Всичко, което искахте да знаете за изборите зад граница, но ви беше страх да попитате

от Бела Димова, Деси Христова, Димитър Иванов, Ивайло Яйджиев, Любомир Гаврилов, Мария Спирова, Нели Олова, Петър Бакалов и Стефан Манов

Виж също Кратка история на изборите зад граница

Данните за брой гласували и разходи за изборите зад граница са от ЦИК и МВнР.

Преди няколко дни президентът Плевнелиев наложи вето върху наскоро и набързо приетите по предложение на Патриотичния фронт промени в Изборния кодекс в частта му засягаща гласуването в чужбина. Въпреки голямото медийно внимание отделено през последните две семици на спорните промени, в публичното пространство все още витаят доста заблуди, често причинени от опитите на някои политици да подкрепят тезите си с манипулации или направо лъжи. Целта на този материал е да направи обзор на някои от най-разпространените митове около изборите зад граница.

Колко струват изборите?

Противно на твърденията на Патриотичния фронт и някои представители на ГЕРБ (например председателят на комисията по правни въпроси в НС Данаил Кирилов), една секция в чужбина не струва на държавата 10 000 евро. Според официалните данни на МВнР, изборите в чужбина са стрували 1.47 млн. лева, или около 1700 евро на секция (секциите през 2014 г. бяха 428).

Средната цена на секция в България е само малко по-ниска (в България има 11 749 секции, а разходите са над 30 млн. лв.), но поради по-високия среден брой гласоподаватели на секция в чужбина, разходите на гласоподавател в България и в чужбина са на практика еднакви (9 лв. на гласоподавател).

Това окончателно разбива мита за “скъпите” избори в чужбина.

Колко души могат да гласуват в една секция?

Друг любим мит на Каракачанов и компания е твърдението, че е технически невъзможно да гласуват над 1000 души в една секция, което – според тях – е доказателство за изборни нарушения в някои секции в Турция. Твърдението е печална илюстрация на дълбокото непознаване на материята от страна на ПФ. На изборите през 2014, въпреки въведените облекчения в разкриването на секции (прагът за откриване на секция в чужбина беше свален от 100 на 40 заявления), секции с над (или близо) 1000 гласували има в много градове в Западна Европа – сред които Лондон, Берлин, Мюнхен, Виена.

Още по-фрапиращи са числата от 2013, когато броят секции в Западна Европа беше много по-малък. Тогава секция в посолството в Лондон поставя рекорд – гласуват 2085 души. Понеже секцията се намира в посолството, под зоркия поглед на посланика, вероятността рекордният брой гласували да е резултат от манипулации е пренебрежима. Разбира се гласуването на толкова много хора в една секция неизбежно е съпроводено с дълги опашки и чакане.

Колко българи гласуват в Турция?

Представители на ПФ – сред които Красимир Каракачанов и Валери Симеонов – многократно повториха тезата, че зад граница се гласува едва ли не само в Турция, и че оттам идват “между 60 и 100 хил. гласа за ДПС”. И по тази точка те се разминават напълно с фактите.

От една страна броят гласове е преувеличен: само веднъж от 2001 г. (откакто има значителен брой гласували зад граница) броят действителни гласове за ДПС от Турция надвишава 60 хиляди (през 2009 г.). Дори през тази година действителните гласове за ДПС от Турция не достигат 90 хил. По-късно 18 хил. от тези гласове са касирани от Конституционния съд поради доказани нарушения опорочили изборния процес в 23 секции. Средният резултат на ДПС от чужбина от последните 15 години (5 парламентарни избора) е 54 хил. гласа, като това включва гласове и от други страни, не само Турция.

От друга страна, напълно погрешно е и твърдениято, че зад граница се гласува само в Турция. До изборите през 2014 година около 40% от гласовете зад граница идваха от останалата част от света (основно Западна Европа и САЩ). След въвеждането на облекчените правила през 2014, за първи път в историята на задграничното гласуване това съотношение се обръща и гласовете от Турция са едва 40%. Въпреки че броят секции в Туция през 2014 г. е по-голям от 2013, дори се забелязва спад от около 5% в абсолютния брой гласували там.

На кого помагат облекчените правила за откриване на секции?

С кодекса “Манолова” през 2014 г. бяха въведени известни облекчения при откриването на секции в чужбина. И тогава се изказаха опасения, че това ще позволи още по-голям брой гласували в Турция.

Облекчените правила действително позволиха през 2014 г. в Турция да се отворят рекорден брой секции – 136 (с 50 повече от 2013 г.). Това обаче не доведе до увеличаване на брой гласували, а напротив – през 2014 се наблюдава спад в броя гласували там с около 5%.

Същевременно новите правила имат ясно изразен положителен ефект върху избирателната активност в останалите страни, където тя се покачва със средно 67%. В някои държави (Германия, Великобритания, САЩ, Гърция) увеличението е 2-3 пъти.

Секциите в чужбина празни ли са?

Чуха се твърдения че секциите в чужбина не само са страшно скъпи (което видяхме не отговаря на истината), а и в повечето случаи празни, с по 10-20 гласували. Фактите говорят обаче, че секциите в чужбина не само не са празни – те са по-посещавани от тези в България. Средният брой гласували на секция в България е 285 души, докато в 428-те секции зад граница са гласували по средно 339 души.

Наистина ли секциите зад граница са извън контрола на държавата?

Друг популярен мит разпространяван от ПФ е идеята, че секциите в чужбина (и по-специално в Турция) са „извън контрола на държавата“. В сходен дух са и твърденията, че изборите в Турция „се провеждат от Турската държава”.

Досега действащият изборен кодекс ясно показва, че тези твърдения са несъстоятелни. По досегашните правила секционните комисии зад граница са съставени от между 5 до 9 члена. Съставът се определя от ЦИК по предложение и със съгласието на парламентарно представените партии (и тези, които имат депутати в Европейския парламент). Освен предложените от партиите членове, във всяка секционна комисия има представител на държавата предложен от МВнР. В допълнение се позволява и присъствието на наблюдатели при всички етапи от изборния процес (получаването на изборните книжа, по време на изборния ден, при броенето на бюлетините), както и застъпници от политическите партии. Резултатите от всяка секция се изпращат по електронен път веднага след приключване на броенето (всяка секция разполага с лаптоп, скенер и интернет връзка).

Ако за някоя партия наличието на представители на граждански организации, партиите и на държавата във всяка секция не е добра гаранция за честното протичане на изборния ден в чужбина, винаги остава възможността за изпращане на допълнителни застъпници. Поради географската близост това важи с особена сила за Турция. Буквално два автобуса хора са достатъчни, за да се покрият всички секции там (136 на брой на парламентарните избори през 2014 г) с наблюдатели/застъпници.

С други думи, провеждането на гласуването в чужбина е изцяло в ръцете на представители на държавата и членове на секционни комисии назначени с одобрението на парламентарно представените партии.

Първоначалната версия на тази статия не съдържаше раздела “Наистина ли секциите зад граница са извън контрола на държавата?”

Advertisement