Всичко, което искахте да знаете за изборите зад граница, но ви беше страх да попитате

от Бела Димова, Деси Христова, Димитър Иванов, Ивайло Яйджиев, Любомир Гаврилов, Мария Спирова, Нели Олова, Петър Бакалов и Стефан Манов

Виж също Кратка история на изборите зад граница

Данните за брой гласували и разходи за изборите зад граница са от ЦИК и МВнР.

Преди няколко дни президентът Плевнелиев наложи вето върху наскоро и набързо приетите по предложение на Патриотичния фронт промени в Изборния кодекс в частта му засягаща гласуването в чужбина. Въпреки голямото медийно внимание отделено през последните две семици на спорните промени, в публичното пространство все още витаят доста заблуди, често причинени от опитите на някои политици да подкрепят тезите си с манипулации или направо лъжи. Целта на този материал е да направи обзор на някои от най-разпространените митове около изборите зад граница.

Колко струват изборите?

Противно на твърденията на Патриотичния фронт и някои представители на ГЕРБ (например председателят на комисията по правни въпроси в НС Данаил Кирилов), една секция в чужбина не струва на държавата 10 000 евро. Според официалните данни на МВнР, изборите в чужбина са стрували 1.47 млн. лева, или около 1700 евро на секция (секциите през 2014 г. бяха 428).

Средната цена на секция в България е само малко по-ниска (в България има 11 749 секции, а разходите са над 30 млн. лв.), но поради по-високия среден брой гласоподаватели на секция в чужбина, разходите на гласоподавател в България и в чужбина са на практика еднакви (9 лв. на гласоподавател).

Това окончателно разбива мита за “скъпите” избори в чужбина.

Колко души могат да гласуват в една секция?

Друг любим мит на Каракачанов и компания е твърдението, че е технически невъзможно да гласуват над 1000 души в една секция, което – според тях – е доказателство за изборни нарушения в някои секции в Турция. Твърдението е печална илюстрация на дълбокото непознаване на материята от страна на ПФ. На изборите през 2014, въпреки въведените облекчения в разкриването на секции (прагът за откриване на секция в чужбина беше свален от 100 на 40 заявления), секции с над (или близо) 1000 гласували има в много градове в Западна Европа – сред които Лондон, Берлин, Мюнхен, Виена.

Още по-фрапиращи са числата от 2013, когато броят секции в Западна Европа беше много по-малък. Тогава секция в посолството в Лондон поставя рекорд – гласуват 2085 души. Понеже секцията се намира в посолството, под зоркия поглед на посланика, вероятността рекордният брой гласували да е резултат от манипулации е пренебрежима. Разбира се гласуването на толкова много хора в една секция неизбежно е съпроводено с дълги опашки и чакане.

Някои от най-натоварените секции зад граница.

Колко българи гласуват в Турция?

Представители на ПФ – сред които Красимир Каракачанов и Валери Симеонов – многократно повториха тезата, че зад граница се гласува едва ли не само в Турция, и че оттам идват “между 60 и 100 хил. гласа за ДПС”. И по тази точка те се разминават напълно с фактите.

От една страна броят гласове е преувеличен: само веднъж от 2001 г. (откакто има значителен брой гласували зад граница) броят действителни гласове за ДПС от Турция надвишава 60 хиляди (през 2009 г.). Дори през тази година действителните гласове за ДПС от Турция не достигат 90 хил. По-късно 18 хил. от тези гласове са касирани от Конституционния съд поради доказани нарушения опорочили изборния процес в 23 секции. Средният резултат на ДПС от чужбина от последните 15 години (5 парламентарни избора) е 54 хил. гласа, като това включва гласове и от други страни, не само Турция.

От друга страна, напълно погрешно е и твърдениято, че зад граница се гласува само в Турция. До изборите през 2014 година около 40% от гласовете зад граница идваха от останалата част от света (основно Западна Европа и САЩ). След въвеждането на облекчените правила през 2014, за първи път в историята на задграничното гласуване това съотношение се обръща и гласовете от Турция са едва 40%. Въпреки че броят секции в Туция през 2014 г. е по-голям от 2013, дори се забелязва спад от около 5% в абсолютния брой гласували там.

Гласували за граница - в Турция и останалия свят.

На кого помагат облекчените правила за откриване на секции?

С кодекса “Манолова” през 2014 г. бяха въведени известни облекчения при откриването на секции в чужбина. И тогава се изказаха опасения, че това ще позволи още по-голям брой гласували в Турция.

Облекчените правила действително позволиха през 2014 г. в Турция да се отворят рекорден брой секции – 136 (с 50 повече от 2013 г.). Това обаче не доведе до увеличаване на брой гласували, а напротив – през 2014 се наблюдава спад в броя гласували там с около 5%.

Същевременно новите правила имат ясно изразен положителен ефект върху избирателната активност в останалите страни, където тя се покачва със средно 67%. В някои държави (Германия, Великобритания, САЩ, Гърция) увеличението е 2-3 пъти.

Гласували в САЩ, Великобритания, Германия и Гърция през 2013 и 2014 г.Гласували в Турция през 2013 и 2014 г.

Секциите в чужбина празни ли са?

Чуха се твърдения че секциите в чужбина не само са страшно скъпи (което видяхме не отговаря на истината), а и в повечето случаи празни, с по 10-20 гласували. Фактите говорят обаче, че секциите в чужбина не само не са празни – те са по-посещавани от тези в България. Средният брой гласували на секция в България е 285 души, докато в 428-те секции зад граница са гласували по средно 339 души.
Гласували на секция в страната и зад граница.Разпределение на секциите по брой гласували.

Наистина ли секциите зад граница са извън контрола на държавата?

Друг популярен мит разпространяван от ПФ е идеята, че секциите в чужбина (и по-специално в Турция) са „извън контрола на държавата“. В сходен дух са и твърденията, че изборите в Турция „се провеждат от Турската държава”.

Досега действащият изборен кодекс ясно показва, че тези твърдения са несъстоятелни. По досегашните правила секционните комисии зад граница са съставени от между 5 до 9 члена. Съставът се определя от ЦИК по предложение и със съгласието на парламентарно представените партии (и тези, които имат депутати в Европейския парламент). Освен предложените от партиите членове, във всяка секционна комисия има представител на държавата предложен от МВнР. В допълнение се позволява и присъствието на наблюдатели при всички етапи от изборния процес (получаването на изборните книжа, по време на изборния ден, при броенето на бюлетините), както и застъпници от политическите партии. Резултатите от всяка секция се изпращат по електронен път веднага след приключване на броенето (всяка секция разполага с лаптоп, скенер и интернет връзка).

Ако за някоя партия наличието на представители на граждански организации, партиите и на държавата във всяка секция не е добра гаранция за честното протичане на изборния ден в чужбина, винаги остава възможността за изпращане на допълнителни застъпници. Поради географската близост това важи с особена сила за Турция. Буквално два автобуса хора са достатъчни, за да се покрият всички секции там (136 на брой на парламентарните избори през 2014 г) с наблюдатели/застъпници.

С други думи, провеждането на гласуването в чужбина е изцяло в ръцете на представители на държавата и членове на секционни комисии назначени с одобрението на парламентарно представените партии.

Първоначалната версия на тази статия не съдържаше раздела “Наистина ли секциите зад граница са извън контрола на държавата?”

Advertisements
Posted in Социални | Tagged | 4 Comments

Симеон Радев за “Великденската акция” от 3 (15) април 1860 г.

Откъс от Симеон-Радевата “Македония и българското Възраждане”, който предава драматичните събития около едностранното обявяване на независима Българска църква извършено от цариградските българи начело с епископ Иларион Макариополски на 3 април (15 април нов стил) 1860 г.

Водителят на българското движение, епископ Иларион, не беше нито утопист, нито боязливец; неговият поглед бе насочен към възможностите. Той чувствуваше, че бе дошел моментът да се повдигнат с един смел жест надеждите на неговите съотечественици и да се отвори нов път за народното дело. През м. март 1860 г. той събра у себе си неколцина от първенците от българската колония и им държа следната реч: ,,Бях в Кукуш и отнесох от Македония следната поука: когато не искат един владика, изгонват го; когато искат да се освободят от един патриарх, изхвърлят името му от църквата”. Иларион заключи с думите, че трябва да се скъса официално с Фенер и за в бъдеще името на гръцкия патриарх да не се споменува в литургията.

Това предложение бе прието с ентусиазъм, но бе пазено в тайна. Само известно число посветени знаеха за него. Те пръснаха измежду [българската колония в Цариград], че на първия ден на Великден всички трябва Още

Posted in История | Tagged , , , | Leave a comment

Две дописки на Димитър Миладинов до “Цариградски вестник” (март 1860 г.)

Дописки на Димитър Миладинов до “Цариградски вестник“, бр. 476 от събота, 26 март 1860 г.

Текстът по-долу е предаден с опростен правопис. В закръглените скоби са дадени пояснения, които се намират в оригиналния текст (понякога с гръцки букви, които ще добавя по-късно). В квадратни скоби са добавени мои пояснения към текста.

Достопочтени ми Издателю Цареградскаго Вестника, молиме да вместите в почтениот ваш лист следующи Вароши Охридски, и за Кошища улица Охридска, и за Струга касаба.

Во прочутиот град Охрит не остана нищо от великолепие, и от стародревности, само святите мощи от святаго Климента, и тие без святата Кара, коя та у (Вирройа) (Бер) Гърци я украдоха и я даржат денеска во Обител от Святаго Йоанна Продрома, един два Кодика от Архиепископите Първи Юстиниански, и Комирот от святаго Климента, древен и само на главата стоит златоткаено и бисер, и гробот му се кажват на една скършена плоча в манастир церква Митрополитска на лево влегвеещи во наренка (?) и обителот святаго Наума и гробот му цел негибнат, а старинни кожи со товари пред четиресет години, жертва на Волк(а)на (то Пфаисто) ся дадоха и се нагориха от … како и преди време и на златоварха Обителе Прилиепски въ фурни ги изгориха! Но най харното, най хубавото, най чесното ни остана кървта цела Болгарска блага!

В света окружия Охридска немат ни една фамилия гърцка освен три четири сега Влашки, а свите други су чисто Болгарско племе. Още

Posted in Македония | Tagged , , , , | Leave a comment

Критиката за забравения Григор Пърличев

Творчеството на Гиргор Пърличев, българския писател и възрожденски деец от Охрид, изглежда е почти неизвестно на и недооценено от по-широката българска общественост.

Затова ми се струва полезно да споделя тук някои оценки, дадени от известни наши литературни критици за автобиографията му, както и едно сведение за значението на речите, които Пърличев държал през 60-те години на 19-ти век в Охрид, когато борбата за заместване на гръцкия с български в училищата и църквите в града била в разгара си.

Симеон Радев за “Автобиографията”
(откъс от “Ранни спомени“)

Автобиографията на Пърличева е по съдържание, заедно с историята на Паисия, житието на Софроний Врачански и “Под игото”, една от най-вълнуващите книги в българската литература. И със своите художествени качества тя поставя автора си между големите български писатели. Езикът на Пърличева, без никаква украса, но с необикновено изразителна сила и тъй стегнат, че нито една дума не може да се откърти от него, напомня езика на Ботева в поезията му. Смело може да се каже, че Пърличев по стегнатия си език е в прозата това, което е Ботев в стиха. Пърличев е още неоценен. Но не бе ли същият случай и със Захари Стоянов? Трябваше да се мине почти половин век, за да го открие критиката. Тя един ден ще открие и Пърличева. Още

Posted in Македония | Tagged , , , | Leave a comment

За чуждите пропаганди в Македония – дописка на Григор Пърличев от Охрид (в. “Право”, бр. 40, 1873 г.)

Дописка на Григор Пърличев изпратена от Охрид и публикувана във в. “Право”, бр. 40 от 1873 г.

Датата на дописката е 20 ноември 1873 г. Сканирано от „Григор Пърличев. Избрани произведения“, 1980 г., София, където текстът е поместен с опростен правопис.

Братия българе! Знаете ли, що страдат братията ви македонците? Дали знаете какъв огън гори на главите им, огън распален от разни пропаганди? Истина, във вестниците български ся издава по некой глас из Македония, но те, чини ми ся, твърде са слаби, защото почти сми удушени от вси страни, та едва ли ся слушат гласовете ни до вас.

Еднож за всегда, братия, послушайте гласа ни. Македония ся намира в опасност от пропагандите. Кърстосват я самите катигите (професори) и консули и директори от Гърция, крастосват я сръбски учителие и учителки, кърстосват Македония и протестанти. Всите тия обещават и подаряват учители, учителки, пари и книги, даже и училища. Ето неколко от извършените дела на тези пропаганди.
В Охрид са подарили една учителка и 2-ца учители елински, се вели, с 160 л. т. заплата, с все кирията на училището им. При той подарок на съвсем малко ученици мъжки и женски — до 30 българчета, които със слепото упорство на родителите им ся гърчолеят, Още

Posted in Македония | Tagged , , , , | Leave a comment

Слово, произнесено предъ учители и ученици въ Априловската гимназия в Габрово – Григор Пърличев (1879 г.)

Слово на Григор Пърличев дръжано в Априловската гимназия в Габрово, където е учител през учебната 1879 – 1880 г.

Според Кирил Пърличев (син на Григор Пърличев и революционер от ВМОРО), това е може би първото слово на Пърличев след пристигането му в Габрово)

Обнародвано от Кирил Пърличев в „Македонски прегледъ“, година IV, кн. 2, с. 121 – 122 (1928, София)

Събесѣдницы!!

Дойдохмы при Васъ, не за да познаете лицата ни, но за да Ви споминамы често за страданіята на изгубенитѣ Ви братія; дойдохмы да Ви споминамы неописанытѣ имъ тегла и мѫченичества; дойдохмы да Ви споминамы често да управляте мыслитѣ си къмъ страдалцытѣ свои единородцы; дойдохмы да Ви спомнямы окаянството имъ и да Ви трогнемъ сьрдцата.

Колкото за ученическытѣ длъжности, ще Ви гы споминатъ подобро отъ насъ Нихно Мѫдрословесіе другытѣ професори, на които имамы честьта да смы сътрудницы.

Питахъ мнозина, въ кое мѣсто на Българія се намира учебно заведеніе съ многобройны ученицы, за да имъ проповѣдвамъ мѫкы и тѫгы Македонскы и Тракійскы, и всичкы ми казахѫ, че такова училище се намира въ Габрово. Това что и самъ знаехъ, и стоустата мълва всякога и всекѫдѣ гласила и гласи. И такъ, съ радость дойдохъ да бѫда помощникъ на знамениты-тѣ професоры на тѫзи славнѫ гимназіиѫ, и заедно съ нихь да Ви проповѣдвамъ.

Помните, прочее, че Майка Бългърія е въ окаянно състояніе; помните, че Майка Българія е раскѫсана на петь части. Когато всичкы народносты се съединяватъ, Българія биде разъединена. Никога исторія не забѣлѣжила толикѫ Още

Posted in Македония | Tagged , , , , | Leave a comment

Слово за свети Климента – Григор Пърличев (Охрид, към 1869 г.)

Слово на Григор Пърличев дръжано в Охрид вероятно през втората половина на 60-те или през 70-те години на 19 век, когато Пърличев е бил учител там. Обнародвано от Кирил Пърличев (революционер на ВМОРО и син на Григор Пърличев) в „Македонски прегледъ“, година IV, кн. 2, с. 118 – 121 (1928, София)

Паметь праведника съ похвалами.

Какви вѣнци приличатъ на Св. Климента? Съ кои похвалны пѣсни можемъ да почетемъ Св. Климента? Кой язикъ може да изскаже великы-тѣ трудове на Св. Климента?

Риториката? — Ако и да стигне до най-високата степень на съвършенството си, тъй чтото да дига камены и дървя, не ке може никога да го похвали достойно и както му прилича. Чудесата на Св. Климента сѫ дѣло, а словата наши сѫ сѣнка. Чудесата на Св. Климента се слушать, се виждатъ, пишатъ; а словата наши вѣтъръ гы вѣе. Чудесата на Св. Климента сѫ тѣло, а словата наши сѫ слабо и тьмно изобретенѝе на тѣлото. Чудесата на Св. Климента звучатъ по четиритѣ стърны на свѣтътъ, а словата наши сѫ ограничены отъ четири зидои. Надали ке чуете мой слабый гласъ! Не оти Св. Климентъ има нужда отъ похвалы; не оти може нѣкой да го достойно похвали; но длъжни сме да го хвалимъ како можемъ и колко допуща врѣмето и мѣстото. Добринѫ-тѫ трѣбва да iѫ сла­вятъ и прѣклонени старци и младенци что цицать. „Изъ устъ младенецъ и ссущихъ съвьршилъ еси хвалу.“ Добродѣтелнитѣ мѫжи сѫ образи божіи на земѫтя. Когато се славитъ името на святыитѣ, тогава се славитъ и името на самого Бога ; тогава и частната добрина се укрѣпява, а лошината губи дьржавѫтѫ си. Още

Posted in Македония | Tagged , , , , | Leave a comment