Честит Рожден ден, Систър! Ще се видим скоро!

Ule's Blog

От много години се опитвам да схвана желанието на здравните ни министри да разрушават работещи структури. Така и не успях да схвана логиката им. Не се задълбочих и в мръсните им игрички. Не вярвах, че може да го правят нарочно. Че може да продължава така. Това безхаберие ми донесе няколко епизода в живота, за които никой не ме беше подготвил.

Епизод 1 – 1990-2003
Министерство на Здравеопазването не съществува. На хартия е там, но само на хартия. За да се случи каквото и да е, ти трябват връзки (без кавички, стига сме се правили, че това е отминало и е продукт на стари времена, стига сме се правили, че е метафора. Не е.). В този период загубих много хора. Това беше времето на хероиновата епидемия. В някакъв момент свикваш, че приятел е умрял. Никой не се вълнува твърде дълго от това, че умират. Да има за хляб…
2003та е най-скапаната година…

View original post 651 more words

Advertisements
This entry was posted in Uncategorized. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s