Масови нарушения в секциите в Турция или преувеличения и спекулации?

Дебат с Ангел Джамбазки за промените в Изборния кодекс

от Петър Бакалов

“Of her fate, Mito, who clearly distinguished between what he saw and what he suspected, knew nothing.”Report of the International Commision to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars, p. 101

Благодарен съм на г-н Джамбазки, който прие предизвикателството и отдели на дискусията толкова време, колкото беше нужно за да бъдат обсъдени всички въпроси, които бях подготвил. Ако някой неудобен въпрос е отанал незададен, това се дължи предимно на ограниченото време за подготовка, което имах – професионалните ми задължения са далеч от политиката – и уменията ми като събеседник.

Преди няколко седмици, в разгара на дискусиите около промените в Изборния кодекс, предизвиках г-н Ангел Джамбазки (Евродепутат, ВМРО) на дебат по темата.

Повод да отправя предизвикателството бяха няколко негови твърдения във фейсбук и туитър относно протичането на българските избори в Турция.

Основната цел на дебата за мен беше да науча от г-н Джамбазки на какво се основават тези негови твърдения. На второ място, дебатът бе удобна възможност да науча мнението му и по други въпроси свързани с промените в Изборния кодекс, включително оценката му на някои изказвания на негови колеги от Патриотичния фронт.

Дебатът се състоя на 31 май и по предварителна уговорка е достъпен в своята цялост тук.

От изказванията на г-н Джамбазки и негови колеги от ПФ от седмиците преди дебата бе ясно, че аргументът „заплаха за националанта сигурност заради изборите в Турция“ е на практика единственият или поне най-значимият аргумент, който все още се изтъква като оправдание за текущото прекрояване на изборното законодателство. Всички останали аргументи свързани с цената на изборите в чужбина, избирателната активност и т.н. бяха вече безапелационно оборени (виж тук и тук).

Затова тук ще се съсредоточа върху споменатите по-горе твърдения свързани с гласуването в Турция и аргументите, с които г-н Джамбазки ги подкрепи.

Твърденията

Следните твърдения от статус във фейсбук страницата на г-н Джамбазки бяха основният повод за дебата:

  • секциите в Турция са извън контрола на България и под контрола на турската държава
  • разкриването на предизборни секции в Турция представлява “огромна изборна фалшификация”
  • гласуването в “турските сеции” на последните избори е спряло “в 16:00 ч. като отрязано с нож. По команда.”
  • (коментар под сатуса)

В хода на самия разговор бяха направени няколко допълнителни твърдения:

  • членовете на СИК в Турция дават инструкции за кого да се гласува
  • на черните дъски в секциите се изписва номера на ДПС
  • има реклами за ДПС по турски телевизионни канали
  • местни кметове агитират за ДПС
  • предоставя се транспорт за гласоподаватели на ДПС

Без да е казано изрично, думите на г-н Джамбазки създават впечатлението, че ако не повсемесни, то тези нарушения са най-малкото широко разпространени.

Фактите

От разговорът с г-н Джамбазки разбираме, че ПФ са изпратили представители в десетина турски[1] града на изборите през 2014 г., които са описали нарушенията (според тях) в доклади, които са предадени на Централната избирателна комисия (ЦИК). В някои случаи членовете на съответната секционна избирателна комисия отказвали да подпишат сигналите на пълномощниците на ВМРО, защото – по думите на г-н Джамбазки – се страхували от политически репресии от страна на политически сили избирани с техните гласове. (Дали това е така, или членовете на СИК са имали други съображения можем да гадаем.) ЦИК не е предприела действия по тези сигнали.

Към настоящия момент нито докладите, нито мотивите на ЦИК са ни известни и можем само да предполагаме защо сигналите на представителите на ПФ не са били взети под внимание. Не е изключено липсата на реакция на ЦИК да се дължи на липсата на подписи на членовете на СИК. Така или иначе, изглежда че ЦИК не е сметнала изборните резултати за компрометирани.

Каквито и да са мотивите на ЦИК, от разговора с г-н Джамабзки става ясно, че на практика няма доказателства, които да подкрепят твърденията на представителите на ПФ. По-конкретно:

  • няма видео или аудио запис, на който се вижда как членове на СИК инструктират гласоподавателите да гласуват за която и да е партия
  • няма видеозапис или снимка от изписани на дъската инструкции за коя партия да се гласува
  • няма запис от реклама за ДПС излъчена по телевизията
  • няма запис и от което и да е от другите нарушения изброени по-горе

Т.е. гореизброените твърдения се основават на практика изцяло на свидетелствата на представителите на ПФ, които – както разбираме от г-н Джамбазки – в някои (ако не във всички) случаи не са потвърдени от членовете на съответната СИК и са били отхвърлени от ЦИК.

Г-н Джамбазки обясни липсата на снимки или каквито и да е видео или аудиозаписи от секциите с враждебното отношение на членовете от СИК (тук си струва да се отбележи, че членовете на СИК извън страната са назначени от ЦИК със съгласието на партиите, а един член е предложен от МВнР).

Противно на картината обрисувана от г-н Джамбазки, член на СИК (от квотата на МВнР) в Турция, с когото имах възможност да разговарям, не е видял враждебното отношение, а – напротив – разказа за гостоприемното отношение на местната общност.

Що се отнася до спирането на гласуването като „по команда“ в 16:00, в хода на разговора с г-н Джамбазки се разбра, че „като отрязано с нож“ не трябвало да се разбира като „на секундата“, а приблизително, и че сведенията са отново от десетината наблюдатели. Т.е. дори да приемем свидетелствата на тези наблюдатели за истина, твърдението, че това е станало във всичките 136 секции е нищо повече от спекулация (същото важи и за всички останали твърдения за масовост на нарушенията, които почиват на сведенията на тези десетина наблюдатели). Друг е въпросът дали координирани действия от този род на група избиратели представляват формално нарушение на изборните правила.

Един аргумент на г-н Джамбазки, който не се опира на сведенията на представителите на ПФ, е наблюдението, че на двата референдума (за ядрената енергетика през 2013 г. и за електорнното гласуване през 2015 г.) активността в Турция (съответно 140 души и 222 през 2013 и 2015 г.) както и броя секции са били аномално ниски спрямо типичните активност и брой секции на национални избори (50-60 хил. гласували в Турция в около 100 секции). За г-н Джамбазки, това е неоспоримо доказателство, за намесата на Турция в политическия живот на страната. При по-подробно разглеждане обаче и този аргумент пропада. Първо, струва си да се отбележи, че само по себе си бойкотирането на избори или референдум от страна на привържениците на дадена партия не е нарушение на изборните правила. По-важното в случая е, че на референдума през 2013 г. секции зад граница (не само в Турция) има само в дипломатическите и консулските представителства (ДКП) на България в съответната държава, т.е. причината тогава в Турция да има само две изборни секции не е в Турското правителство. На референдума през 2015 г. секции зад граница имаше и извън ДКП, но на 16 октомври (9 дни преди референдума) ЦИК намалява броя секции в Турция от 21 на 7 по молба на МВнР. Министерството се позовава на “съображения от техническо естество” (зад граница МВнР често разчита наподкрепа от местните общности за организиране на секции извън ДКП; в този случай, по данни на Медиапул, от местните изселнически организации са информирали МВнР за “невъзможност за оказване на логистично и административно съдействие”, заради наближаващите на 1-ви ноември турски парламентарни избори).

Изводите
От горното е ясно едно: налице са изключителни твърдения („огромна изборна фалшификация“) подкрепени с твърде оскъден „доказателствен“ материал – свидетелствата на наблюдателите на ПФ – който освен това е оспорен от членовете на СИК (отказът да се разпишат на протоколите на наблюдателите е знак на несъгласие), и за който ЦИК е преценила, че не е достатъчно основание да се приеме, че изборите в тези секции са компрометирани.

Струва си да се спомене, че в един от споровете ни в туитър преди дебата г-н Джамбазки ме попита дали лично съм видял как се провеждат избори в Турция, или „една жена [ми] каза“.

При положение, че доказателственият материал на г-н Джамбазки е на практика изцяло съставен от сведения от рода „един наблюдател на ПФ каза“, този въпрос добива ново звучене.

Едно момче от Егейска Македония и днешната политика

В началото на този текст поставих един цитат от т. нар. Карнегиева анкета, който илюстрира едно важно умение, което Мито, интелигентно (по думите на авторите на анкетата) 14-годишно българче от Егейска Македония, е могло да овладее в началото на 20-ти век: умението да се разграничават фактите от подозренията и спекулациите – умение жизненоважно за работата и на Карнегиевата комисия, чиято цел след края на Балканските войни е да намери истината сред планините от лъжи, преувеличения, манипулации и взаимни обвинения в жестокост съпътствали конфликтите.

Днес ние също се намираме в положение на война – макар и политическа – и е не по-малко важно да разграничаваме фактите от спекулациите. Това важи с особена сила при взимането на решения с многобройни, сериозни последици за страната, каквито са промените в ИК. Такива решения трябва да се взимат на базата на факти, защото иначе отваряме вратата за всякакъв вид произвол и злоупотреба с власт. В случая цената, която плащаме е ограничаване на конституционните права не само на съгражданите ни в Турция, а по цял свят.

Коя е истинската заплаха за националната сигурност?

Вероятно има и хора, които биха казали, че целта оправдава средствата, и ако целта е да се разправим с ДПС, може да си позволим леко да отстъпим от принципите на правото.

Тази логика обаче страда от някои съществени недостатъци. От една страна, използването на държавния апарат за разправа с политически противници крие големи рискове и на практика ни засилва по пътя към диктатурата и безправието. От друга, в случая покрай ограничаването на вота в Турция се ограничава възможността да гласуват българите по цял свят.

Но може би най-големият проблем е, че фиксацията върху ДПС и „заплахата“ за националната сигурност от изборите в Турция представлява подмяна на приоритети, отвличането на общественото внимание от съществените теми към един лов на вещици, от който ще спечелят една-две партии, а губещите ще сме всички ние.

Слушаме представители на ПФ да обясняват как 60 хил. гласа (около 4 депутатски места) от българските граждани в Турция са недопустима намеса във вътрешните работи на България. В същото време рядко някой отбелязва факта, че благодарение на намаляващата през годините избирателна активност, броят депутатски места, които ДПС печели, се е увеличил с над 50% (418 хил. гласа през 1991 г. са спечелили 24 места за ДПС; 400 хил. гласа през 2013 г. са им донесли 36 депутатски места). Така, ако гласовете в Турция дават няколко депутатски места на ДПС, то намалената избирателна активност, резултат в немалка степен на отвращението на българското общество от партиите и политиката, дава много повече.

Логичното заключение е, че ако няколко гласа от Турция са заплаха за националната сигурност, то повсеместната корупцията и стабилно безпринципното и некадърно управление са много по-голяма заплаха за нея. Но разбира се много по-удобно е да насочим общественото внимание към един лов на вещици, особено при наличието на лесна за демонизиране жертва.

От тук накъде?

Утре предстои гледането на първо четене на поредните изменения в Изборния кодекс в Народното събрание. Как ще гласуват депутатите? Ще изберат ли принципите, разума и владеенето на правото? Или ще надделеят безочието и желанието за власт? Предстои да видим.

[1] – в по-ранна версия, текстът гласеше “От разговорът с г-н Джамбазки разбираме, че ПФ са изпратили „десетина“ души представителите в Турция на изборите през 2014 г.”

Advertisements
This entry was posted in Социални and tagged . Bookmark the permalink.

2 Responses to Масови нарушения в секциите в Турция или преувеличения и спекулации?

  1. Todorov T. says:

    Бакалов, ти май си някакъв бесен фен на ДПС, а’;

    • Тропчо says:

      Кой на кого е фен няма голямо значение. Фактите (или липсата им) обаче имат.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s