Две дописки на Димитър Миладинов до “Цариградски вестник” (март 1860 г.)

Дописки на Димитър Миладинов до “Цариградски вестник“, бр. 476 от събота, 26 март 1860 г.

Текстът по-долу е предаден с опростен правопис. В закръглените скоби са дадени пояснения, които се намират в оригиналния текст (понякога с гръцки букви, които ще добавя по-късно). В квадратни скоби са добавени мои пояснения към текста.

Достопочтени ми Издателю Цареградскаго Вестника, молиме да вместите в почтениот ваш лист следующи Вароши Охридски, и за Кошища улица Охридска, и за Струга касаба.

Во прочутиот град Охрит не остана нищо от великолепие, и от стародревности, само святите мощи от святаго Климента, и тие без святата Кара, коя та у (Вирройа) (Бер) Гърци я украдоха и я даржат денеска во Обител от Святаго Йоанна Продрома, един два Кодика от Архиепископите Първи Юстиниански, и Комирот от святаго Климента, древен и само на главата стоит златоткаено и бисер, и гробот му се кажват на една скършена плоча в манастир церква Митрополитска на лево влегвеещи во наренка (?) и обителот святаго Наума и гробот му цел негибнат, а старинни кожи со товари пред четиресет години, жертва на Волк(а)на (то Пфаисто) ся дадоха и се нагориха от … како и преди време и на златоварха Обителе Прилиепски въ фурни ги изгориха! Но най харното, най хубавото, най чесното ни остана кървта цела Болгарска блага!

В света окружия Охридска немат ни една фамилия гърцка освен три четири сега Влашки, а свите други су чисто Болгарско племе. Още

Posted in Македония | Tagged , , , , | Leave a comment

Критиката за забравения Григор Пърличев

Творчеството на Гиргор Пърличев, българския писател и възрожденски деец от Охрид, изглежда е почти неизвестно на и недооценено от по-широката българска общественост.

Затова ми се струва полезно да споделя тук някои оценки, дадени от известни наши литературни критици за автобиографията му, както и едно сведение за значението на речите, които Пърличев държал през 60-те години на 19-ти век в Охрид, когато борбата за заместване на гръцкия с български в училищата и църквите в града била в разгара си.

Симеон Радев за “Автобиографията”
(откъс от “Ранни спомени“)

Автобиографията на Пърличева е по съдържание, заедно с историята на Паисия, житието на Софроний Врачански и “Под игото”, една от най-вълнуващите книги в българската литература. И със своите художествени качества тя поставя автора си между големите български писатели. Езикът на Пърличева, без никаква украса, но с необикновено изразителна сила и тъй стегнат, че нито една дума не може да се откърти от него, напомня езика на Ботева в поезията му. Смело може да се каже, че Пърличев по стегнатия си език е в прозата това, което е Ботев в стиха. Пърличев е още неоценен. Но не бе ли същият случай и със Захари Стоянов? Трябваше да се мине почти половин век, за да го открие критиката. Тя един ден ще открие и Пърличева. Още

Posted in Македония | Tagged , , , | Leave a comment

За чуждите пропаганди в Македония – дописка на Григор Пърличев от Охрид (в. “Право”, бр. 40, 1873 г.)

Дописка на Григор Пърличев изпратена от Охрид и публикувана във в. “Право”, бр. 40 от 1873 г.

Датата на дописката е 20 ноември 1873 г. Сканирано от „Григор Пърличев. Избрани произведения“, 1980 г., София, където текстът е поместен с опростен правопис.

Братия българе! Знаете ли, що страдат братията ви македонците? Дали знаете какъв огън гори на главите им, огън распален от разни пропаганди? Истина, във вестниците български ся издава по некой глас из Македония, но те, чини ми ся, твърде са слаби, защото почти сми удушени от вси страни, та едва ли ся слушат гласовете ни до вас.

Еднож за всегда, братия, послушайте гласа ни. Македония ся намира в опасност от пропагандите. Кърстосват я самите катигите (професори) и консули и директори от Гърция, крастосват я сръбски учителие и учителки, кърстосват Македония и протестанти. Всите тия обещават и подаряват учители, учителки, пари и книги, даже и училища. Ето неколко от извършените дела на тези пропаганди.
В Охрид са подарили една учителка и 2-ца учители елински, се вели, с 160 л. т. заплата, с все кирията на училището им. При той подарок на съвсем малко ученици мъжки и женски — до 30 българчета, които със слепото упорство на родителите им ся гърчолеят, Още

Posted in Македония | Tagged , , , , | Leave a comment

Слово, произнесено предъ учители и ученици въ Априловската гимназия в Габрово – Григор Пърличев (1879 г.)

Слово на Григор Пърличев дръжано в Априловската гимназия в Габрово, където е учител през учебната 1879 – 1880 г.

Според Кирил Пърличев (син на Григор Пърличев и революционер от ВМОРО), това е може би първото слово на Пърличев след пристигането му в Габрово)

Обнародвано от Кирил Пърличев в „Македонски прегледъ“, година IV, кн. 2, с. 121 – 122 (1928, София)

Събесѣдницы!!

Дойдохмы при Васъ, не за да познаете лицата ни, но за да Ви споминамы често за страданіята на изгубенитѣ Ви братія; дойдохмы да Ви споминамы неописанытѣ имъ тегла и мѫченичества; дойдохмы да Ви споминамы често да управляте мыслитѣ си къмъ страдалцытѣ свои единородцы; дойдохмы да Ви спомнямы окаянството имъ и да Ви трогнемъ сьрдцата.

Колкото за ученическытѣ длъжности, ще Ви гы споминатъ подобро отъ насъ Нихно Мѫдрословесіе другытѣ професори, на които имамы честьта да смы сътрудницы.

Питахъ мнозина, въ кое мѣсто на Българія се намира учебно заведеніе съ многобройны ученицы, за да имъ проповѣдвамъ мѫкы и тѫгы Македонскы и Тракійскы, и всичкы ми казахѫ, че такова училище се намира въ Габрово. Това что и самъ знаехъ, и стоустата мълва всякога и всекѫдѣ гласила и гласи. И такъ, съ радость дойдохъ да бѫда помощникъ на знамениты-тѣ професоры на тѫзи славнѫ гимназіиѫ, и заедно съ нихь да Ви проповѣдвамъ.

Помните, прочее, че Майка Бългърія е въ окаянно състояніе; помните, че Майка Българія е раскѫсана на петь части. Когато всичкы народносты се съединяватъ, Българія биде разъединена. Никога исторія не забѣлѣжила толикѫ Още

Posted in Македония | Tagged , , , , | Leave a comment

Слово за свети Климента – Григор Пърличев (Охрид, към 1869 г.)

Слово на Григор Пърличев дръжано в Охрид вероятно през втората половина на 60-те или през 70-те години на 19 век, когато Пърличев е бил учител там. Обнародвано от Кирил Пърличев (революционер на ВМОРО и син на Григор Пърличев) в „Македонски прегледъ“, година IV, кн. 2, с. 118 – 121 (1928, София)

Паметь праведника съ похвалами.

Какви вѣнци приличатъ на Св. Климента? Съ кои похвалны пѣсни можемъ да почетемъ Св. Климента? Кой язикъ може да изскаже великы-тѣ трудове на Св. Климента?

Риториката? — Ако и да стигне до най-високата степень на съвършенството си, тъй чтото да дига камены и дървя, не ке може никога да го похвали достойно и както му прилича. Чудесата на Св. Климента сѫ дѣло, а словата наши сѫ сѣнка. Чудесата на Св. Климента се слушать, се виждатъ, пишатъ; а словата наши вѣтъръ гы вѣе. Чудесата на Св. Климента сѫ тѣло, а словата наши сѫ слабо и тьмно изобретенѝе на тѣлото. Чудесата на Св. Климента звучатъ по четиритѣ стърны на свѣтътъ, а словата наши сѫ ограничены отъ четири зидои. Надали ке чуете мой слабый гласъ! Не оти Св. Климентъ има нужда отъ похвалы; не оти може нѣкой да го достойно похвали; но длъжни сме да го хвалимъ како можемъ и колко допуща врѣмето и мѣстото. Добринѫ-тѫ трѣбва да iѫ сла­вятъ и прѣклонени старци и младенци что цицать. „Изъ устъ младенецъ и ссущихъ съвьршилъ еси хвалу.“ Добродѣтелнитѣ мѫжи сѫ образи божіи на земѫтя. Когато се славитъ името на святыитѣ, тогава се славитъ и името на самого Бога ; тогава и частната добрина се укрѣпява, а лошината губи дьржавѫтѫ си. Още

Posted in Македония | Tagged , , , , | Leave a comment

Слово на св. Кирилъ и Методия – Григор Пърличев (Солун, ок. 1885 г.)

Слово на Григор Пърличев дръжано по времето, когато е бил учител в Солунската българска мъжка гимназия в Солун. Обнародвано от Кирил Пърличев (революционер на ВМОРО и син на Григор Пърличев) в „Македонски прегледъ“, година IV, кн. 2, с. 116 (1928, София)

In nova lingua gloriatur nomen domini nostri. т. е. нека се славитъ името божіе на новъ езикъ. Досега божіето име се славеше само въ Гърцкый и Латинскыій, а сега се славитъ въ третій языкъ — Славянскый языкъ, языкъ звученъ, богатъ и священъ.

И така Папа Адриянъ II, по промыслу божію, (п)освяти Славянскый прѣводъ и Славянскый языкъ.

Да свыемъ, да свыемъ вторый вѣнецъ на кротостьта имъ: Св. св. Кирилъ и Методій сами не грѣшехѫ, а на грѣшнытѣ опрощавахѫ ; спорѣдъ примѣрътъ на Ісуса Хріста, който каза „не дойдохъ да поканѫ праведницытѣ, но грешницытѣ на покаяніе. Нѣматъ нужда отъ лѣкарь здравитѣ, но болнитѣ. Елате, елате при мене, да видите колко сьмь кротъкъ и смиренъ. Елате да видите колко благъ е яремътъ мой и колко лесенъ товарътъ мой“. Още

Posted in Македония | Tagged , , , , , , | Leave a comment

Слово по повод обявяването на фермана за Българската екзархия – Григор Пърличев (Охрид, 1870 г.)

Реч на Григор Пърличев държана в Охрид на 8 март 1870 г. по случай обявяването на фермана за Българската екзархия на 28 февруари същата година. Речта е публикувана в цариградския вестник “Право“, бр. 6 от 1870 г.

По-късно препечатана и от охридянина Евтим Спространов (р. 1868 г. и един от “Лоза”-рите) в „По възражданьето въ градъ Охридъ“, Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896, стр. 621—681

Текстът тук е взет от Спространовата статия качена в promacedonia.org, и допълнен с половин изречение, което Спространов изпуска от обръщението на Пърличев към редактора на в. Право.

Ето какво пише Пърличев за словото си в писмото до редактора на в. Право:

„Понеже никога не съмъ сполучилъ да извадѭ изъ очи на многочисленъ народъ толкова сълзи, колкото чрѣзъ слѣдующето слово, пращамъ Ви го да го обнародвате, ако имате волiѫ и врѣмя и мѣсто, и ако ви се видитъ угоденъ язикътъ мѣстний и стильтъ разсипанъ.

Словото се рѣче вчера, като се събра весь градъ въ църква, прочете се ферманътъ, а словото се прочете на дворъ прѣдъ весь народъ, облѣченъ съ най-лѣпитѣ дрѣхи, като проливаше горещи сълзи и пазеше дълбоко мълчение. Гласътъ на оратора колко и да бѣше силенъ не достигаше ясенъ въ ушите на вситѣ слушатели. Толко многочисленъ бѣше народъ. А на поющитѣ ученици гласътъ оглушаваше человѣка, и вся нощь би освѣтление по цѣлъ градъ. Наумѣте си що поетическо нѣщо е освѣтление въ градъ съ мѣстоположение, каквото Охридското”

Благословенъ Господь яко посѣти и сътвори́ избавленіе людемъ свои́мъ.

Благословенъ и Царь нашъ Султанъ Абдулъ Азисъ Ханъ, що погледна на насъ и стори спасение за насъ.

Въ растояние на 108 годинъ бѣхми потънѫли въ църна тъмница, ево денеска зблъснѫ за насъ свѣтълъ день, веселъ день, день великъ, день святъ, радость надъ радости, празникъ надъ празници. Бѣхми загубили и язикъ и народность, Царь денеска пакъ ни ги подари. Бѣхми поругани и посмѣяни отъ вси народи, Царь денеска ни зеде подъ крило свое. Бѣхми въ чьрно облѣчени, Царь денеска ни облѣче бѣли дрехи. Бѣхми разслабнѫти и въ земля наведени, Царь денеска ни уячи и ни исправи. Бѣхми ужаляни, Царь денеска ни урадва. И тая радость не ще бѫде само денешня, но Още

Posted in Македония | Tagged , , , , , | Leave a comment