Патриот ли е Емил Кошлуков, или гербава патерица?

Няколко думи за лицемерието и за надменността присъща на неграмотния

от Петър Бакалов

Повод за бележката е следният пасквил (изпратен ми наскоро от приятелка), в който авторът Емил Кошлуков (журналист и телевизионен водещ) напада Емил Джасим, учител по история и (по това време) кандидат-депутат от “Да, България” за това, че (в една своя TEDxBG презентация от преди няколко години) уж се подигравал с историята и националните ни герои.

Не бих седнал да пиша, но текстът на Кошлуков е такъв блестящ пример на онази отровна комбинация от неграмотност и надменност, същата тази токсична смес, която трови обществото ни от години, че заслужава изобличение.

Надеждата ми е, че – лека-полека – репутацията на хора като Кошлуков ще ги застигне, и разумните и добронамерени хора ще спрат да им обръщат внимание.

Екзархия на три морета, или колко е кьорав Кошлуков

След кратко встъпление, в което Кошлуков с няколко щрихи нахвърля образа на врага (“самопровъзгласили се интелигенти”, които “вият на умряло”, че “[българите са] прости”) и декларира тезата си – Емил Джасим е малограмотен – той бързо прави стъпки към премахване съмненията относно собствената си неграмотност (или непочтеност, не е съвсем ясно). И то още с първия камък, който хвърля по “лошия” Джасим и неговата “клика”. (Епично прострелване в крака от тоя род не се среща често дори в парцалите на прасешката преса, пътем.)

Цитирам от статията: “България на три морета ставало само за тениска, не за история. Общо 22 години сме имали такава България, така че тоя цар Симеон да си го носим знаете къде […] Ако [Джасим] беше отворил картата на Екзархията, бая след онзи цар Симеон е, щеше да види, че пак България е на три морета. И това е след 200 години византийско, 500 години османско иго и още толкова разпокъсвания, войни и разделения. Абе 1000 години по-късно е тази карта, а виж ти – пак на три морета.”

Карта на Екзархията одобрена от МОН. Границите и опират само в едно море.

Много карти на Екзархията сме гледали, и знаем, че на повечето от тях тя е или на едно море (Черното, ако изобразява границите според султанския ферман от 1870 г.), или на най-много на две (ако включва области, в които български духовници са имали позволение да представляват българските общности пред властите, да се грижат за просветното дело и т.н. – макар тези области да не принадлежали формално към Екзархията), но в никакъв случай на три морета. Та един въпрос, който можем да зададем е – лъже ли Кошлуков или недовижда?

Надяваме се да е второто.

Всъщност моментът с трите морета е несъществен. По-големият грях на Кошлуков е другаде. Първо, че приписва на Джасим думи, които не е казвал: “тоя цар Симеон да си го носим знаете къде”. И второ, той подменя същината на посланието на Джасим – Симеон е велик не толкова заради трите морета, а заради Златния век.

Златният век на българската култура и просвета, който за съжаление изглежда не е стигнал да просветли ума на Кошлуков.

Продължителността на живота през 19 век, математика за “грамотни” и трудни ли са за четене “Записките” на Стоянов

Вторият просветителски опит на Кошлуков също не сполучва. Опирайки се на твърдението, че средната продължителност на живота в Османската империя през 19 век била 49 години, той заключва, че когато писал “Историята”, 40 годишният Паисий бил “старец по онези стандарти”.

За да видим наивността на това съждение стига да си припомним, че детската смъртност (дефинирана като % от живородените, които умират преди да навършат 5 години) към 18 век е била около 40%. Изглежда на Кошлуков не е хрумвало, че когато едно дете умре на 2 години, а един дядо на 96, взети заедно те имат средна продължителност на живота 49 години.

По-смешното е, че Кошлуков дава и записките на Захарий Стоянов за доказателство за „старчеството“ на 40-годишния Паисий – Стоянов пишел за някакъв 40-годишен старец. В глава четвърта, уж. Е, отваряме глава четвърта от том първи на “Записките” и там не намираме такъв старец. Старци има, но са на 60 и 65 години. За сметка на това, след като позачитаме “Записките”, установяваме, че старците на Стоянов като цяло са си 60-65 годишни. Не са, значи, били толкова редки 60-годишните старци по онова време. Не че сме много изненадани – Софроний Врачански все пак се преселва на по-доброто място на 74 г., а Неофит Рилски на 88 г., без да са известни като някакви куриози или шампиони по дълголетие.

Така или иначе, пак имаме повод да се запитаме дали Кошлуков има проблем със зрението (за математиката, логическото мислене и познанията по история не питаме – там нещата изглеждат ясни).

И отново, Кошлуков не само греши, но и се хваща за второстепенното, докато пропуска по-важното – митът, за който Джасим говори в ТЕД презентацията си, е че Паисиевата история е насочена предимно срещу турците. Всъщност тя е преди всичко насочена срещу гърците (“[Българите и гърците] рядко някога имали мир, но все война, бой и вражда имали помежду си.” – от “История славянобългарска”), а съвременната българска нация се оформя именно във и чрез продължилите десетилетия (от 30-те години на 19 век) църковни борби срещу гръцката Цариградска партриаршия.

Пеевски – национален герой?

Дотук – нищо особено. Човек, който (очевидно) няма понятие от темата пише назидателно – нормално, все пак надменността е присъща на незнанието, казват.

Нещата обаче добиват сюрреалистичен отенък, когато в своя “патриотичен” пристъп Кошлуков поставя Пеевски редом до Левски, Паисий и цар Симеон:

“Така че проблемът не е, че Джасим се подиграва с историята, с националните герои. При тях само с Прокопиев е забранено да се подиграваш, с друго всичко може. […] Виж, с Пеевски е задължително мимимум 27 пъти дневно, да изкараш надника. С Левски, Паисий и цар Симеон може по-рядко.”

На нас пък ни се струва, че истинската подигравка с нацията е това да съпоставиш Пеевски с Левски, Паисий и цар Симеон. И внушението, че за да се подиграваш на Пеевски, някой трябва да ти плаща надница. И чичко Оруел би завидял на такава способност за изкривяване на реалността.

И между другото, съпоставката е толкова ласкателна за Пеевски, че човек може да се зачуди дали не е плод на някой нездрав лакейски инстинкт у автора.

Прости ли са българите

Доста още може да се напише за перфидните внушения и глупостите в текста на Кошлуков, но няма нужда. От горното е видно, че човекът не знае за какво говори или – още по-зле – умишлено заблуждава. И в двата случая не може да му се вярва.

Все пак има нещо смешно в това, че този, който обявява Джасим за малограмотен, се разкрива като такъв; смешно е, и че този който уж защитава Паисий от Джасим и “кликата” около него, която уж обяснявала на българите, че са прости, изглежда не подозира, че самият Паисий пише в своята История: „за простите българи просто и написах“.

Всъщност Джасим прилича на Паисий по нещо – и двамата разбиват митове и вървят срещу течението – за разлика от нашия пишман просветител, който по наше мнение вероятно нахлузва наметалото на патриoтизма не толкова от любов към народа и омраза към нарочените за негови душмани, колкото от желание да брани корумпираната настояща политическа класа и да очерни тези, които я застрашават.

Нашият народ, слава на Бога, има една хубава приказка – на лъжата краката са къси. Поне когато има кой да я изобличи. Така че вярвам, че кошлукопитеците ще си получат заслуженото.

Advertisements
This entry was posted in Uncategorized. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s