“Вероятно никоя друга нация не е гледала на съдбата си с по-дълбока и отчаяна решимост от българите в този момент” – Чърчил за положението на Балканите в навечерието на Първата световна война

Откъс от “Световната криза 1911 – 1914” на Уинстън Чърчил (Торонто, 1923):

Турската позиция може да бъде оценена само в контекста на общото положение на Балканите; а последното не може да бъде разбрано без да се имат предвид крупните факти на предвоенната балканска история.

Първата балканска война ни показа една България, която триумфално изнесе тежестта на нападението срещу Турция. Докато армиите ѝ настъпваха към Цариград срещу най-добрите войски на Турската империя, гърците и сърбите навлизаха в сравнително слабо защитените области на Тракия и Македония. Българите, след като преминаха през най-тежките битки и претърпяха далеч най-големите загуби, най-накрая бяха спрени досами Цариград, и щом се обърнаха видяха почти цялата завзета територия в ръцете на съюзниците си. Съдбата на тези територии бе определена със спогодби между четирите по-малки воюващи държави преди войната. Одрин, обаче, все още не беше се предал, и – спазвайки договорките – сърбите се притекоха на помощ на българските сили и изиграха значителна роля в пленяването на крепостта. И сърбите, и гърците използваха продължаването на войната заради нуждата Одрин да бъде превзет като аргумент да отстъпят от предвоенните договорки и междувременно продължиха окупацията на всичките завладени територии под техен контрол. Българите бързо се отплатиха за това с насилие. Те нападнаха гърците и сърбите и бяха победени от по-многобройните армии на тези две сили, а в момента на крайна слабост и поражение бяха нападнати от другата страна от Румъния, която като неучастник в конфликта до този момент разполагаше със свежи армии, с които да удари. В същия момент Турците навлязоха в Тракия предвождани от Енвер паша и отново превзеха Одрин. Така в края на Втората балканска виждаме една България, на която бяха отнети не само почти всички територии отвоювани от турците (и разделени почти изцяло между Гърция и Сърбия), но дори собствената ѝ Добруджа беше отскубната от нея от Румъния. Ужасните жестокости и кланета, които и двете страни в междусъюзническата борба бяха извършили след прогонването на турците, оставиха река от кръв между гърците и сърбите, от една страна, и българите от друга.

Вероятно никоя друга нация не е гледала на съдбата си с по-дълбока и отчаяна решимост от българите в този момент. Всичките им жертви се бяха оказали напразни и дори по-лоши от напразни. Всичките плодове на завоеванията им бяха послужили за обогатяването на съперниците им. Бяха – според тях – намушкани в гърба от Румъния, която не бяха провокирали по какъвто и да е начин. Видяха как големите Сили, предвождани от Англия, забраниха на турците да се върнат в Одрин, но не направиха ни най-малкото усилие, за да удържат думата си. Видяха как гърците взимат не само Солун, но и Кавала. Видяха как големи области населени с българи бяха освободени от турците само за да попаднат под не по-малко отвратителното за тях робство на сърби и гърци. Това бяха обстоятелствата, в които българската армия „сви знамената си“, по думите на Цар Фердинанд, и зачака по-добри дни.

Тази войнствена и мощна България, с интриганстващия си цар и доблестните си селски армии, които все още преживяваваха нетърпимите според тях неправди, беше доминиращия фактор на Балканите през 1914 и 1915.

Advertisements
This entry was posted in История, Македония and tagged , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s