Слово, произнесено предъ учители и ученици въ Априловската гимназия в Габрово – Григор Пърличев (1879 г.)

Слово на Григор Пърличев дръжано в Априловската гимназия в Габрово, където е учител през учебната 1879 – 1880 г.

Според Кирил Пърличев (син на Григор Пърличев и революционер от ВМОРО), това е може би първото слово на Пърличев след пристигането му в Габрово)

Обнародвано от Кирил Пърличев в „Македонски прегледъ“, година IV, кн. 2, с. 121 – 122 (1928, София)

Събесѣдницы!!

Дойдохмы при Васъ, не за да познаете лицата ни, но за да Ви споминамы често за страданіята на изгубенитѣ Ви братія; дойдохмы да Ви споминамы неописанытѣ имъ тегла и мѫченичества; дойдохмы да Ви споминамы често да управляте мыслитѣ си къмъ страдалцытѣ свои единородцы; дойдохмы да Ви спомнямы окаянството имъ и да Ви трогнемъ сьрдцата.

Колкото за ученическытѣ длъжности, ще Ви гы споминатъ подобро отъ насъ Нихно Мѫдрословесіе другытѣ професори, на които имамы честьта да смы сътрудницы.

Питахъ мнозина, въ кое мѣсто на Българія се намира учебно заведеніе съ многобройны ученицы, за да имъ проповѣдвамъ мѫкы и тѫгы Македонскы и Тракійскы, и всичкы ми казахѫ, че такова училище се намира въ Габрово. Това что и самъ знаехъ, и стоустата мълва всякога и всекѫдѣ гласила и гласи. И такъ, съ радость дойдохъ да бѫда помощникъ на знамениты-тѣ професоры на тѫзи славнѫ гимназіиѫ, и заедно съ нихь да Ви проповѣдвамъ.

Помните, прочее, че Майка Бългърія е въ окаянно състояніе; помните, че Майка Българія е раскѫсана на петь части. Когато всичкы народносты се съединяватъ, Българія биде разъединена. Никога исторія не забѣлѣжила толикѫ Още

Advertisements
Posted in Македония | Tagged , , , , | Leave a comment

Слово за свети Климента – Григор Пърличев (Охрид, към 1869 г.)

Слово на Григор Пърличев дръжано в Охрид вероятно през втората половина на 60-те или през 70-те години на 19 век, когато Пърличев е бил учител там. Обнародвано от Кирил Пърличев (революционер на ВМОРО и син на Григор Пърличев) в „Македонски прегледъ“, година IV, кн. 2, с. 118 – 121 (1928, София)

Паметь праведника съ похвалами.

Какви вѣнци приличатъ на Св. Климента? Съ кои похвалны пѣсни можемъ да почетемъ Св. Климента? Кой язикъ може да изскаже великы-тѣ трудове на Св. Климента?

Риториката? — Ако и да стигне до най-високата степень на съвършенството си, тъй чтото да дига камены и дървя, не ке може никога да го похвали достойно и както му прилича. Чудесата на Св. Климента сѫ дѣло, а словата наши сѫ сѣнка. Чудесата на Св. Климента се слушать, се виждатъ, пишатъ; а словата наши вѣтъръ гы вѣе. Чудесата на Св. Климента сѫ тѣло, а словата наши сѫ слабо и тьмно изобретенѝе на тѣлото. Чудесата на Св. Климента звучатъ по четиритѣ стърны на свѣтътъ, а словата наши сѫ ограничены отъ четири зидои. Надали ке чуете мой слабый гласъ! Не оти Св. Климентъ има нужда отъ похвалы; не оти може нѣкой да го достойно похвали; но длъжни сме да го хвалимъ како можемъ и колко допуща врѣмето и мѣстото. Добринѫ-тѫ трѣбва да iѫ сла­вятъ и прѣклонени старци и младенци что цицать. „Изъ устъ младенецъ и ссущихъ съвьршилъ еси хвалу.“ Добродѣтелнитѣ мѫжи сѫ образи божіи на земѫтя. Когато се славитъ името на святыитѣ, тогава се славитъ и името на самого Бога ; тогава и частната добрина се укрѣпява, а лошината губи дьржавѫтѫ си. Още

Posted in Македония | Tagged , , , , | Leave a comment

Слово на св. Кирилъ и Методия – Григор Пърличев (Солун, ок. 1885 г.)

Слово на Григор Пърличев дръжано по времето, когато е бил учител в Солунската българска мъжка гимназия в Солун. Обнародвано от Кирил Пърличев (революционер на ВМОРО и син на Григор Пърличев) в „Македонски прегледъ“, година IV, кн. 2, с. 116 (1928, София)

In nova lingua gloriatur nomen domini nostri. т. е. нека се славитъ името божіе на новъ езикъ. Досега божіето име се славеше само въ Гърцкый и Латинскыій, а сега се славитъ въ третій языкъ — Славянскый языкъ, языкъ звученъ, богатъ и священъ.

И така Папа Адриянъ II, по промыслу божію, (п)освяти Славянскый прѣводъ и Славянскый языкъ.

Да свыемъ, да свыемъ вторый вѣнецъ на кротостьта имъ: Св. св. Кирилъ и Методій сами не грѣшехѫ, а на грѣшнытѣ опрощавахѫ ; спорѣдъ примѣрътъ на Ісуса Хріста, който каза „не дойдохъ да поканѫ праведницытѣ, но грешницытѣ на покаяніе. Нѣматъ нужда отъ лѣкарь здравитѣ, но болнитѣ. Елате, елате при мене, да видите колко сьмь кротъкъ и смиренъ. Елате да видите колко благъ е яремътъ мой и колко лесенъ товарътъ мой“. Още

Posted in Македония | Tagged , , , , , , | Leave a comment

Слово по повод обявяването на фермана за Българската екзархия – Григор Пърличев (Охрид, 1870 г.)

Реч на Григор Пърличев държана в Охрид на 8 март 1870 г. по случай обявяването на фермана за Българската екзархия на 28 февруари същата година. Речта е публикувана в цариградския вестник “Право“, бр. 6 от 1870 г.

По-късно препечатана и от охридянина Евтим Спространов (р. 1868 г. и един от “Лоза”-рите) в „По възражданьето въ градъ Охридъ“, Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896, стр. 621—681

Текстът тук е взет от Спространовата статия качена в promacedonia.org, и допълнен с половин изречение, което Спространов изпуска от обръщението на Пърличев към редактора на в. Право.

Ето какво пише Пърличев за словото си в писмото до редактора на в. Право:

„Понеже никога не съмъ сполучилъ да извадѭ изъ очи на многочисленъ народъ толкова сълзи, колкото чрѣзъ слѣдующето слово, пращамъ Ви го да го обнародвате, ако имате волiѫ и врѣмя и мѣсто, и ако ви се видитъ угоденъ язикътъ мѣстний и стильтъ разсипанъ.

Словото се рѣче вчера, като се събра весь градъ въ църква, прочете се ферманътъ, а словото се прочете на дворъ прѣдъ весь народъ, облѣченъ съ най-лѣпитѣ дрѣхи, като проливаше горещи сълзи и пазеше дълбоко мълчение. Гласътъ на оратора колко и да бѣше силенъ не достигаше ясенъ въ ушите на вситѣ слушатели. Толко многочисленъ бѣше народъ. А на поющитѣ ученици гласътъ оглушаваше человѣка, и вся нощь би освѣтление по цѣлъ градъ. Наумѣте си що поетическо нѣщо е освѣтление въ градъ съ мѣстоположение, каквото Охридското”

Благословенъ Господь яко посѣти и сътвори́ избавленіе людемъ свои́мъ.

Благословенъ и Царь нашъ Султанъ Абдулъ Азисъ Ханъ, що погледна на насъ и стори спасение за насъ.

Въ растояние на 108 годинъ бѣхми потънѫли въ църна тъмница, ево денеска зблъснѫ за насъ свѣтълъ день, веселъ день, день великъ, день святъ, радость надъ радости, празникъ надъ празници. Бѣхми загубили и язикъ и народность, Царь денеска пакъ ни ги подари. Бѣхми поругани и посмѣяни отъ вси народи, Царь денеска ни зеде подъ крило свое. Бѣхми въ чьрно облѣчени, Царь денеска ни облѣче бѣли дрехи. Бѣхми разслабнѫти и въ земля наведени, Царь денеска ни уячи и ни исправи. Бѣхми ужаляни, Царь денеска ни урадва. И тая радость не ще бѫде само денешня, но Още

Posted in Македония | Tagged , , , , , | Leave a comment

Слово по случай празника на 318 никейски отци – Григор Пърличев (Охрид, 1867 г.)

Реч на Григор Пърличев по случай празника на 318 никейски отци. Публикувана в цариградския в. Македония, бр. 34 от 22 юли 1867 г.

Текстът тук е взет от „Григор Пърличев. Избрани произведения“, 1980 г., София, където е поместен с опростен правопис.

Братие! Денеска йе светениот ден, що го славиме паметот от триста и осумнайсет свети оци, защо тие испраия верата наша, тие наредия толку правила и закони, тие йе устроия църквата Христова, тие наредия свето прилегание църковно. Тие йе припозная Патрикханата охридска, що ни йе урная после гърски патрици. Тие соединия християните и се стория едно стадо, како беа разделени на многу тарафи по-напред. Затоа и ние на името нихно денеска се собрахме на едно стадо вес град, за да й славиме и да й величиме за мъките, що претарпиле, за да ся утвардит верата наша, и да им се молиме да ни дадат добар дух да се докажиме вистински християни, та сетне да се загарниме еден с другего с братска любов и да дайме сполай на Господа, оти фърли едно око милостиво на Охрит, за да я исправит пак Патриканата охритска, що йе загубихме сега сто години с недугавчината наша и с тарафите наши. Сега, братие, требит да се промениме како на Великден, и да се избавиме, и да остайме свите карези настарна. Сега, братие, ако кажиме любов и соединение, мутлак Патриканата наша [ке] воскресне, и ер колку да си имаме мегю нас гарези, но кога да дойдит рет за опщо добро, како денеска, свите да бидиме еден труп и едно сърце. Затоа Иисус Христос нарачвит и велит: “Къде са двайца и тройца соединени на името мое, тамо и яс со ними сум, и се нахожвам встред от собранието нихнино”. И пак на друго место велит: “Се заповѣдаю вамъ да любите другъ друга” – сиреч све све, но най-първо ви нарачвам да се любите мегю себе.

Да дайме сполай на Господа! Царот наш сакат да му се свите раи благодарени и рахатни. Ката сахат портата негоа йе отворена, свеки човек йе свободен да се поплачит на цара како на татко. Царот не живит за себе, туку за народот, како велит и Христос: “Барайте и ке найте; клиткайте да ви отворам”, та свите раи, търнеем кай него, си кажвет халот и си го земат акот. Само ние не сме излегле пред лицето негово; ката ден ядиме трешници и пак малчиме! Ех, како мислиме ние: праведнината со зимбил ке слезит от небеси за нас? Не! Требит да дързнуваме да бараме, защо царот ни йе татко. Царот реши со здрав ниет да оделит църквата българска от гърската. Патрикот сакат Още

Posted in Македония | Tagged , , , , , | Leave a comment

Слово за Русална сряда – Григор Пърличев (Охрид, 1867 г.)

Слово произнесено на Русална сряда 1867 г. пред множеството събрано за празника в градската църква

Според Евтим Спространов („По възражданьето въ градъ Охридъ“, Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896, стр. 648) това е речта, с която Григор Пърличев е нанесъл най-голям удар на гърцизма в Охрид; пак той посочва, че е публикувана във в. Македония, бр. 32 от 1867 г.; всъщност броят е 33 (от 15 юли 1867 г.).

Текстът тук е взет от „Григор Пърличев. Избрани произведения“, 1980 г., София, където е поместен с опростен правопис.

„Жаждай да грядеть ко мнѣ и да пиеть“

Рече Иисус Христос: “Кой е жеден, нека дойдит кай мене да го напиям“. Коя йе водата Христосова, що йе гаснит жедостта от людите? Йе светеното писание. А ние, бедни, само името го слушаме, оти викает светено писание, а що пишит в него, баре хабер немаме. Се пеит, а ние не разбираме, туку стоиме како зграгорени.

Язик свой си имаме и го погазивме. Свите народи са учат свой язнк, а ние се учиме язик чужди и най-мачен. Децата пейет на училище, а не разбирает. Затова учеет без севда и слепи останвеет.

Беше потребно да имав глас огромен како гърмеж, за да викнам и от гласот мой да се занишеет темелите от църквата, и кубето да се разделит, за да се разпарчкат гласот и да се чуят свекаде.

Како ние ке йе исполниме нарачбата Христосова? Како ние ке угасниме жедостта наша? Кога ние ке разбериме светеното писание? Како не думаме, оти с елинскиот язик не можит да бидит напредия у нас? Како не думаме, оти елинскиот язик йе най-мачен от свите язици и оти сакат 20 годин учейне? Како не думаме, оти ние немаме време да й пущеме чадата наши 20 години на училище? Како не думаме, оти да беше майкиниот язик, никой Още

Posted in Македония | Tagged , , , , , | Leave a comment

“Чувай се себе си” – слово на Григор Пърличев (Охрид, 1866 г.)

Чувай се себе си

Слово произнесено през 1866 г. от Григор Пърличев по случай завършването на учебната година в охридското елинско училище, където е бил учител. Речта е публикувана в цариградския български вестник “Время” (броеве 1, 2, 3 от 13, 20 и 27 август 1866)

Текстът тук е взет от „Григор Пърличев. Избрани произведения“, 1980 г., София, където е поместен с опростен правопис..

Вистина е, щото със Святий Дух е написано священото писание; вистина е, щото мъдростта Божия ся нахождат в священото писание и щото сам Бог говорит в него. Сичките божествени закони ся нахождат в църковните книги. Сичките обаче Бог ги събра в една реч: “Чувай се себе си”. Оттука можиме да разбериме, щото Божията мъдрост е глубока без дно. Защото лесно е от една реч да извадит човек многу речове, обаче многу речове да ги съберет в една реч — това е мъчно, това е Божия мъдрост.
Когато го създаде Бог человека, му даде еден закон и му рече: “Чувай се себе си”.

Вистина, овай закон не го написа Бог на книга, ни на плоча, обаче го написа право в человеческото сърце: “Чувай се”. Бог рече на человека: “Кога не ке можеш сам себе си да се чуваш, тога яс ке те чувам. Обаче, докаде можиш, чувай се, защото не ке ме имаш секога помощник. Аз ти дадох разум, чувай се; ако се не чуваш, ке седиш беден, злощастен и намурчен, и Още

Posted in Македония | Tagged , , , , , | Leave a comment