите Първи Юстиниански, и Комирот от святаго Климента, древен и само на главата стоит златоткаено и бисер, и гробот му се кажват на една скършена плоча в манастир церква Митрополитска на лево влегвеещи во наренка (?) и обителот святаго Наума и гробот му цел негибнат, а старинни кожи со товари пред четиресет години, жертва на Волк(а)на (то Пфаисто) ся дадоха и се нагориха от … како и преди време и на златоварха Обителе Прилиепски въ фурни ги изгориха! Но най харното, най хубавото, най чесното ни остана кървта цела Болгарска блага!

В света окружия Охридска немат ни една фамилия гърцка освен три четири сега Влашки, а свите други су чисто Болгарско племе.

Една прища (парсимио) се зборват „къде текла реката, пак къе течит“ Со свето що ни се пленаха литературиата Славянска, и книгите ни ся изгориха и столот Архиепископски ни се ограби и Майката ни я притиснаха въ темни зандани, се найде еден процир, влезоха малу здраци [лъчи] во темницата, и познаха Болгарите Македонци, что уще била жива славната ни наша майка! Жив био наш Император Султан Абдул Меджид Хан Ефенди мис! от таков процир прогледахме како в Кукуш, и овде во Охрит, и во Струга, и почнахме (зафатихме) пред неколку да се учиме по Матерниот загублен язик. Овде во Струга касаба почна во заемноучилището Г-н Кузман А. Пасхалиов заедно со Господин Георгиа папа Христов Икономов, како на читане по Болгарски, така и на краснописанието, и децата писуват како со штамба. Во едновремно почна и во Охрит Месокастро у къщата (куката) от Господина Гьоршета Мустрев, но само на вечер по 12 часа, до два сос фенери, и на утро рано пак сос светило ! после си ходеа дечинята секое на училището гърцко. А овой месец в сечка, сос повелята от старците Варошки зафатия и во Варош на Митрополията да се учат децата Болгарски, от како къе се пущат децата от гърцките училища, два часа, и два патъ во седмицата, се учат при замноучителот Господина Кузмана А. Пасхалиов читане и краснописание. Тотем же на 13 сечка (февруария) почнаха во улица Кошища вонка от Варошот. Ова го направи свещеник Апостол папа Соколов от Кошища. Овие немаещем до сега никакво училище, во една кукя и [ги] собраха децата си и им кладоха (метнаа) едно дете учителче който и [ги] учил до четересет деца ! а со сетя сиромащина, коя како даде двете пари от Евангелската вдовица, Кошищаните собраха малу паръ (новци) и почнаха от ново осново (темел) да направат едно одаиче долу на земи колку да се зберат децата и овде само Болгарски читаат и писуват, а по гърцки не ! по ова се измисля за да се пратит едно дете способно за да се изучит старославянски сос Грамматика в Цариград на Болгарското училище тамо къде и от Кукуш се учеха, Иван Г. Петков, и Дионис Якешмов. Ова дете е сиромашко, но чесно и любоучно; ся именуват Коста Наумов Дебран от Кошища, и татко му (отец негов) со сета сиромащина, му даде пари изждиване за науката му. И кога къе се научит малумногу да се вратит на отечеството си за да учат голи боси дечина въ Кошища. Бог да поможит него и моче харно чинат за народност да поможат ! а овде в Струга касаба два час что растовият кон запота от Охрит лежит близо до езерото на десна страна и на лева на брегоите от злато точнаго Дрим. Овде кажуваме во струга непрестанно и во заемноучилището вътре се учат и по гърцки и по Болгарски при учителот Господин Георгия поп Христов. И на Еллинското училище горе, и тамо учениците преводват от гърцко на Болгарско, и от Болгарско на гърцко но уще немат на староболгарско сос грамматика. Дай ни Боже !

Во Охрид по Варош от жешки предстоятели се благородната и достопочтената кукя Робевска, Господин Ангеле и Господин Тасе бракя, и нихна челят. И благородните Куки бракя Манчевци, брака К. Пахуновски, и бракя Янаки Пахуновски и прочая. А во Струга со сиот Дримколя сите су желателчи на пославянско. И во Месокастро (в Охрит) шарат по некои свещеник. Но и той е резумен къе си доит наредом !

За по църквите читане и пеяне.

Во долна порта Варошка църква достоини су за похвала певачите Ангеле Групче, и Димитрия Топеничаров които и читат в църквата и пеят по Старославянски, но книги немаме, и дечинята пеят и Апостолот го велят. Сега по умирането Владиково фати да пеит в църков Манстир Митрополитски и Господин Христо Салатов певацот. Такожде и во църквата святи Враче и во Месокастро. И на струга учителот и певац Георгия поп Христов, Анастас Хаджов, и Сакеларий Священик Иван, и децата по Болгарски пеят, и Свещениците Струшки се изучиха по Славиянски. Свещеник Иван Миладинов Сакелария, Свещеник Йован поп Стефов и свещеник Георгия Наумов Марин и со сета старост почна по неко со зърцала (гледала) и свещеникот Христо Икономот; се изучиха овие наши свещеници и службата (литургията) света по Славянски я служат, освен молитвите, и ако имахме голем круг церковни книги, сета служба къе се чинеше и въ святий алтар и вонка по славянски, а по селата ни отитуват, или дават изан (дозволение) Владика, за да се пеит в църква по Болгарски ! и сите що слушат Болгарите се радуват защо[то] разумеват Болгарскиот язик, и едни от радости плачат.

Ами свещениците Охридски: „филос мен о Платон. Филтати де и алитхеиа“ уще не зафатиле ни да се поучат по матерниот си язик, ни в църква да служат. Но сите свещеници охридски имат ревност (зилон) за матерниот язик, и мноцина (поллои) на наш Болгарски язик преводват от Евангелиото гърцко на Болгарско наше Македонско, со гърцки писма и го пеят по въ церков како свещеникот Костадин поп Стефанов во Митрополитската църква и прочая … А варошаните сите Охридски желаят и се печалят за Болгарското развитие (анаптиксин) и за търговината.

Овде на Струга до 50 пдесет девоики се учат на училищата двете и краснописание писуват како на штамба. Камо ли учителка за такви, и за другото развитие морално. (итхикин анаптоксин) пуста сиромащия усилна !

И во Охридските училища многу девойки се учат по гърцки, и по Еллински. До сега ни една не се научила по Болгарски, ни цицала матерно благо млеко ! но жива била старешина Охридска, и любородци, скоро (бърго) можит да се зафатит по Болгарски.

Д. Хр. Миладинов.

Во касаба Струга 1860 Сечка 28

Во Охрида 1860 Марта 6

Г-не Издателю Царегр. Вестника !
Приклаите (приметнете) в почтениот ви Вестник, близу до другата статя (диатриви) коя ви се вручит, и ова следующа.

Доидох во Охрит и видох светеното осново [светената основа] от училище Болгарско в Кошища улица (махала Охридска) което малу от земя е излезен, и планот кого испратиме какво [не се чете] коя обидите чрез св. Макариополски [не се чете] видох и катастихом кодика от тие сиромаси що приложиле на ова заправено Болгарско училище (схолеион) що да видиш? Мъжи и жени приложват кои како можит. Папа Апостол надзирател 600 гроша, и пресвитера му (пападията) гроша 100 тако Гере и папа Наум Игуменот на сятий Спас обител гроша 300 и пападията гроша 100 и други по некои малцина до 150-100, а прочая кои 20-50-10. Но жени що немале новци (пари) давале кои платно, коя ризи, коя кушули, убетки, пърстени, гердани, и едни женски ръкави, тавезани ! и от Варош же на многу приложиха на ова първо именувано Болгарско училище, приложи коя пари и коя платна. Колку желаят за матерно (майчино) и народно млеко, и майсторите непрестанно (свеедно) туку работат на училището, и Господин Кърстан Нерозен со други от Кошища (им заборавих имената) много се печалят за новото училище Болгарско именувано. Бог да им поможит ! и младенецот що идет да се учит на Болгарско-то Цариградско училище се надеме в неколку време да се приучит и да се вратит на Кошищкото училище со харна наука колку за тая махала сега за сега.

Д. Хр. Миладинов.

Advertisements
This entry was posted in Македония and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s